Петиция за реформи в детското здравеопазване внесоха представители на Фондация „Даная“ в Министерския съвет. В нея са се подписали над 11 700 граждани от цялата страна.

Те настояват за шест основни реформи, а петицията беше внесена от Ани Стоянова - майката на 15-годишната Даная, която точно преди година почина в болница "Пирогов".

От една година майка ѝ Ани Стоянова търси без резултат отговор на въпроса дали смъртта на детето ѝ е била предотвратима.

Гражданската инициатива е в памет на Даная и на всички деца, жертви на „катастрофиралото“ (според гражданската инициатива) българско детско здравеопазване.

Ето и какви са предлаганите от „Даная за живот“ шест спешни, но осъществими реформи:

1. Доизграждане на Национална детска болница, а и не само, да бъде създадена дигитална информационна система, поддържана от Министерство на здравеопазването, която да функционира в реално време и да насочва родители на деца, които се нуждаят от определени специалисти, но нямат информация кое лечебно заведение разполага с най-подходящите в конкретния случай – според конкретното състояние на детето, както и съобразено с местоположението му. Системата да обедини в едно – информация за всички болнични клиники, които лекуват деца, капацитет, работно време, дежурни кабинети и специалисти. Да има възможност за онлайн запитване със срок на отговор към съответното болнично заведение.

Снимка: bTV

2. Откриване на гореща телефонна линия или онлайн платформа с лимитирано време за отговор и единен национален номер за подаване на сигнали за проблеми и в подкрепа на родители на деца-пациенти при приема и престоя им в болнични заведения и/или при отказ на лечебното заведение да осигури мултидисциплинарен екип, когато това е необходимо. Да се гарантира анонимността на подателите на сигнали и да има механизъм за последваща незабавна проверка.

3. Въвеждане на Правила за добра медицинска практика за всички специалности в срок не по-късно от 31.12.2024 г. и ако за същото БЛС откаже да изпълни задължението си по закон, да бъде гласувана нормативна промяна, която да гарантира изпълнението на това им задължение. В срок до 31.12.2024 г. да бъде извършена проверка на всички медицински протоколи за работа в спешната и неотложната помощ от независим експертен орган, външен за съответната болница. Публично оповестяване на резултатите от проверката.

Да бъде извършена пълна актуализация на протоколите в съответствие с най-новите практики в спешната и неотложна медицина и да бъде гарантирано задължителното им въвеждане във всички болнични заведения в срок до 31.12.2024 г. Да бъде въведено задължение да бъдат публикувани на интернет страниците на болниците с необходимите реквизити - дата, печат и подпис и други.

4. Да се изработи и интегрира за всички болнични заведения Система за качествен контрол на междуболничната и вътреболничната комуникация, която да гарантира бързо и ефективно взаимодействие, изключващо лична преценка, за свикване и уведомяване за необходимост от даден специалист, а същото да е разписано в ясни правила за задействане и отговор. Да има ясна проследимост на всички действия, а организацията да е направена така, че да гарантира лесно, бързо и ефективно взаимодействие, без това да утежнява практикуващите лекари.

5. Да бъде въведено задължително продължаващо медицинско обучение за всички медицински специалности. Същото да бъде обезпечено базисно от всяка една болница, като времето за обучения да не бъде за сметка на общия годишен отпуск на лекарите - специалисти.

Снимка: bTV

6. Да бъде преструктурирана Изпълнителната агенция "Медицински надзор" от учреждение към министъра на здравеопазването в независим специализиран държавен орган или в изпълнителна агенция към Министерския съвет. Целта е да бъде осигурена независимост на проверките, които този орган извършва в лечебните заведения; да му бъдат предоставени правомощия и задължения да снема обяснения, да изисква и да проверява документи на лечебните заведения, служителите в тях, както и на засегнатите пациенти, ако има такива.

Да бъде създадена програма, с която до края на 2025 г. да бъде повишен експертният капацитет на служителите, които извършват проверките, както и да им бъде осигурено достойно и адекватно възнаграждение, ограничаващо риска от корупция.

Опитът на служебното правителство да прокара решение за строителството на частна детска болница прави тези реформи още по-неотложни.

Снимка: bTV

„Като общество нямаме нужда от поредната болница, а от нов модел на здравеопазване, основан на държавническо мислене за бъдещето на нацията и отговорно харчене на обществените пари. Този модел може да бъде създаден само в една национална детска болница, която налага съвременни стандарти и осигурява комплексни грижи, включително за децата с тежки диагнози и редки заболявания. Не сме против частния бизнес в детското здравеопазване, но той няма задължението да създава стратегии и да провежда здравни политики. Това е задължение на държавата”, заяви пред БГНЕС майката на Даная и председател на УС на Фондация „Даная“ Ани Стоянова.