В рубриката „Задочна България“ тази седмица ще ви разкажем за шеметните времена, в които бохемите в София са били повече от автомобилите, а всяка улица е създавала история. Ще направим една разходка в „квартала на писателите“.
Учим за тях в училище, но не всичко за тях можем да намерим в читанките. Бурният живот, който водят, често остава в сянката на великите редове в книгите им. За да надникнем зад ключалката на тяхното минало, тръгваме по техните улици.
Нашият гид из историческите кътчета е Виктор Топалов, създателят на страницата „Бохемска София“. Книгата „Кварталът на писателите“ започва да пише през 2019 г.
„От книгата „Затрупана София“ на Кирил Христов установих в колко близко съседство са живели нашите творци. Постепенно разбрах, че в този квартал, заключен между „Граф Игнатиев“, „Алабин“, бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Христо Ботев“, живеят над 60-70 български хора на литературата. Днес в този малък квартал са повече от 100. В книгата се спряхме на 50“, обяснява Топалов.
Новата книга на Виктор е написана като пътеводител из годините до 1944 г. Започваме нашата разходка от дома на писателя Тодор Влайков.
„Той може би не е от толкова популярен днес сред читателите и любителите на литературата, но назад във времето е бил доайенът на българската литература, представител на едно от първите поколения български писатели, които надживяват много от своите съвременници и приятели“, разказва авторът на „Кварталът на писателите“.
Домът на Тодор Влайков е интересен с това, че е събирал между стените си едни от най-големите творци на Царство България.
„Всъщност домът на Тодор Влайков се явява нещо като странноприемница за млади творци. Малко преди да почине, Тодор Влайков поставя своя завет, в който казва, че в тази къща, трябва да живеят само писатели“, уточнява Топалов.
Само на няколко крачки от дома на Влайков наднича сграда, чиито стени и до днес помнят фаталните изстрели от 29.11.1913 г.
„Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…“
(Пей Яворов, „Стон“)
Пейо Яворов пише стихотворението „Стон“ седем години преди самоубийството на любимата си Лора. През есента на 1913 г., след скандал породен от ревност, Яворов ще стане свидетел на следната сцена: „Видях в ръцете ѝ револвера си. Попита ме пълен ли е револверът… Казах ѝ: „Остави револвера и ела да си поговорим“.
В този момент – според спомените на Яворов – Лора натиска спусъка. Именно квартирата им на улица „Раковски“ 136 става сцена на този фатален епизод от българската история. След изстрела поетът оставя следната бележка на бюрото си: „Моята мила Лора се застреля сама. Идвам и аз подир нея“.
След опита за самоубийство Яворов ослепява и напуска дома на „Раковски“ 136. До него днес има поставена плоча на къща-музей Славейкови, която е жилище на техни наследници. Истинският им дом обаче е на коренно различно място.
Къде в София са живели и други именити български писатели – гледайте във видеото!
