Първите слънчеви лъчи огряват Монтана малко след 6:30 часа. Това е и моментът, в който Емилиян и Тоника излизат от дома си и потеглят за работа.

Житейските им историите си приличат, но дълги години не се преплитат. Всеки от тях учи в университет, преминава курсове. Следва дилемата къде да започне професионалният им път. И така, без да се познават, избират първата им работа да е в училището в село Лехчево.

Средната възраст на учителите пада: Фактор ли е заплатата?

Срещат се, годините минават и днес са приятели, колеги и годеници.

„Всеки ден започва по този начин – ставаме към 5 часа, пием кафе и се приготвяме за дългия ден, който продължава до 16:30 часа в училище“, казва Емилиян Рангелов, зам.-директор на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в село Лехчево.

Защо учители в частна музикална школа не получават заплати?

Пътя от града към селото не изминават сами. Пътуват с други учители, които също са от Монтана.

„Допреди години имаше организиран превоз, но сега няма такъв. Всеки пътува с личен автомобил, като много от колегите сме от Монтана и пътуваме постоянно“, обяснява Емилиян Рангелов.

В колата е и Елена – днес е колега на Емилиян, а преди години – негов учител.

Учителите ще могат да използват изкуствен интелект за създаването на уроци

„Аз работех 25 години в спортното училище и по едно време се чувствах изморена. Реших, че ще ми е по-спокойно да работя на село и най-вече, защото те имат по голяма нужда от подкрепа“, обяснява Елена Пелова-Цветанова, учител по английски език.

Емилиян е зам.-директор на училището в селото, но също така и преподава. Задължително в края на всеки работен ден прави списък със задачи за следващия.

Честа смяна на учители и предполагаем психически тормоз над тях: Родители на протест срещу директор в Пловдив

Тоника преподава по математика, като разчита и на модерните технологии, за да обясни по-лесно всеки урок.

„Доста млада, държи се добре с нас“, казва ученикът Александър.

През призмата на времето и двамата днес правят равносметка за живота си след избора да преподават на селото вместо в големия град.

Учител от София: Смятам, че не е лошо да имаме опция за повтаряне на клас

„Повечето от колегите, с които учихме заедно, избраха да преподават в по-големите градове“, разказва Тоника Иванова, учител по математика.

„Много често получаваме критика, че преподаваме тук, тъй като нагласата на обществото за учителите не е както преди години – по съвсем различен начин се приема да си учител. За съжаление, по-голяма част от моите връстници задават въпроса: „А защо си учител, защо си в село, защо не работиш от 8 до 16 часа?“ Аз им отговарям, че не бих променил нищо“, споделя Емилиян Рангелов.

Създателят на PISA пред bTV: В България родителите често гледат на училището като на клиент

„Предполагам, че дори заплащането щеше да бъде по-високо, но предпочитам да остана тук, защото това е моето призвание“, допълва Тоника Иванова.

Възможности за промяна не липсвали.

Все по-лошите резултати в училище: Какво трябва да се промени в образователната система?

„Имах няколко възможности да замина за София. Бях изненадан, че избират точно мен, но и за миг не съм се поколебал да остава тук“, казва Емилиян Рангелов.

„В първия момент той ме уведоми, че ще приеме. За броени часове вече в главата ми трябваше да имам много предложения, за да го задържа тук. Не мога да кажа, че сме ги спечелили със заплати, защото при нас те са с 50 лв. над минималната работна заплата за учителите. Не е със заплащане, а с отношението, с условията, с позитивните емоции и с психоклимата между нас – учителите, както и между учителите, учениците и родителите“, споделя Мария Димитрова, директор на училище „Св. св. Кирил и Методий“.

„Грамотността вече не е важна“: В Германия спират да броят грешките на учениците

Учебното заведение съществува повече от 150 години. В момента в селото учат 124 деца от първи до седми клас.

Тенденцията в училището е броят на децата да намалява заради демографската криза и трудовата миграция.