България е втора в Европа по употреба на амфетамини сред младите. Страната ни отново е в челните места според данните от годишния доклад на Агенцията по наркотиците на Европейския съюз.
Проучването сочи, че почти всяко пето дете у нас от 8. до 12. клас е опитвало дрога. На всеки четвърти ученик са му предлагани наркотици.
Историята на Георги Ачков е белязана от серия зависимости, които преобръщат живота му и го водят към дъното. Първите залитания започват, докато е още тийнейджър.
„В много ранна детска възраст, на 13-14 години, съм започнал с алкохол, цигари, купони. Тогава започнах да пуша за пръв път трева“, разказва Георги Ачков, бивш зависим.
„В гимназията се сблъсках със синтетичната дрога, с амфетамини, пико и бонбони, „вдигащите“, както ги наричат тези наркотици. По това време имаше и бум на хероина. Ние някак си страняхме от това нещо, но за сметка на това пък се поддадохме на амфетамините и на друг вид дрога“, казва той.
Георги споделя, че в един момент се оказва зависим още с тревата.
„Усещах как не мога да си легна вечер, ако не съм пушил. Усещах зависимостта. Усещах, че това става част от живота ми. Разбрах, че не мога да спра, вече употребявах по време на работа, употребявах всеки ден. Независимо какво трябваше да правя, аз трябваше да си набавя дозата“, разказва Георги.
По думите му дълго време се е самозалъгвал, че проблемът не е толкова страшен.
„Гледах се в огледалото и си казвах: „То не е толкова страшно“. „След Нова година, след еди-какво си, хвърлям от утре, ново начало, няма повече“, но в следващия момент аз тичах към дилъра. Средата ми беше такава, аз се събирах с такива хора, избягвах хората, които бяха нормални. Нормални, в смисъл, че не употребяваха наркотици. Не ми беше добре с тях, аз се чувствах гузен. Чувствах се не на място“, споделя той.
Георги казва, че е усетил, че затъва, когато е спрял да ходи на работа.
„Оправдавах се, бях толкова зле, че не можех да отида на работа, защото ми личеше. Не можех да споделя проблема, който имам. Отбягвах всички и всичко, криех се“, разказва той.
Опитвал е да сменя компанията и мястото, където живее. Опитвал е и със собствени сили да пребори проблема.
„Имах ремисия дадено време, но винаги по някакъв начин се връщах там. Винаги това ме преследваше. Не можех да се откъсна. Винаги ме дърпаше натам, то ми харесваше. Променяше ме, чувствах се различен от другите. Чувствах се, че ми дава сила, че по някакъв начин забравям за нещата“, казва Георги.
Зад грешните избори на Георги се крие семейна драма – липсваща бащина фигура и майка, която губи още като дете.
„Аз съм дете на разведени родители. Когато съм бил на една годинка, майка ми и баща ми се разделят и оставам да живея при майка ми. На 10-годишна възраст аз загубих майка си и останах да живея при баба си и дядо си, което тогава беше голяма травма за мен. На 10 години не можех да го преживея“, разказва Георги.
Той казва, че баба му и дядо му винаги са му давали най-доброто, което са могли.
„Аз съм израснал в семейство, което е било добро семейство, морално семейство. Семейство, в което хората са били изучени, са работили и са си изкарали по честен начин с труд парите. Това, което са постигнали, са го постигнали с труд и с много борба и никога не съм виждал някакъв лош пример в тях. Но на улицата, без такъв силен родителски контрол... Аз исках да се събирам с по-големите, да опитам неща, които са забранени“, споделя той.
„Липсата на бащата оказва влияние винаги. Дядото не може да замести бащата. Грешните решения в живота, дрогата, съвкупност от неща, които са довели до там животът ми да бъде катастрофа. Липсата на бащата е важна роля в едно семейство“, казва Георги.
В един момент, по думите му, вече става невъзможно.
„Човек деградира тотално. Употребявал съм и кокаин. И на близките ми им казах, че губя вече почва, загубил съм всичко – работата си загубих, средствата, които имах. Бях загубил приятели, никой не искаше да ме види“, разказва Георги.
Той търси помощ в клиника за лечение на зависимости чрез психолози и медикаменти. След 3 месеца излиза. Следват 11 месеца ремисия и активно посещение на сбирки на анонимните наркозависими. До един ден, в който всичко се повтаря.
„Така нареченият пробив на един зависим човек – отидох в едно казино и изиграх едни пари. Не знам какво ме накара. Средата аз я познавах, знаех, но в сърцето си ме привлече това да отида там. Тогава още си спомням, същата вечер нещата потънаха главоломно“, казва Георги.
„Станах много зле, още същата вечер взимах наркотици, бях заложил неща, които имах като телефони, таблети и лаптопи, за да си имам средства, за да мога да играя в казиното. Започнах да лъжа близките ми пак, за пореден път да мамя. Тръгнах си от нас, защото се бях провалил и не исках да ме гледат, че съм се провалил за пореден път, и животът ми се преобърна на 360 градуса“, разказва той.
Тогава Георги е на 30 години. По думите му е бил разбит от живота, тотално деградирал и изгубил надежда.
„Бях си намерил нова работа, там се издъних, полицията ме търсеше за определено нещо, което бях направил, за една кражба, обсебване. Не живеех в нас. Живеех по улиците. Всеки ден се чудех кого да излъжа, как да си набавя пари, за да мога да отида да играя, да се друсам, за да забравя това, което се случва около мен“, казва Георги.
„Тотално деградирал, изгубил абсолютно всякаква надежда за живот. Дори имах моменти, когато исках да се самоубия, всичко да приключи, защото не можех вече да живея с тази агония. Нямах покрив над главата си. Бях изпаднал до там, че не можех да си купя храна, нямах какво да ям“, споделя той.
И точно тогава открива лъч светлина. Намира спасение в сдружение „Рето Надежда“ – християнски център за безплатна помощ на зависими и хора в нужда.
„Видях едно отношение, което не бях виждал. Хората се грижеха за мен, искаха да ми помогнат. Имаше нещо различно в тези хора. И днес знам какво е това различното. Те имаха Божията любов в себе си и Бог промени моя живот“, казва Георги.
„Постъпих в този център, без да имам светлина в тунела, без да имам надежда за живот, смисъл и т.н., и тук чух за вярата в Бога. Чух за това как Исус Христос може да спаси и да изцели всеки един, да промени живота му. И това наистина ме спечели“, споделя той.
Георги казва, че е получил подкрепа и че животът му се е променил.
„Казах си: „Господи, ако ти наистина си жив и реален, моля те, промени моя живот. Аз не мога да живея вече така, не искам да живея така“. И Бог се намеси. Докосна сърцето ми, даде ми смисъл. Даде ми посока, даде ми цел. Наистина възстанови отношенията ми с близките. И днес аз живея един нов живот, живея живот без дрогата. Промени се ценностната ми система, промени се стремежът ми, целта ми и животът ми“, казва той.
От 9 години Георги е чист. Ролите се разменят и вече той е този, който дава съвети. Силно обезпокоен е от бързото навлизане на фентанила у нас.
„Това е новата мода, така нареченият синтетичен хероин в момента, който е много опасен и много хора предозират, тъй като не знаят с какво е омешан и колко може да бъде силен. Една доза днес може да ти стигне, а утре една доза може и да те убие“, казва Георги.
„Моят съвет към тях е да потърсят моментална помощ, да не отлагат, да не чакат. Аз си спомням, когато бях млад и търсех нещо различно, тогава не знаех в какво се забърквам. Вярвайте ми, днес, знаейки, че ще доведе такива щети главоломно в живота ми, такава разруха, не бих се захванал“, споделя той.
Днес Георги е на 40 години. Има работа, приятелка и мечта – да помага на други зависими. Казва, че всеки спасен живот е лична победа за него.
„Благодаря на Бога, че направи това чудо в живота ми да ме избави от тази ситуация и този проблем, който имах, и днес, уповавайки се в него, се чувствам добре, щастлив, радостен. Имам всичко необходимо, за да живея един нормален живот“, казва Георги.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
