Първото нещо, което трябва да знаете за т.нар. демографска бомба със закъснител, пред която са изправени страни като Великобритания и САЩ, е никога да не я наричате така. Раждаемостта и в двете страни продължава да намалява, а терминът „бомба с часовников механизъм“ започва да изглежда все по-удобен за употреба. Той обаче не се харесва на демографите - експертите, които изучават промените в населението, пише Би Би Си.  

„Първо, ненавиждам тази фраза“, казва Сара Харпър, професор по геронтология (изследване на влиянието на стареенето) в Оксфордския университет.

„Не смятам, че има демографска бомба със закъснител, тя е част от демографския преход. Знаехме, че това ще се случи и ще се случва през целия 21-ви век. Така че не е нещо неочаквано и би трябвало да се подготвяме за него от известно време“, обяснява още тя.  

Мащабът на проблема обаче е огромен. За да може една държава да увеличи или запази населението си, тя се нуждае от раждаемост средно между 2,1 и 2,4 деца на жена. Това е известно като „коефициент на заместване“. 

Последните данни за Англия и Уелс показват, че средният коефициент на раждаемост, наричан още тотален коефициент на плодовитост, е намалял от 1,55 през 2021 г. до 1,49 деца на жена през 2022 г. Коефициентът намалява от 2010 г. насам.

Подобна е картината и в Шотландия и Северна Ирландия, които регистрират данните си отделно.

Междувременно в САЩ коефициентът на плодовитост е спаднал миналата година до 1,62, което е рекордно ниско ниво. През 1960 г. той е бил 3,65.

„Всъщност в две трети от страните по света раждаемостта вече е по-ниска от коефициента на заместване на населението. Япония е с нисък коефициент на раждаемост, Китай е с нисък коефициент на раждаемост, Южна Корея е с най-нисък коефициент на раждаемост в света“, допълва проф. Харпър.

В днешно време ръстът на населението се ограничава само до Африка на юг от Сахара.

 

Защо има такава загриженост за намаляването на раждаемостта?

Икономическите проблеми, които ниската раждаемост може да предизвика, са значителни, тъй като държавите са изправени пред въздействието както на застаряващото и намаляващо население, така и на по-малкото работна сила, в сравнение с броя на пенсионерите.

Снимка: iStock

За да се опитат да увеличат раждаемостта, държавите могат да улеснят жените при раждането на деца като осигурят по-щедри условия за грижи за децата, например данъчни облекчения и удължен, напълно платен отпуск по майчинство. Въпреки това, макар че подобни политики могат да забавят спада, те рядко успяват да го превърнат в ръст.

Колкото повече се образоват жените, колкото повече работят и спестяват, толкова по-добър е и животът им. Много жени предпочитат да не поемат удара върху доходите си и перспективите за кариера, които ставането на майка често причинява. Затова те имат по-малко деца или изобщо нямат такива.

Какво е решението?

Има два начина, по които една държава може да се справи с намаляването на раждаемостта - може да запази населението си по-дълго време по-топло и по-заето, или може да осъществи мащабна имиграция. Трета възможност не съществува.

Сингапур е една от най-бързо застаряващите страни в света и избира първия вариант.

„Полагат се много усилия за повишаване на пенсионната възраст, за обучение в средна възраст и за насърчаване на компаниите - които трябва да ви предложат пренаемане на работа до 69-годишна възраст - да наемат по-възрастни работници:, казва професор Анджелик Чан.

Тя е изпълнителен директор на Сингапурския център за изследвания и обучение по въпросите на застаряването. Под повторна заетост професор тя има предвид възможността възрастните работници да останат на работа, след като са достигнали пенсионна възраст, ако имат желание.

Снимка: iStock

Понастоящем възрастта за пенсиониране в Сингапур е 63 години, но през 2026 г. тя трябва да нарасне на 64 години, а през 2030 г. - на 65 години. Очаква се до тази година възрастта, до която хората, които са повторно заети, могат да останат на работа, да нарасне на 70 години.

Професор Чан казва, че правителството на Сингапур също така полага повече усилия, за да гарантира, че всеки гражданин има лекар, „който трябва да се грижи за вас и да следи състоянието ви, както и да гарантира, че имаме по-здрави хора, които могат да продължат да работят“.

Тя добавя, че Сингапур харчи огромни средства, „за да имаме най-здравия вид население, което да дава възможност на хората да работят в напреднала възраст“.

В САЩ Роналд Лий, почетен професор по икономика в Калифорнийския университет, казва, че все повече възрастни американци са принудени да работят, за да покриват разходите си за живот.

„Ако разгледаме дела на потреблението на 65-годишните и по-възрастните в САЩ, който се финансира от продължаването на трудовата дейност, той е значително по-висок, отколкото в други развити страни“, казва той.

Продължи да четеш