Коментар на водещия: Цената на слабостта

Да назовем нещата с истинското им имена.

Да правиш отстъпки и да предлагаш сделки на човек, който в замяна ти предлага още повече агресия, е признак на слабост. Очевидно в момента се разгръща ескалация на войната в Украйна, която излиза извън територията на страната, която пета година се бори за своето съществуване. Посоката е Европа.

Публични опасения и предупреждения за това чувахме още в края на лятото, предимно от представители на службите и правителствата в Германия, Франция и Полша, а сега виждаме тази ескалация нагледно все по-близо до територията на България. Това не е конспирация, а последователност от събития, която не можем да пренебрегнем.

Първо видяхме уж „случайни“ инциденти с дронове на територията на НАТО. Последва осуетеното нападение на летището в Лайпциг, за което Германия обвини Русия. На този фон, при все още неясни обстоятелства бяха взривени складове за оръжия в България, Италия и Полша. Сега виждаме директни атаки срещу кораби в Черно море. Само за последните десет дни над 20 души загинаха или остават в неизвестност, съвсем близо до бреговете на България и Румъния.

Според мнозина анализатори катастрофалното изтегляне на американците от Афганистан през лятото на 2021 година е един от факторите, насърчили Путин да нахлуе в Украйна шест месеца по-късно. Защото той разчете в него слабостта на Вашингтон. И реши да действа.

Днес виждаме нова възможност за Путин да ескалира войната в Украйна. Военните удари на САЩ и Израел по Иран изстреляха цените на горивата в целия свят и увеличиха инфлационния натиск върху Европа. Да, в момента всички плащаме и за тази война с парите си и по-високите цени, а скъпите горива притискат Тръмп преди изборите за Конгрес и Сенат. Путин има основания да вижда в този натиск още една слабост, която може да използва. Дали вече не го прави?

Време е да назовем нещата с истинските им имена. След години на санкции и опити в Европа да се откъснем от зависимостта от руските горива, включително чрез американски доставки, дизеловата сделка на Тръмп с Путин изглежда като отчаян опит да бъдат овладени последиците от собственото му решение за Иран. Американският президент има нужда от по-ниски цени преди изборите, докато Кремъл има нужда от приходи и от пробив в санкциите. Тоест, политическата полза за Кремъл вече е налице, но облекчението в цените за американските потребители си остава обещание. Ами цената за сигурността на Европа? Изобщо присъства ли в тази сметка?

Така изпадаш в ситуация да правиш отстъпки в преговори, в които другата страна предлага още повече война за твоите съюзници.

Да назовем нещата с истинските им имена. На този фон, след толкова много резки завои в политиката на тази администрация, Европа трябва да се справя едновременно с руската агресия и с непредвидимостта на най-силния си съюзник. Така в момента тя е изправена пред опасност, която изглежда по-голяма дори от 24 февруари 2022 година.

България не трябва да се колебае да назове нещата с истинските им имена. Понякога човек трябва да говори директно и прямо, за да е готово обществото за това, което може да последва. Защото за членството в ЕС и НАТО българите вложихме много надежди, години и вяра. През тези години нито една държава от тези два съюза не ни е обявила за неприятелска. Защо тогава днес толкова настояваме да сме приятели с онези, които ни нарекоха неприятели?

В момента са кораби в Черно море. Все по-близо и все по-зловещо. А какво ли ще е утре? И какъв е този мир чрез още повече война?