В рубриката „Задочна България“ ще ви разкажем за жегите от миналото, или как българите са оцелявали без климатици през вековете.

Жегите от миналото, които се повтарят и днес, силата на природата и оцеляването заедно с нея. От всичките тези изпитания през вековете, българският дух намира своя път за спасение.

Своя път по жегите на българското миналото започваме от най-горещото село в историята на страната ни – пловдивското с. Садово, където през 1916 г. е измерен летният температурен рекорд от 45,2°.

От архивите на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) се опитваме да разберем има ли конкуренти на температурния рекорд на Садово.
От Лилия Бочева, директор на департамент „Метеорология“ в НИМХ, разбираме, че има такива и в по-ново време.

Снимка: btvnovinite.bg

„През 2000 г. бяхме близо до този рекорд, тъй като имаме измерени 45. В подобен порядък са и температури през 2007 г., 1952 г. Високи температури в България, или температури над 40°, се регистрират всяка година“, обяснява Лилия Бончева.

Миналото на жегите у нас ни връща към 60-те години на 19. век, когато австрийски учени правят най-старите запазени измервания на българска земя.
От историята на българските горещини изскачат неподозирани артефакти като тетрадки от 1896 г. Отбелязани са измервания, дело на поета Пейо Яворов, който работи в станцията в Чирпан. Яворов записва и градушката, която по-късно ще влезе в литературната ни съкровищница.

"Една, че две, че три усилни
и паметни години… Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа."

(„Градушка“, Пейо Яворов)

Снимка: btvnovinite.bg

Градушката, която Яворов описва се изсипва през юни. Летата преди векове са били истинско изпитание за българите тогава.

Проф. Вера Бонева ни разказва за живата история на жегите. Оказва се, че в т.нар. горещници се провеждат редица важни исторически сражения, сред които погромът на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Боевете за Стара Загора също се случват в зенита на лятото – през юли месец, 1877 г. На 9 и 14 август същата година се провежда и опълчението на връх Шипка.

Снимка: btvnovinite.bg

В мирно време, българите също са преодолявали високите температури в борба за живота си.

Вестник от 20-те години на 20. век показва, че жегите в миналото не са били много по-различни от днешните.

„Ние не сме единствената страна, на която рекордът за високи температури е толкова назад във времето. Това не означава, че не наблюдаваме интензификация на горещите периоди, или т. нар горещи вълни“, коментира Лилия Бончева.

Температурните пикове са същите, но продължителността на горещите вълни е по-дълга. Не сме надминали измерените 45,2° от Садово, но историята на температурните рекорди продължава да се пише.

Продължи да четеш