На 1 март 1941 година България се присъединява към Тристранния пакт под влиянието на Хитлер. През август 1944 г. обявяваме неутралитет, но войските на Сталин вече маршируват към страните от Източна Европа.

На 09 септември 1944 година, едни българи ще посрещнат червената армия като освободителка.

Иван, Стефан, Григор и Иван. Най-младият от тях е на 92 години, най-възрастният - на 99. На 9 септември са били сред хората, които свалят досегашната власт, за да градят комунизъм под опеката на Съветския съюз.

По време на преврата, сред тези младежи в Пловдив е и Иван Сечанов.

„Задочна България“: Рецепти от старите готварски тетрадки

"Водехме два дена сражения с част от войската, която беше в училището. Те като видяха, че наближава 9 септември и бързо войската се изнесе“, коментира той.

Подобна е била картината и в другите кътчета на страната.

"На 9 септември посрещах партизаните в Трън. Те пристигнаха не на девети, а на десети септември, посочва Григор Гюров.

"Хората - някои се плашеха, други ни приемаха“, коментира Иван Витанов, с. Русаля, Великотърновско, Горнооряховски отряд.

Според телеграма на Българската работническа партия - на самия 09.09.1944 г., партизаните в България са близо 7000. След 9 септември започват спекулациите.

„Задочна България“: Горещините преди климатиците

"Аз съм роден и израснал в бедно селско семейство. Като започна войната на Германия срещу Съветския съюз, започнаха едни реквизиционни комисии. По селата да събират селскостопанска продукция. Нашето семейство имахме 15 овци, 5 взеха“, коментира Иван Сечанов, първа средногорска бригада Христо Ботев, Чирпан.

Ако за нуждите на нацистите са взимани 5 от 10 телета, няколко години по-късно комунистическата партия ще вземе всички 10 от селските семейства, за да ги вкара в ТКЗС. Но преди 9 септември, освен загубата на животните, за партизанина Сечанов идва и идеологията.

"Още повече, че баща ми беше активист през събитията от 1923 година. Неговото мнение, неговите мисли и като гледах как вървят тия събития, как цялото село е - така да се каже - ограбено, нямах друг изход, станах активист на РЕМС“, разказва той.

Тогавашните младежи като Григор, Иван, Иван и Стефан са най-сърцатите приемници на комунизма у нас. Чели са манифести като този от август 1944, в който Отечественият фронт търси привърженици. Освен миролюбивите задачи в своята програма, те предлагат и следните действия.

Точка 9 - Народен съд за виновниците за досега водената катастрофална политика

Точка 10 - Конфискация на капиталите и имуществата на хитлеристките агенти в България

Точка 11 - Прочистване на целия държавен апарат от противонародните елементи

Все мерки, които звучат не като програма за финансов и културен просперитет, а като саморазправа с досегашните им врагове.

"Откриха по съветски образец, лагер за потомците на враговете на народната власт. Над скалата, която аз разбивах, винаги минаваше полковник от ДС. Аз там едвам оцелях“, разказва проф. Атанас Попов.

„Задочна България“: Къде е „Кварталът на писателите“ в София?

Той разказва за лагера в Лютидол. Професор е по педагогика и е един от създателите на Югозападния университет в Благоевград. На 09 септември 1944 г. е 9-годишен, когато нахлуват в дома му, в търсене на баща му.

"По едно време слушам викове. "Кръстьо, предай се! Вашето време мина..." и след това следваха много неприлични думи. Дойдоха, арестуваха го, не само него, но и всички четници на дядо“, споделя той.

Професор Атанас Попов е наследник на македонския възрожденски род Зимбилеви. Сред предците му са и създатели на ВМРО в Пиринския край, дядо му е убит от комунистически анархист преди 9-ти септември. 

"12-а година решават и издават смъртната присъда на дядо ми поп Стоян, който е разстрелян по време на молитва“, разказва още той.

Професор Попов с години не може да следва висше образование, той е третиран като враг на народа. Развива се като преподавател далеч след смъртта на Сталин и т.нар. разведряване - етап на реформи в комунистическата власт.

"Наричаха нас фашисти, мене ме наричаха фашист, братчето ми Стоян, а след това и нашите деца“, разказва той.

Фамилията на Авраам Папаро посреща радушно червената армия заради отпадането на Закона за защита на нацията. 9 септември им връща плетачна машина, радиоапарат, премахва вечерния час, но им носи нови ограничения.

"Мои приятели кандидатстваха за Съветския съюз. И аз исках да кандидатствам обаче бяха такива времена, че мене изобщо не ме допуснаха до изпит. Това много ме огорчи. Не си спомняте каква борба имаше да се махне тази точка номер едно в Конституцията, само една да властва. Това е толкова грозно и толкова недемократично“, коментира Папаро.

Въпреки че семейството му е давало трудова повинност, докато България е част от Тристранния пакт, той си спомня с усмивка.

„Задочна България“: Какво знаем за хапливия език на карикатурите?

"Имаше край Дунава едни бараки с немци. Немски войници. И ние отивахме там. И българчета, и еврейчета. И те не ни деляха на българчета или еврейчета - немските войници. И ни даваха бонбончета. Ето какво значи обикновения войник“, споделя Папаро.

След немските войски, до 1947 година, у нас се настаняват 600 000 червеноармейци.

Окупационните разходи, които страната ни изплаща на СССР възлизат на над 133 милиарда лева. Но отвъд финансовата криза, най-трайни следи за България оставя зависимостта от Съветския съюз. Зависимост, която Илия Бежков ще изрисува като залез пред Конституцията.

Продължи да четеш