В рубриката „Задочна България“ ще ви разкажем за жегите от миналото, или как българите са оцелявали без климатици през вековете.

Жегите от миналото, които се повтарят и днес, силата на природата и оцеляването заедно с нея. От всичките тези изпитания през вековете, българският дух намира своя път за спасение.

Своя път по жегите на българското миналото започваме от най-горещото село в историята на страната ни – пловдивското с. Садово, където през 1916 г. е измерен летният температурен рекорд от 45,2°.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

От архивите на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) се опитваме да разберем има ли конкуренти на температурния рекорд на Садово.
От Лилия Бочева, директор на департамент „Метеорология“ в НИМХ, разбираме, че има такива и в по-ново време.

Снимка: btvnovinite.bg

„През 2000 г. бяхме близо до този рекорд, тъй като имаме измерени 45. В подобен порядък са и температури през 2007 г., 1952 г. Високи температури в България, или температури над 40°, се регистрират всяка година“, обяснява Лилия Бончева.

Миналото на жегите у нас ни връща към 60-те години на 19. век, когато австрийски учени правят най-старите запазени измервания на българска земя.
От историята на българските горещини изскачат неподозирани артефакти като тетрадки от 1896 г. Отбелязани са измервания, дело на поета Пейо Яворов, който работи в станцията в Чирпан. Яворов записва и градушката, която по-късно ще влезе в литературната ни съкровищница.

"Една, че две, че три усилни
и паметни години… Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа."

(„Градушка“, Пейо Яворов)

Снимка: btvnovinite.bg

Градушката, която Яворов описва се изсипва през юни. Летата преди векове са били истинско изпитание за българите тогава.

Проф. Вера Бонева ни разказва за живата история на жегите. Оказва се, че в т.нар. горещници се провеждат редица важни исторически сражения, сред които погромът на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Боевете за Стара Загора също се случват в зенита на лятото – през юли месец, 1877 г. На 9 и 14 август същата година се провежда и опълчението на връх Шипка.

Снимка: btvnovinite.bg

В мирно време, българите също са преодолявали високите температури в борба за живота си.

Вестник от 20-те години на 20. век показва, че жегите в миналото не са били много по-различни от днешните.

„Ние не сме единствената страна, на която рекордът за високи температури е толкова назад във времето. Това не означава, че не наблюдаваме интензификация на горещите периоди, или т. нар горещи вълни“, коментира Лилия Бончева.

СЗО: Горещините убиват над 175 000 души в Европа годишно

Температурните пикове са същите, но продължителността на горещите вълни е по-дълга. Не сме надминали измерените 45,2° от Садово, но историята на температурните рекорди продължава да се пише.

Продължи да четеш