Данни от края на миналата година, показват че България е на последно място в Европа по медийна грамотност. Изследването поставя и умението на българите да се вниква в смисъла на прочетеното или чутото на една от най-ниските позиции дори и в света.
До каква степен медийната грамотност ни прави по-имунизирани срещу дезинформацията?
-
България 3 мин.Руско влияние в сърцето на Европа: Има ли опасност за изборите? -
Тази събота и неделя 3 мин.Истина ли е, че... дезинформацията „се изпира“? -
120 минути 7 мин.Избори, изкуствен интелект, дезинформация - взривоопасна комбинация: Какво следва? -
Тази събота и неделя 2 мин.„Истина ли е, че“: Европейските избори – дезинформация и истина
-
България 3 мин.Руско влияние в сърцето на Европа: Има ли опасност за изборите? -
Тази събота и неделя 3 мин.Истина ли е, че... дезинформацията „се изпира“? -
120 минути 7 мин.Избори, изкуствен интелект, дезинформация - взривоопасна комбинация: Какво следва? -
Тази събота и неделя 2 мин.„Истина ли е, че“: Европейските избори – дезинформация и истина
По индекса за медийна грамотност за 2023 година, България заема последно място, което поставя нивото на българите за умение да се вниква в смисъла на прочетеното или чутото сред най-уязвимите в света. Междувременно медийната грамотност става все по-важна в учебните програми в европейските страни.
По думите на журналиста Росен Босев хората, които имат критично мислене, не подхождат към една информация, с която се сблъскват, емоционално, независимо дали тя съвпада с техните виждания, или не.
„Имат сякаш имунитет срещу дезинформацията. Просто те ще се опитат да разберат откъде идва дадена информация, дали източникът е достоверен, какъв е нейният оригинален контекст, в който тя е представена. Ще си зададат въпроси, преди евентуално да я споделят, или да я приемат за истина“, каза Босев.
Според него проверката на факти е само един от множеството инструменти за дезинформация, но не е достатъчен.
„Проверката на факти идва, след като вече дезинформацията е била разпространена. Идва, когато вече е стигнала до критична маса хора. И предвид това, че представлява намеса в свободата на изразяване, ние сме задължени да бъдем изключително прецизни в нашата проверка“, допълни журналистът.
Франция
Един от най-добрите примери за обучение по медийна и информационна грамотност е от Франция и образователната система CLEMI.
„Във Франция образованието, свързано с медията и информациите, започва още от началното училище, тоест при близо 6-годишни деца. Тогава започваме да ги учим как да разпознават информацията, как да анализират дадена картина. И дори да произвеждат информация, като например в радиото или в телевизията“, това обясни Елси Русие - ръководител на отдела за обучение във френската образователна система CLEMI.
Друга инициатива, която дава добро образователно начало е "Седмицата на пресата и медиите". Така определен брой вестници се разпространяват в училищата и учениците могат да се запознаят по-добре с френската преса и работата на журналистите.
„Опитваме се да съчетаем анализа на медиите и произвеждането на учебни медии. За нас това е един от най-добрите начини да образоваме децата за медиите и информацията и да ги накараме да разберат как се конструира тя“, обясни още Русие.
Германия
Пътят на Германия в образователните практики по медийна грамотност също е многообразен. Така в Хамбург например от години работи платформата USE The News, която цели по-задълбочено разграничаване на фалшивите новини.
„Най-големият проблем досега е, че съществуват едва две официални научни изследвания как липсата на медийна грамотност се отразява на населението, които съпоставят проблемите и намират ясни резултати. Тоест има изключително малко източници, които да показват как действа даден процес и как трябва да се действа срещу него“, обясни съветникът по европейски политики към сената на Хамбург Флориан Щаудт.
По думите му имат обща програма, свързана с медийното образование и квалификация още в ученическа възраст.
„Обучението става още по време на бакалавърските и магистърските програми при студентите, които учат педагогика. Основната ни цел тук е да покажем, че навременното обучение е ключът за промяна на обществено ниво“, добавя съветникът.
Д-р Кристофър Неринг е журналист и експерт в Медийната програма на фондация Конрад Аденауер за Източна Европа. Споделя, че в зависимост от регионите дезинформационните послания и медийната грамотност може да не са пряко свързани.
„Не трябва да забравяме, че най-успешните дезинформационни послания обединяват теми, които се дискутират в момента. Теми, които се отразяват емоционално и инструментализират определени събития за своите цели. Например бежанците от Украйна използват средства и пари, които са предназначени за гражданите на дадена страна. Цените на тока скачат не заради инвазията на Русия в Украйна, а заради санкциите от страна на Запада“, казва Неринг.
„Като журналист постоянно се сблъсквам с подобни статии в ежедневната си работа. За мен е важно да достигна максимално бързо до автора на дадена новина, до първоизточника, за да разбера, дали той е достоверен или не“, обясни още той.
По думите му цензурата е пряко свързана с това да се ограничат и унищожат легитимните източници.
„Борбата срещу дезинформацията също е свързана с това да се ограничи влиянието на определени медии или механизми, но това не са легитимни източници и тук трябва да работим именно срещу все по-нарастващото им влияние“, сподели Неринг.
