Избягалият от затвора рецидивист Владимир Пелов е хитър, пресметлив, дързък човек, който е изключително интелигентен, но и изключително отчаян, защото няма алтернатива. По този начин го описа в студиото на „Тази сутрин” психологът Калин Гайтанджиев.
„Това е човек, който е готов на абсолютно всичко. Искрено се надявам в него да останало онова чувство за мъжка чест, което аз помня от 2004 г., когато стъпваше в Кремиковци – за да не бастиса невинен. Това няма да е човекът, който тръгне да го залавя”, подчерта той.
По думите му преди престъпникът е имал алтернатива и даже е бил приет да учи за еколог в СУ с оценка 5,86, докато сега е ясно, че ще излезе най-рано на 80 години. „Единственото, което може да направи, е да бяга. Животът за него не е ценност, най-вече – неговият”.
Бившият главен секретар на МВР проф. Николай Радулов коментира, че 60-процентов е шансът Пелов още да е на българска територия, защото в чужда страна ще е много по-подозрителен, отколкото у нас, където няма езикова бариера и има познати, за които полицията не подозира.
Трудно ще бъде хванат по начина, по който се издирва. Ако не бъде хванат по горещи следи, то ще бъде хванат случайно. Надявам се да не е след престъпление с човешка жертва, коментира Радулов.
Според него по света човек като Пелов се охранява в специално крило, докато Централния софийски затвор е мръднал от 1903 г. предимно покрай камерите. Това обаче не е достатъчно: „Откакто има засилено присъствие на видеонаблюдение в столицата и големите градове, виждаме, че се използва само за последваща работа по (…) това какво точно се е случило. Даже за идентифициране на лицата, които извършват престъпления, тия камери, като че ли, не помагат”.
По думите му затворниците нямат респект към надзирателите, защото реално местата за лишаване от свобода се управляват от тези, които са настанени в тях. Гайтанджиев беше категоричен, че пистолетът, използван за бягството на Пелов и на Радослав Колев, е внесен от надзирател: „Лишеният от свобода е човек, който си е направил много добре сметката и знае, че най-прекият начин нещо да стигне до него е през човек”.
Според него в деня на бягството служителите на Централния софийски затвор са направили всичко по силите си, но истински виновните са подалите оставки заради скандала шефове на обекта и на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Психологът припомни, че на „сметката” на двамата е и друго знаково бягство – на Шатката и на колумбиеца Хосе Мартинез от 2014 г. Според него то е даже по-тежко, защото е било много по-добре планирано и е станало възможно заради политическа поръчка – двамата да бъдат назначени на работа, защото били свидетели на прокуратурата (с неясен ефект от дадените показания).