Повечето видове диви пчели в Европа и около половината от видовете цветарки са намалели през последния век. Това показва проучване, публикувано на фона на началото на конференцията на ООН за биоразнообразието в Армения.
Данните от 1921 г. насам показват, че в почти всички региони на Европа броят на намаляващите видове пчели е по-голям от този на видовете, чиито популации се увеличават. Изключение прави Алпийският регион. Проучването установява траен спад в разнообразието на пчелите и цветарките в Атлантическия и Континенталния регион, докато тенденциите в останалите части на Европа са разнопосочни, а на места дори положителни, предаде The Guardian.
Изследването обхваща 88% от видовете пчели и цветарки на континента. Според учените данните показват, че съставът на опрашващите насекоми постепенно се променя заради „постепенното изчезване на чувствителните видове и разпространението на малък брой по-устойчиви“. Те предупреждават, че ако настоящите тенденции не бъдат овладени, може да настъпят и по-дълбоки нарушения във функциите на екосистемите.
Защо пчелите са толкова важни за хората?
Пчелите и останалите опрашители имат ключова роля за производството на храни и поддържането на природните екосистеми. При опрашването насекомите пренасят прашец между цветовете, което позволява на много растения да се размножават и да образуват семена и плодове.
Според Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) близо 90% от дивите цъфтящи растения зависят поне отчасти от опрашването от животни. Над три четвърти от основните видове хранителни култури в света също разчитат в различна степен на този процес. Сред тях са множество плодове, зеленчуци, ядки и семена. FAO
Опрашването е важно не само за количеството на произведената храна, но и за нейното качество и разнообразие. Много от културите, зависими от опрашители, осигуряват витамини, минерали и други микроелементи, необходими за пълноценното хранене. Намаляването на опрашителите може да ограничи предлагането на такива храни, да повиши цените им и да засегне доходите на земеделските производители. FAO
Какво би означавал спадът за хранителните системи?
Пчелите и другите животински опрашители допринасят за около 35% от световното производство на култури, измерено по обем, сочи оценка на Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразието и екосистемните услуги (IPBES). Според същия доклад между 5% и 8% от световното производство на култури, оценено по пазарна стойност, се дължи пряко на опрашването от животни. В доклада стойността е изчислена на между 235 млрд. и 577 млрд. долара годишно по цени от 2015 г.
Не всички основни храни обаче зависят еднакво от опрашването. Култури като ориза, пшеницата и картофите могат да се произвеждат без пряка зависимост от животински опрашители. За много плодове, зеленчуци, ядки и маслодайни култури ролята им е значително по-голяма. Затова загубата на опрашители може да засегне не само производството на храни, но и разнообразието и хранителната стойност на човешката диета. IPBES
Значението на опрашителите надхвърля земеделието. Те подпомагат размножаването на дивите растения, които осигуряват храна и местообитания за множество други организми. Опрашването допринася и за възстановяването на горите и за поддържането на разнообразието от растителни видове. Така спадът на пчелите може да предизвика верижни промени в екосистемите и да отслаби способността им да се справят с климатичните промени и други екологични сътресения. FAO
Промените в биоразнообразието може да останат скрити
Карлос Мартинес-Нунес, еколог от Испанския национален съвет за научни изследвания и водещ автор на проучването, заяви, че резултатите показват как загубата на биоразнообразие може да остане незабелязана зад привидно стабилния брой на видовете. По думите му това дава „ключова възможност за действие, преди да настъпят допълнителни спадове“.
„Фактът, че някои видове се увеличават в момента, не означава, че ще продължат да се развиват успешно, докато климатичните промени и загубата на местообитания се задълбочават“, добави той.
Проучването показва, че 91% от видовете, регистрирани през последния век, са били наблюдавани поне веднъж и в периода от 2001 до 2020 г. Това означава, че е възможно до 9% от видовете да не са регистрирани в Европа през съвременния период. Много от тях обаче са били наблюдавани рядко и в историческите данни. Затова изследователите не очакват към момента да е имало масово изчезване на видове.
Въпреки това вероятността отделните видове да бъдат открити на дадено място е намаляла в повечето случаи.
Аинхоа Маграч, изследователка в Баския център за климатични промени, която не е участвала в проучването, заяви, че то „потвърждава отдавна подозираното – популациите на много видове опрашители намаляват, като спадът не засяга всички видове еднакво“.
„Досега повечето доказателства идваха от няколко държави в Северозападна Европа, като Великобритания, Белгия и Нидерландия. Това изследване показва, че тенденцията обхваща целия континент, макар да има регионални различия“, посочи тя.
Какво застрашава опрашителите?
Сред основните фактори за намаляването на опрашителите са унищожаването и разпокъсването на местообитанията, замърсяването, употребата на пестициди, климатичните промени, инвазивните видове и разпространението на болести и паразити. Тези фактори могат да ограничат достъпа на насекомите до храна и подходящи места за гнездене и размножаване. Научен обзор в PubMed Central
Въпреки сериозните последици за природата и човешкото благосъстояние, правителствата не са изпълнили нито една от глобалните цели на ООН за биоразнообразието, поставени след приемането на Конвенцията за биологичното разнообразие през 1992 г., според публикацията на „Гардиън“.
Резултатите от изследването бяха оповестени в момент, когато дипломати се събират в Ереван за 17-ата конференция на ООН за биоразнообразието, известна като COP17. Форумът ще бъде посветен на опазването и устойчивото използване на природата, както и на споделянето на ползите от генетичните ресурси.
Очаква се на конференцията да бъде направена оценка на напредъка по целите за това десетилетие. Сред тях са опазването на 30% от сушата и морските територии, реформирането на субсидии за 500 млрд. долара, които вредят на околната среда, и възстановяването на 30% от деградиралите екосистеми на планетата.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
