Мерките, наложени в България и почти навсякъде по Земята, приличат на излезли от апокалиптичен филм за края на света, затова не е чудно, че сега почти всички са решили да си припомнят филми като “Зараза” и “12 маймуни”.
Литературата на 20-и век е пълна с подобни книги, като сред най-популярните си остават “Щамът Андромеда” на Майкъл Крайтън и огромният роман “Сблъсък” на Стивън Кинг. Но ако си мислите, че големите епидемии са намерили място в литературата чак през 20-и век, много се лъжете.
Още в една от най-ранните европейски творби може да се намери информация за смъртоносна болест, която поразява много хора. В “Илиада” Омир пише за чума, изпратена върху войниците от бог Аполон.
Големите пандемии от миналото също са дали отражение в литературата на съвременниците си. В “Декамерон” на Джовани Бокачо, който е станал свидетел на Черната чума, отнела живота на почти половината население на Европа, става дума за група хора, самоизолирали се далеч от цивилизацията, за да се предпазят от вируса.
През 19-и век готическата писателка Мери Шели, която е най-известна с романа си “Франкенщайн”, пише книгата си “Последният човек”, която се счита за първият постапокалиптичен роман. В него тя изразява недоверие, че властимащите биха могли да се справят с огромна пандемия, която може да унищожи света.
Недоверие към управляващите показва и Едгар Алън По в книгата си “Маската на Алената смърт”, в която става дума за група благородници, които изоставят поданиците си, когато се появява епидемия от смъртоносна болест. В крайна сметка обаче болестта застига и тях и всички умират.
На сайта LadyZone.bg може да прочетете още по темата:
