Над 200 метра от подземната инфраструктура на античните римски терми в Рициария край видинското село Арчар проучват археолозите през този сезон. Уникалното инженерно съоръжение разкрива как древните римляни са отвеждали дъждовните води от покривите на огромния комплекс. Находките дават нови сведения за строителството и развитието на един от значимите антични градове в Северозападна България.
Разкопките се провеждат за пети пореден сезон под ръководството на доц. д-р Здравко Димитров. Проучванията са част от програмата за целево финансиране на най-големите археологически обекти в страната, започнала през 2021 г.
Подземна система за отвеждане на водата
Под основите на носещите стени на римските терми се намира сложна мрежа от галерии и цилиндрични канали, изградени за отвеждане на дъждовната вода от покривите на сградата.
„Това наистина е едно страхотно инженерно съоръжение от римската античност“, обяснява ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров.
Галериите достигат височина до 81 сантиметра и ширина от почти 80 сантиметра. Тъй като термите заемат площ от над 10 декара, системата е трябвало да поема и отвежда значителни количества вода. През този археологически сезон учените са проучили над 200 метра от подземните съоръжения чрез разкопаване под земята. Достъпът до тях обаче остава сериозно предизвикателство за съвременните изследователи.
Главен асистент д-р Мария Аврамова обяснява, че подобни галерии са откривани и на други места, но в Рициария са запазени изключително добре. Това позволява на археолозите да възстановят отделни етапи от строителството и да проследят начина, по който е функционирала цялата система.
Сред най-интересните находки е строителна плочка с печат на производителя. Тя помага на учените да уточнят времето, когато е започнало изграждането на термите. Положена в основите на зидовете, плочката е важен ориентир за датирането на строителния процес.
Археолозите откриват и следи от кофражното скеле, използвано при изграждането на сводовете, както и шахти, през които още в древността се е осъществявал достъпът до подземните галерии.
Огромни помещения и три строителни периода
Проучванията разкриват и архитектурните украси на термите. Сред тях са корнизи, които са били част от горните конструкции на внушителните помещения. Всяка от залите е с площ над 200 квадратни метра.
Археолозите изследват и материалите от най-ранния строителен период на комплекса. По думите на доц. Димитров термите имат три строителни периода, а в момента усилията са насочени към разкриването на структурите от първия етап, когато сградата е функционирала като бански комплекс през III–IV век.
Находките дават възможност да се проследят промените в предназначението и устройството на сградата през вековете и да се допълнят знанията за живота в античния град.
От археологически обект до туристическа забележителност
Проучването на Рициария има не само научно значение. Амбицията на екипа е целият комплекс да бъде изследван, консервиран, реставриран и социализиран, така че да се превърне в един от най-значимите археологически и туристически обекти в Северозападна България.
Разкопките за сезона се очаква да приключат около Димитровден, като продължителността на работата зависи и от метеорологичните условия. След края на проучванията предстои консервация на разкритите структури.
Опазването на обекта от иманярски посегателства е друг важен въпрос. По думите на доц. Димитров за сигурността се разчита на общинската охрана и на полицията в село Арчар, която наблюдава обекта и го посещава ежедневно.
Снимка:
bTV
Инженерно постижение, което впечатлява и днес
Разкриването на все повече участъци от подземната система показва колко сложна е била организацията на строителството още в древността. Според д-р Мария Аврамова в отделните галерии се забелязват различия, които подсказват, че по изграждането им са работили различни строителни бригади.
„Още в древни времена е било трудно, но са го направили“, отбелязва тя.
Римските терми на Рициария продължават да разкриват тайните си, а всяко ново откритие допълва представата за инженерните умения на древните римляни. Потенциалът на археологическия комплекс все още не е напълно разкрит, а бъдещите проучвания могат да дадат още ценни сведения за историята на античния град край днешното село Арчар.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
