„Можеш да отмиеш мръсотията и потта, но как да отмиеш мълчанието?“ - пише големият руски писател и дисидент Михаил Шишкин. 31 години след емиграцията си в Швейцария и година след като Кремъл го обявява за „чуждестранен агент“, той осъжда мълчанието на руската интелигенция пред лицето на войната в Украйна.
Сега Шишкин е в София и говори отново за страстите и конфликтите в руския свят. Поводът е книгата му „Моите. Есета за руската литература“.
„Много се радвам, че моите издатели ме поканиха. На български език излезе една много важна за мен книга. Знаете ли, през целия си живот усещах под краката си много здрава почва. Това беше руската литература. И ето че започна тази чудовищна война. Имах чувството, че под краката ми се е отворила празнота. Трябваше да разбера какво в руската литература трябва да си отиде, да остане в миналото. И какво трябва да вземем със себе си в бъдещето“, споделя Шишкин.
На въпрос коя за него е добрата Русия и коя е лошата, Шишкин посочва, че цял живот мисли за това.
„Това е страна, в която са се смесили две начала - доброто и злото. Моят любим писател Александър Херцен през XIX век формулира следното: Русия е страна, в която държавата се е разположила като окупационна армия. Окупационна. И цялата история на Русия е противопоставяне на тази държава - абсолютно безчовечна, диктаторска, в която човекът е нищо, в която човешкото достойнство се потъпква“, казва той.
По думите му на това може да се противопостави единствено културата.
„Знаменитата последна фраза от историческата драма на Пушкин „Борис Годунов“: „Народът безмълвства“. Ето това е, което държавата, властта иска от народа - той трябва да мълчи. На това мълчание може да се противопостави единствено словото. Затова културата, литературата винаги е била главният враг на това отечество“, посочва Шишкин.
„Моят личен враг е всичко, което се противопоставя на културата. Това е държавата. А срещу нея стоят човешкото достойнство и културата. Те са несъвместими“, казва още писателят.
Роден през 1961 година в Москва, Михаил Шишкин всъщност е бил признат в Русия. Той е единственият руски писател, носител и на трите литературни награди - „Руски Букър“, „Национален бестселър“ и „Голяма книга“.
Шишкин напуска страната по семейни причини през 1995-а, но след анексирането на Крим през 2014-а отказва да се завърне — в знак на протест срещу политиката спрямо Украйна.
В свое изследване той открива един повтарящ се принцип на руското управление: подчинението. Наложен още от монголската Златна орда, наследен от Московското царство през съветския режим чак до Путин, този принцип надделява над силите на европейското просвещение, навлезли в Русия при цар Петър Първи.
„Струва ми се, че човечеството се развива в една посока — от племенното съзнание към индивидуалното съзнание. И за съжаление Русия живее в това архаично племенно съзнание, когато човек се отъждествява със своето племе. Ние сме добрите, всички останали племена не ни обичат, искат да ни унищожат. Живеем в постоянна война с останалите племена. Трябва да защитаваме нашата територия, нашето племе, нашия, нашия Пушкин, нашия език“, казва Шишкин.
Според него най-важната революция в развитието на човечеството е преходът от племенното съзнание към индивидуалното.
„Само аз решавам какво е зло и какво е добро — не моята държава, не моето племе, не президентът, не вождът. Но този преход от племенното към индивидуалното съзнание е възможен само чрез културата, чрез образованието, чрез възпитаването на критично мислене. А диктаторският режим винаги ще възпитава само послушни патриоти роби“, посочва писателят.
Той дава пример с училищата в Русия.
„Колко училища има в Русия? Десетки хиляди. Във всяко виси портрет на Толстой. Нито един учител няма да постави под портрета на Толстой неговия цитат: „Патриотизмът е робство“. Защото на тази държава са ѝ необходими послушни роби. И под патриотизъм се разбира любов към началството и готовност да тръгнеш в самоубийствени щурмове и да умираш“, казва Шишкин.
По думите му е важно този патриотизъм да остане в миналото и в историята на литературата.
„Значи много е важно да оставим в миналото, в историята на литературата, този патриотизъм и да градим бъдещето на литературата върху Чехов. Чехов е човекът, който превърна руския език в част от световната култура. Но виждаме, че в Русия отново е дошла диктатура. Там свободната литература е невъзможна“, коментира той.
Според Шишкин сега се случва отделянето на културата на руски език от територията на Русия.
„За да спасим руския език, достойнството на руския език, сега трябва тук, където се намирам аз, в емиграция, да направим всичко възможно, така че след време, когато може би в Русия отново се отвори прозорец на възможностите, културата на руски език да може да се завърне там. Ето, аз правя каквото мога. Заедно с моите швейцарски приятели, професори по славистика, основах литературната награда „Дар“. Наградата „Дар“, казва писателят.
Шишкин отправя остри критики и към Запада, към западното общество и към европейските демокрации, които според него също са допринесли за укрепването на авторитарната система в Русия.
„Много добре си спомням началото на 90-те години. Всички в Русия искаха да живеят като в Америка, защото никой не знаеше какво е правова държава, какво е конституция, как функционира демокрацията. Но всички гледаха американски филми, всички искаха „Макдоналдс“, дънки и американски автомобили. На новата руска демокрация през 90-те години трябваше да се помогне“, казва той.
Според него на Запад са искали да помогнат с пари или като напишат нови закони, но това не е било необходимо.
„Трябваше със собствения си пример да покажат как функционира демокрацията, какво представлява правовата държава. И какво показа Западът на новата руска демокрация? Че когато става дума за големи пари, правовата държава изчезва. И благодарение на това, че на Запад с радост приемаха мръсните пари от Русия, те отгледаха това чудовище, тази престъпна диктатура“, посочва Шишкин.
На въпрос за все по-силното разочарование от европейския демократичен модел в България и не само, за критиките на националисти и консерватори, както и за обвиненията в бюрокрация и диктат на Брюксел, писателят казва, че разбира тези настроения.
„Много добре разбирам за какво говорите. Вижте какво се случва в страната, която преди 200 години първа провъзгласи правата на човека. На власт идва Тръмп. Всичко, което той прави, е борба на това абсолютно примитивно племенно съзнание срещу цивилизацията“, коментира Шишкин.
Той посочва, че животът, в който е важно човешкото достойнство, е крехък.
„Онзи живот, който е важен за нас, в който е важно нашето човешко достойнство, в който можем да говорим по телевизията това, което смятаме за важно, и никой няма да ни вкара в затвора - ето това, което българите са постигнали днес, е много крехко. То може да бъде разрушено във всеки един момент. Ето защо за всичко това трябва да се борим. Аз правя това, което мога. Аз мога само да пиша и да говоря“, казва Михаил Шишкин.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
