Годината е не толкова далечната 1967 г. Днес. 2021 г. банята в столичния квартал „Овча купел“  тъне в разруха. От ден на ден архитектурният паметник се разпада. Само разпилените ръкописни спомени на някогашните посетители напомнят, че в това от място е бликал живот.

Подобна е съдбата на повечето знакови градски бани в столицата.

„Хайлайфът“ на София е идвал тука. Княз Александър Батенберг е идвал всяка сутрин в 6 часа, за да се изкъпе във водите на Княжево“, обясни Красимира Петрова – бивш рехабилитатор в Балнеолечебница „Княжево“.

„Нямаше събота, нямаше неделя, нямаше празници, хората винаги можеха, по всяко време да дойдат в банята да се изкъпят. Качествата на водата са оценени преди хиляди години, а ние сега ги оставяме да се изтичат“, коментира Мариана Георгиева – жител на Княжево.

София има безценен ресурс. Една от най-богатите столици в света с лековити минерални води. Затова са запечатани и в герба ѝ.

„Преди 2000 години е била прекрасно място, но сега вече не. Ние трябва да намерим начин да се възползваме от този бизнес“, смята проф. д-р инж. Павел Пенчев - председател на УС на "Българска асоциация по подземни води“.

„Искаме час по-скоро  това нещо да бъде поправено и върнато в предишния си блясък“, казва Надежда Сучева – гражданско сдружение "Термално-нормално".

Вдъхнаха нов живот на минералната баня в Банкя (ВИДЕО И СНИМКИ)

В полите на Витоша с едно ниско кубенце, край една река. От много опит се знае, че банята е с лековита вода. Разказва турският пътешественик Евлия Челеби.

Реката е Владайска, а банята Княжевска. Наречена така неслучайно. В началото е използвана от турски владетели. А след Освобождението от самия княз Александър Батенберг.

„Бали Ефенди е оценил качествата на княжевската вода. Той най-напред е изградил едно малко, дет казват бумбаче - и оттогава след това започват – изгражда се  женското отделение и така с годините започват да идват много хора“, обясни Красимира Петрова – бивш рехабилитатор в Балнеолечебница „Княжево“.

И днес хората могат да си налеят вода от извора, също като преди. Но не и да се използват лечебните ѝ свойства в банята, защото сградата се руши.

Паднала мазилка. Счупени прозорци. А някогашният двор на банята вече се е превърнал в гора. Тази гледка посреща всеки, който направи опит да се доближи до любимата баня на княза.

Реставрацията на минералната баня в Банкя трябва да приключи през лятото на 2020 г.

Красимира прекарва 20 години тук  като рехабилитатор. А Мариана – е най-честият посетител. След тежкия работен ден на крана, басейна е място,  в което намирала спокойствие.

„С такова желание  съм идвала в тази баня, много ми е мъчно. Това е емблемата на „Княжево“, на България. Всеки, който е влязъл веднъж и се е изкъпал, и е усетил качествата на тази вода …“, Мариана Георгиева – жител на кв. „Княжево“.

 „Вълшебна вода. Вода, която допринася за лечение на  всички видове неврологични заболявания“, казва Красимира.

Времето тук спира преди 11 години, когато балнеолечебницата затваря врати.

Най-старата част от банята – женското отделение.  Лековитата вода продължава да тече, но не за да пълни басейна, а за да се оттича в канала.

А местните жители са правили многократни опити да спасят сградата.

„Тук, където се намираме, преди години се намираха други две исторически  сгради, които заедно със старата баня бяха архитектурен ансамбъл. За съжаление, те вече са изгубени. Имаше случайни палежи - те бяха бутнали, сега е останала ето тази светиня. Единствено банята. Наричам я така, защото тя наистина  е такава. Това е най-старата баня в цяла София“, разказва Любо Стефанов - зам.- председател на сдружение “За Княжево”.

Банята е със статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност. Собственост е на Министерството на здравеопазването и се управлява от дружеството болницата за рехабилитации. В писмо до bTV оттам обясниха, че конструкцията ѝ е силно повредена, а средства за ремонт няма. Няма и инвеститорски интерес. Затова отправили предложение към Столична община.

Общината обаче отговаря лаконично – не се интересуваме от банята, а според бъдещия устройствен план, след като се разшири булевард “Борис Трети”, тази сграда „не се запазва“.

“Аз лично изпитвам срам от това нашето поколение - да изгубим подобна ценност, която поколения 350 години са запазили”, коментира Любо Стефанов - зам.- председател на сдружение “За Княжево”.

„През 70-те години,проектът, който е предвиждал разширение на „Цар Борис Трети“, е включвал разширение и в този участък, но това, което ги е спряло, са минералните извори и опасността да бъде загубената водата“, обясни Лили Чолакова – жител на „Княжево“.

Жители на Костенец на протест за възстановяване на минералната им баня

Княжевци се заканват да се борят за запазване на ценната сграда, а проектът за реставрация на банята в „Овча купел“ вече доведе до недоволство.

Построена през 1933-та от известния архитект Георги Овчаров, сградата е паметник на културата и шедьовър на модернизма.

А водата под нея лечебна. Легендата разказва, че върху някогашните пасища тук, във водата газели овце и оздравявали. Така се смята, че се е появило и името на квартала. Според сведенията минералният извор изригва след земетресение в местността през 1858 г. От тогава наричат извора „Жежката вода“. Само за кратко сградата изпълнявала функциите на хигиенна баня.

До края на 80-те години банята е един от най-посещаваните центрове за балнеолечение в столицата. За това свидетелстват и остатъците от архивни документи, които откриваме тук, разпилени по пода.

Изтичащото богатство: Каква е съдбата на старите минерални бани?

Днес и този паметник на културата е място на разрухата. След като пожар изпепелява немалка част от него, здравното министерство прехвърля безвъзмездно собствеността на банята на Столичната община.

„Изпитваш някакво чувство на „УАУ“, когато попаднеш вътре, в същото време примесено с тъга, че е опожарено, изоставено, рушащо се място, което има цяла гора поникнала на покрива.  Ние искаме час по-скоро това нещо да бъде поправено и върнато в предишния си блясък“, казва Надежда Сучева – гражданско сдружение "Термално-нормално".

Блясъкът ѝ трябва да бъде върнат. Това предвижда вече одобрен проект за реставрация. Освен басейни и СПА зона, в обновената сграда ще имa модерен изследователски център. И още: конферентна музикална зала и зала за виртуална реалност.

Финансирането е с европейски средства. Отделената сума за ремонта е над 3 милиона и половина лева. С над милион ще се включи и Столичната община.

„Това, което тази специализирана лаборатория планира, е да създаде условия за подобряване качеството на живот. Всъщност тази лаборатория по никакъв начин няма да пречи на двата етажа на банята. Тя ще се помещава в една част, която на времето е била административна част. Ще приложат така наречените смарт технологии с устройства, които  да помогнат всеки, който желае да бъде изследван например, доколко тази точно минерална вода е полезна за него. Давам само пример“, обясни проф. Оля Харизанова – зам.-ръководител на проекта.

Тоест като влизаме в басейна ще ни изследват?

При желание разбира се, не е задължително, но смятам, че това е много интересен подход.

Централната минерална баня в София - отново в баня?

На идеята  наука и СПА да се помещават в уникалната сграда от гражданската група „Термално-нормално“ гледат скептично. През последните пет години каузата на сдружението е да възстановят някогашните градски бани.

„Столична община в момента се опитва да се превърне в герой, спасител на тези бани, а фактически това не е така. Защото тук имаме един тарикатлък, да вземем пари за наука и да направим СПА. Кое е всъщност истината.? Правим наука или правим СПА. Тук имаме много сериозни разходи и това някак си се неглижира и после какво ще стане. Ще я ремонтираме тази сграда и ще се затвори, защото няма как да се издържа. Това не е стопанско мислене“, казва Надя Илиева – гражданска група „Термално–нормално“.

За реставриране на баните се черпи опит от успешно работещи комплекси по подобие на Унгария и Германия. Механизмът е да се привличат средства отвън, за да не се натоварва данъкоплатецът – обясняват от Столичната община.

 „Например в Будапеща някои от тези големи комплекси имат нощни заведени, имат барове, ние сме преценили, че това не е подходящо за София. Балнеологията,  СПА услугите и дейностите да се съчетаят с образователни процеси, с обучения на студенти от тези специалности, свързани със СПА индустрията. Билети ще има със сигурност. Какви и колко, и за какви процедури на този етап не може да се каже, но да - за съжаление безплатните услуги са много трудни за обезпечение“, каза Тодор Чобанов, заместник-кмет, “Култура, образование, спорт и младежки дейности”.

В  началото на 90-те години градските бани в София затварят врати поради липса на интерес от гражданите.

До този момент реставрирана сграда е тази в Банкя. Тя обаче все още не е отворена за посетители. Водата трябваше да се върне отново и в  сградата на бившата Централна софийска баня, част, от която сега е музей за Историята на София.

Така единственото място, където можем да се изкъпем в лековитата минерална вода и да се поздравим с „Честита баня“ – е в Панчарево. Срещу билетче от 5 лева.

И посетители не липсват.

Древна археологическа находка: Обществена баня в центъра на Варна

На територията на София и близките околности са регистрирани  31 находища с общо 75 водоизточника. Немалка част остават неусвоени, което води до големи загуби. В момента количеството, което безвъзвратно изтича е Близо 70% - изчисляват специалисти. Същевременно разнообразието от ресурси създава и условия за развитието на СПА центрове в периферията на столицата смята  професорът по хидрология Павел Пенчев.

 „Хората са достатъчно будни, те се опитват да накарат общината да възстанови баните. Да , ама само това е само отделната? от възможностите, нека да направим нещо съвременно и модерно, на подходящото място. Преди 2000 години е била прекрасно място, но сега вече не. Ние трябва да намерим начин да се възползваме от този бизнес. Има голям интерес, особено извън София, в границите на котловината, но всичките процедури, които са свързани с издаване на разрешителни, със съгласуване, са толкова тромави, бавни, толкова нисък административен капацитет, че на практика голяма част от  инвеститорите се отказват. А само това е начинът да се увеличи ползването на минералните води. И реално софиянци да почувстват полза от тези води. Да се качи на колата си, да отиде на 15 км, от София, да отиде до един прекрасен  басейн, аквапарк и там да почувства не само качествата на минералната вода, но и обстановката около нея. Иначе тук, където се намираме, единственият начин е банята! Но в тази баня, не всеки има възможност да влезе“, обясни : проф. д-р инж. Павел Пенчев - председател на УС на "Българска асоциация по подземни води",

„Ние сега стартираме  реално и под нулата СПА туризма. Така че търсим работещите, жизнеспособни модели на София, за да имаме едни конкурентни услуги. Но да, поставили сме и такава цел и част от нашата туристическа стратегия е да развием именно тези услуги“, каза Чобанов.

Затова обаче трябват сериозни инвестиции. А Княжевската баня засега не е на челно място в списъка на общината.

 „Имаме достатъчно тежка задача с „Овча купел“ и Горна баня. Те са  във фокуса  на нашето внимание. С следващ период можем да обмислим и Княжево, но смятаме, че държавата разполага с ресурса да се погрижи за обекта“, обясни още Чобанов.

И за Красимира, и Мариана, чийто живот е свързан с Княжевската баня и нейната благодатна вода надежда все пак има:

Богатството да бъде спасено, а силата на водата увековечена. А течното злато на София, да не остане само като символ на герба.