През последните месеци българското средно образование мина през три национални външни оценявания и два държавни зрелостни изпита.
Венцислав Василев, познат от социалните мрежи като „момчето с интервютата“, в началото тръгва с идеята да създава забавно съдържание. Впоследствие обаче решава чрез видеата си да провери знанията и нивото на обща култура на младежите.
„Имало е доста фрапантни отговори. На прима виста се сещам за един въпрос: „При кой български цар е бил Златният век?“. Човекът ми отговори: „Христо Ботев“. Както са виновни децата, че не полагат усилия към образователния процес, така са виновни и родителите, че не се обръща внимание навреме. Може би имат вина и учителите“, категоричен е Венци.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
От произволните отговори на уличната анкета не можем да добием реална представа за знанията на младите българи. Затова bTV се обърна към експертите, които внимателно изследват образователната система, както и към хората, които решават как да изглежда учебната програма.
„Базовите знания са неотменни, но ние искаме да ги надградим. Когато отидем на работното си място, обикновено не използваме базовите си знание, но използваме уменията, които сме натрупали в училище, т.е. работа в екип“, обяснява образователният експерт Стефан Лазаров от Фондация „Заедно в час“.
На фона на знанията, които показват част от анкетираните във видеата на Венци, за първи път от 2008 г. насам зрелостниците изкарват най-висок среден резултат на матурата по БЕЛ – добър 4.32 или 58.48 точки от максималните 100. За сравнение – през 2023 г. средният успех е 3.93 или 50.14 точки.
Подобрение има и в общия успех на втората матура – средно учениците получават 67.18 точки, което се равнява на много добър 4.72, докато миналата година средно резултатът им е бил малко над 62 точки или добър 4.48.
И при седмокласниците има по-добри оценки. Успехът по математика е с близо 8 точки повече. На какво обаче се дължи това?
„Между 2019 г. и 2023 г. резултатите се движат около 35 точки константно и изведнъж те стават 43, без да има обективна причина, поради която това да се случи. Нямаме някакви реформи в образованието, които да доведат до повишение на резултатите. Нямаме промяна в начина на преподаване. Имаме повече време за работа, имаме повече задачи със затворен отговор, които могат да се налучкват. По този начин ние нямаме по-знаещи и по-можещи ученици, просто имаме по-лесен изпит, който им даваме и след това казваме: „Постигнахме напредък“, обяснява каза Стефан Лазаров.
„Тези 15 мин. се оказват ключови за това учениците да могат спокойно да минат по задачите и да проверят отговорите си. Нека да отчетем, че за разлика от един тест по БЕЛ, история или география, където човек може да посочи отговора, който избира в хода на четенето, то по математика трябва да извърши малко повече действия – да се опита да пресметне задачата, за да може да посочи верния отговор“, смята Евгения Костадинова, директор на „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ в МОН.
Според нея това е верният път. „Практически форматът не е променен, а времетраенето е повече. Като брой задачи – те са същите. Две задачи със свободен отговор са представени като задачи с избираем отговор, така че това не променя броя на задачите и усилията“, пояснява Евгения Костадинова.
Дали матурите са били по-лесни, или не – това е въпрос на гледна точка. Ако питате Биляна, която е сред 24-мата отличници в България с по 100 точки и на двата зрелостни изпита, ще ви каже, че ключова е подготовката. При нея тя започва отрано.