Исак Нютон бил oколо 20-годишен, когато Черната чума връхлетяла Лондон. По това време той още не бил „сър“, нито пък носел огромна, официална перука. Бил просто един студент в Кеймбридж.
Бактерията, причиняваща чумата, била открита 200 години по-късно. Без да знаят причината за болестта, хората по онова време вземали същите мерки, за да спрат разпространението й, както днес – социално дистанциране, затваряне на училища и магазини.
Университетът в Кеймбридж изпратил студентите си у дома.
Нютон не получавал никакви напътствия от професорите си. Взел си призми и експериментирал с тях в спалнята си. Дори пробил дупка в капандурата, откъдето да влиза лъч светлина. Тези експерименти родили теориите му в областта на оптиката.
А под прозореца му имало ябълково дърво. Историята за това как Нютон седял под дървото, ябълка паднала на главата му и така той създал теорията за гравитационната сила и движение, е до голяма степен апокрифна. Но най-близкият му кръг учени смятат, че и в нея може да има капка истина.
„В Лондон от 1665 г. до 1666 г. една четвърт от населението щеше да загине от чума. Това беше една от последните епидемии на чума в Европа за 400 години. Нютон се завърна в Кеймбридж през 1667 г. с готови теории като преподавател“, казва асистентът му Джон Кондуит, цитиран от историците.
Времето, с което е разполагал, буквално е променило живота му. Годината в изолация Нютон определя като „година на чудесата“.
