За никого няма да бъде изненада когато през 2050 г. светът осъмне с над 9 млрд. обитатели, а в Централна Европа всеки трети е на 65 г. и всеки седми на 80 г.
След по-малко от 30 г. техниката в ежедневието ще има все по-важна роля, a днешните преносими компютри няма да струват почти нищо. Предстои да изживеем и абсолютен бум на техниката, предназначена за опазване както на околната среда, така и на човешкото здраве.
Преди 100 г. учените футуристи и писателите фантасти започнаха да провиждат бъдещето в 21. век.
Преди 10 г. в книгата си "Бъдеще 2050" германският автор Улрих Еберл заговори за ръчни часовници с микрочип, който отчита загуба на съзнание, за сензорни електромобили, за сгъваеми монитори вместо вестници.
Той прогнозира, че бумът на възобновяемите източници на енергия ще направи енергийните мрежи по-интелигентни, а колата и къщата ще водят диалог помежду си как да използват евтиното електричество от батериите на електромобила, вместо тока от енергийната мрежа.
“Зеленото бъдеще е светло, но трябва да положим достатъчно усилия настоящето да не е тъмно”, заяви деканът на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Атанас Георгиев.
В края на септември общо 1400 "климатични стачки" се проведоха в 80 държави под надслов "Fridays for Future". С призив към политиците да водят по-амбициозна политика срещу климатичните промени.
Това се случи в момент, когато в Германия – държавата пионер в декарбонизията - партията на Зелените спечели процент, който показва, че гражданите предпочитат собствения си просперитет пред преодоляване на проблемите с климата.
Преди шест години 195 държави подписаха Парижкото споразумение срещу глобалното затопляне. Преди година България заедно с останалите европейски държави изпрати своя интегриран национален план за енергетиката и климата. Надеждата е общите цели на съюза да се претворят до 2030 г.
В Европа се заговори за ерата на Зелената сделка, а Старият континент се забърза към своето зелено бъдеще.
„Европейският съюз през тази позиция на глобалния политически пейзаж се опитва да вдъхнови и останалата част от света, да поеме по пътя на една осъзната декарбонизация, която трябва да засегне всички сектори на икономиката“, добави Георгиев.
Според изп. директор на AES България Иван Цанков обществото има нужда да знае колко ще му струва енергийният преход и Зелената сделка, защото всеки иска да живее по-добре, но не на всяка цена.
„Идеята не е да преместим едни комини от Европа в Турция и в Китай, а да има плавен преход, а да се помисли върху икономиката“, добави Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори.
По думите на политолога Иван Асен Иванов в момента живеем по начин, по който не можем да се издържаме за постоянно и се намираме на прага на промяна на този модел на съставянето и изграждането на един нов път на съществуване за цялото човечество.
В условията на пандемията, предизвикана от COVID-19, бързо стана ясно, че отделни държави се затрудняват да намерят баланс между желанието да защитят националния си интерес и да гарантират енергийната сигурност на гражданите си, като същевременно работят за общия интерес на Европейския съюз.
Основният обект на Зелената сделка е намаляването и улавянето на въглеродния диоксид. През последните 200 г., концентрацията му в атмосферата се е повишила с повече от 33%. Най-точните и пълни данни датират от 1958 г., когато на връх Мауна Лоа на Хавайските острови започват постоянни инструментални измервания.
Въглеродният диоксид е на първа линия в производствените процеси, които изискват нагряване. Той има приложения във фармацевтиката, медицината, хранително-вкусовата промишленост. Но не бива да забравяме, че това химично съединение е необходим компонент за фотосинтезата - биохимичният процес, който играе важна роля в глобалната екология на Земята.
В световен мащаб въглищата все по-осезаемо се третират като голям замърсител и нежелан източник на енергия. Те обаче имат двояка роля - едновременно поставят на риск околната среда и гарантират енергийната сигурност на държави като Полша и България.
„Не бързаме да си затворим това, което имаме, т.е. въглищните тецове у нас са гарант за няколко неща. Първо, да има електроенергия, когато такава е необходима. Второ, което е не по-малко важно е тези тецове и комплекс гарантират стабилността на електро енергийната система. Т.е. не само да има ток, но той да може да стигне и до всяко едно домакинство или индустрия, когато тя има нужда да го потребява“, добави Цанков.
В България въглищата са единственият местен ресурс, а около 40 на сто от населението е социално уязвимо.
„Виждаме, че в момента над 50 на сто от електроенергията се произвежда от въглища. За съжаление не можем да разчитаме, че колкото и фотоволтаците да се построят или вятърни паркове, защото един фотоволтаик произвежда 1300-1500 часа годишно електроенергия, и то в светлата част на деня, а в годината има 8760 часа, а ние имаме нужда от 24 производство на електроенергия“, обясни Стоименов.
Промишленият комплекс „Марица Изток“ се намира в югоизточната част на страната. Той е най-големият в Югоизточна Европа и работи с местни лигнитни въглища.
„Всяко решение, което ще доведе до запазването на комплекса в неговата цялост, както е сега като гарант на стабилността на електронергийната система на България, е единственото и най-добро решение както от икономическа и енергийна, така и от социална гледна точка“, заяви Цанков.
Един от вариантите за спасянето на трите топлоелектрически централи в България е система за улавяне на въглеродния двуокис и съхраняването му под земята.
„Идеята е той да се улавя със специални съоръжения или да се депонира под земята или да се използва в последващо производство за някакви химикали“, добави изп. директор на AES България.
Само преди четири дни двата големи синдиката в „Марица Изток“ излязоха на протест, защото не одобряват закриването на централите в срок до 2030 г. Според лидера на КНСБ в "Мини Марица-изток " Наско Митев консервирането на трите мини ще струва над три милиарда лева.
„Това са едни огромни средства, които ще дойдат вероятно от Европа. Имаме стотици милиарди левове налети в комплекса – в инвестиции и иновации. Не трябва да залагаме съдбата на толкова много хора за едни 12 милиарда лева, които ще получим по Националния план за възстановяване и устойчивост“, заяви той.
На следващия ден правителството прие Националния план за възстановяване и устойчивост и създаде държавно предприятие "Конверсия на въглищни региони" като предложи на Европейската комисия производството на електроенергия от изкопаеми въглища да бъде удължено с 10 г.
Ако анализатори са на мнение, че мениджърските и синдикалните интереси във въглищните региони у нас могат да се срещнат, то е защото едно работно място в отрасъла отваря допълнителни осем за съпътстващи дейности. Все още обаче остава без отговор въпросът как да произвеждаме евтин и без въглероден отпечатък ток, без да платим непосилна социална цена.
„Ние сме много свързани и голяма част от икономическите субекти притежават и производства и в съседни държави и в останалите европейски държави. Няма да е никакъв проблем, ако тука сметката му за ток е 15 млн. , а в Германия му е 5 млн. защо да произвежда в България. Тази електроенергия по-добре да я завъртиме в нашата икономика, ние с вас да си закупим български стоки, за да имаме национална икономика", добави Стаменов.
Между 2005 г. и 2017 г. делът на възобновяемите източници при производството на електроенергия в европейските страни е скочил двойно - от 15% на 31%. Основният фактор за този ръст е увеличението на вятърната и слънчевата фотоволтаична енергия, дотирана от различни програми на общността. Но в световен мащаб масово произвеждане на електричество от зависими от природата ресурси все още е немислимо, на фона на друг ресурс - петролът, наричан „черно злато“ заради цената му, която е в състояние да сваля и качва правителства на власт.
„Дори в най-смелия нисковъглероден сценарий от 2050 г. сегашното глобално потребление от 100 млн. барела на ден ще падне до 25 млн. барела на ден, т.е. петролът няма да бъде зачеркнат дори в този вариант, което означава, че трябва да има инвестиции за цялата инфраструктурна система, която стои зад неговите доставки“, обясни. доц. Георгиев.
Кръговата икономика - моделът на производство и потребление, който ограничава до минимум отпадъците е едно от условията на Зелената сделка.
