Индустрия и общество, които произвеждат толкова парникови газове, колкото горите могат да поемат е амбициозната цел на т.нар. Зелена сделка с хоризонт до 2050 г. Планът на ЕК е да бъде намалено производството на въглеродни емисии с поне 50% в сравнение с нивата от 1990 г., да се въведат нови закони за кръгова икономика, намаляване на потреблението на сградите, запазване на биоразнообразието, устойчиво развитие на земеделието и растеж на иновациите.

Всичко това звучи много добре, но няма как да се случи без сериозни промени в начина, по който живеем, работим и пътуваме.

Сякаш от самото начало Зелената сделка бе орисана да измине дълъг и трънлив път. Едва няколко месеца, след като ЕК стартира проекта през декември 2019 г., Европа бе погълната от COVID пандемията и последвалата икономическа криза, от която страните ще се възстановяват още дълго време. Така целите на Зелената сделка останаха на заден план, защото правителствата в ЕС трябваше да измислят как съхранят човешки животи и да реорганизират ежедневието си, застигнато от ударите на „невидимия враг“, който още не е напуснал домовете ни.

БВП на ЕС се сви с 6,1% през 2020 г., а Международния валутен фонд прогнозира, че едва през 2022 г. той може да се върне на нивата отпреди пандемията, но това зависи от кампанията за ваксиниране в отделните държави.

На този фон, през 2021 г. все по-често започна да се говори за амбициозните цели за по-добър и по-чист начин на живеене, като за най-правилният начин за възстановяването на икономиките, засегнати от пандемията от COVID-19. Именно заради това Зелената сделка дълбоко залегна в националните планове за възстановяване и устойчивост на държавите в ЕС.

Какво предвижда Зелената сделка?

За да изпълни плана си за климатично неутрална Европа до 2050 г. ЕК разделя Зелената сделка на няколко основни елемента:

  • Действия в областта на климата – както вече споменахме по-горе най-добре общата цел на проекта е да намалени нивата на парникови газове, които попадат в атмосферата. Именно заради това политиките, свързани с климата са трябва да са в дневния ред на страните членки на съюза.
  • Чиста енергия - Производството и използването на енергия в икономическите сектори в момента е причина за повече от 75% от емисиите на парникови газове в ЕС. Механизмите на Зелената сделка имат за цел да намалят този показател, като развият енергиен сектор, основан предимно на възобновяеми източници.
  • Устойчива промишленост – До момента на промишлеността се падат 20 % от въглеродните емисии в съюза. Затова Зеленият пакт включва действия за засилване на усилията за декарбонизация, вариращи от устойчивостта на продуктите до доставката на суровини, както и преминаване към изключително важната кръгова икономика.
  • Сгради и ремонти - Сградите са отговорни за приблизително 40% от потреблението на енергия в ЕС и за 36% от емисиите на парникови газове. Санирането и обновяването на сградния фонд е приоритет на ЕК в следващите години.
  • Устойчива мобилност включва инициативи за намаляване на емисиите от транспорта, които представляват 25 % от въглеродните емисии в ЕС. Цели се да се забрани продажбата на коли с двигатели с вътрешно горене, използване на все повече електрически автомобили, които не оставят отпечатък върху природата.
  • За Елиминиране на замърсяването е съставен план от три основни стъпки, които трябва да се включват в политиките на страните от ЕС. Първо, химическа стратегия за устойчивост за защита на околната среда от опасни химикали, която включва широк списък от забрани за използването им. Второ, план за действие за нулево замърсяване на водите, въздуха и почвите. И трето, преразглеждане на мерките за справяне със замърсяването от големите промишлени инсталации, за да се гарантира, че те са в съответствие със свързаните с тях цели на ЕС в областта на зелената икономика.
  • Стратегия „от фермата до вилицата“ се фокусира върху намаляването на отпадъците и преобразуването на производството, преработката, търговията на дребно, опаковането и транспортирането на храни.
  • Запазване на биоразнообразието - През последните 40 г. популацията на дивите видове е намаляла с 60% заради човешките дейности. Основните причини - промените в използването на земята и морето, свръхексплоатацията, изменението на климата, замърсяването и инвазивните чужди видове. Именно затова ЕС цели да въведе нова рамка за управление на биологичното разнообразие, чрез които природата да се възстанови през следващите години.
  • Научноизследователската и развойната дейност е в основата на всеки елемент от Зелената сделка, който изисква използването на нови технологии, трансформиране на финансовите модели и веригите за доставки. Заради това научната дейност ще бъде финансирани от програмата "Хоризонт Европа", която осигурява 95,5 млрд. евро за постигане на целите на ЕС в областта на климата, конкурентоспособността и растежа на съюза.
  • Предотвратяване на нелоялната конкуренция чрез изместване на производства - Зелената сделка ще изисква значително преориентиране на икономиката на ЕС към нисковъглероден модел. Това води до риск от прехвърляне на производството от ЕС в други държави с по-ниски амбиции за намаляване на вредните парникови газове. Предвиждат се мерки, които да предотвратят подобни сценарии.

Как се случва преходът в най-засегнатите от промените райони?

В Зелената сделка на ЕС е залегнало правилото, че преходът може да бъде успешен само ако се извършва по справедлив и приобщаващ начин. В резултат на това се предлага механизъм за „справедлив преход“, който да се съсредоточи изключително върху регионите и секторите, които са най-засегнати от промените. Съюзът осигурява финансиране в размер на 100 млрд. евро. Средствата ще бъдат на разположение на регионите и секторите, които зависят от изкопаеми горива или от процеси с интензивно използване на въглеродни емисии.

Снимка: iStock

През последните месеци все по-често се говори за забраната за вътрешните полети в страните от ЕС, както и за забраната за продажба на коли с двигатели с вътрешно горене. И двете цели са част от мерките на Зелената сделка за по-неутрална икономика, но въпреки безрезервните им плюсове споровете за техните минуси сред обществото са големи.

Трябва ли да се забранят вътрешните полети във всички европейски страни?

През 2019 г. предложението на кандидата за председател на ЕК Франс Тимерманс за забрана вътрешните полетите на къси разстояния в страните от ЕС шокира европейската авиационна индустрия. Въпреки че подобна дискусия не бе нова, сякаш никой не очакваше това да се превърне в реалност.

Само две години по-късно, Франция е по-близо до въвеждането на забраната от всякога. През април депутатите гласуваха за премахване на вътрешните полети на къси разстояния, при които пътниците могат да пътуват с влак за по малко от 2,5 часа, пише Би Би Си.

Новината идва на фона на тежките дни, които преживява авиоиндустрията заради COVID пандемията, а мярката е част от по-широк законопроект за климата, който има за цел да намали въглеродните емисии във Франция с 40% към 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.  

Според уебсайта „Flightradar24“ броят на полетите през 2020 г. е намалял с почти 42% в сравнение с 2019 г.

Гласуването идва дни, след като Франция заяви, че ще допринесе за рекапитализация на „Еър Франс“ с 4 млрд. евро. По този начин следва повече от удвояване на дела на държавата в превозвача, за да укрепи той финансите си след повече от година ограничения за пътуване.

Авиационната индустрия обаче е на друго мнение – възстановяването то пандемията не е правилният момент за подобно крайно действие.

Според проучване на Европейската инвестиционна банка, проведено през 2019 г. сред 28 000 граждани на ЕС 62 % от тях подкрепят забраната на вътрешните полети на къси разстояния. Предстои законопроектът да се гласува в Сената, а промяната във Франция би засегнала пътуванията между Париж и градове като Нант, Лион и Бордо.

Подобни мерки се въвеждат не за първи път. Миналата година Австрийските авиолинии замениха полети между Виена и Залцбург с увеличен брой влакове, след като получиха държавна помощ с разпоредби за намаляване на въглеродния отпечатък, пояснява Би Би Си. В Германия и Испания също се говори за подобна забрана.

Снимка: iStock

По данни на браншовата група ATAG преди пандемията от коронавирус да ограничи пътуванията в световен мащаб, авиацията е била един от най-бързо растящите източници на емисии на парникови газове. През 2019 г. секторът е произвел 915 млн. тона въглероден диоксид.

На другия фронт полетите на разстояние, по-кратко от 500 км, са допринесли за по-малко от 4 % от общите емисии от авиацията в ЕС през 2019 г., въпреки че съставляват една четвърт от всички европейски полети. Същевременно през 2020 г. 6 % от полетите в ЕС са изминали 4 000 км или повече, но са генерирали повече от половината от емисиите от въздухоплаване в целия ЕС.

Снимка: iStock

Полетите на къси разстояния са много по-неефективни от тези на дълги разстояния, тъй като голяма част от горивото на самолета се изгаря при излитане. Ето защо е разумно да се намалят, когато това е възможно, дори ако общият ефект върху емисиите е малък, пише уебсайтът „Дъ Конверсейшън“.

Законопроектът за вътрешните полети е един от първите случаи, в които политици от богата държава подкрепят идея, която дори не са искали да обмислят – удобствата с високи нива на въглеродни емисии невинаги са необходими, ако има по-зелена алтернатива на тях.

Какво друго може да се направи?

Досега повечето от инициативите за постигане на устойчивост на въздушния транспорт са насочени към повишаване на енергийната ефективност на самолетите или към санкциониране на полетите с високо замърсяване.

Тези подходи, заедно с използването на устойчиви авиационни горива, биха могли постепенно да намалят емисиите по маршрутите на дълги разстояния, без да има възможност за заместване. Но за по-кратките пътувания с алтернативни възможности за придвижване някои учени, твърдят, че е необходима културна промяна. Такава, която да насърчава по-ниското потребление на замърсяващи природата транспортни средства пред скоростта и удобството, но повдига и въпроса дали алтернативните начини на пътуване, които оставят по-малък отпечатък, биха били достатъчни.

Убеждаването на хората да се откажат от пътуванията на къси разстояния със самолет обаче може да се окаже трудна задача.

Трябва ли всички европейски държави до 2030 г. да забранят продажбата на коли с двигатели с вътрешно горене?

През юли ЕК прие пакет от мерки, който предвижда намаляване на въглеродните емисии  от автомобилите с 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г. Основна част от плана е пълната забрана на продажбите на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене, предаде „Ройтерс“.

Закупуването на нови дизелови коли трябва да спре през 2030 г., а на бензинови такива – през 2035 г.

Европейската асоциация на автомобилната индустрия ACEA обаче заяви, че забраната на конкретна технология не е рационален път напред, като добави, че двигателите с вътрешно горене, хибридите, електрическите превозни средства с батерии и водородните превозни средства трябва да играят роля в прехода.

За да се стимулират продажбите на електрически превозни средства, Брюксел предложи и законодателство, което ще изисква от държавите да инсталират публични точки за зареждане на разстояние не повече от 60 км една от друга по основните пътища до 2025 г.

Снимка: iStock

Предвижда се до 2030 г. да бъдат изградени 3,5 млн. подобни станции, а до 2050 г. те да достигнат 16,3 млн. ЕК  изчислява, че до 2040 г. ще е необходимо да бъдат похарчени 80-120 млрд. евро за обществени и частни зарядни станции за електромобили в ЕС.

Предложенията на Комисията ще трябва да бъдат обсъдени и одобрени от държавите-членки на съюза и от Европейския парламент, което може да отнеме около две години.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!