Началото на заплахата:
31 декември 2019 г. – Китайската народна република докладва на Световната здравна организация за няколко случая на пневмония с неизвестен причинител. На следващия ден затваря пазар, където са работили някои от заразените. Седмица по-късно става ясно, че симптомите се дължат на непознат вирус.
Тези дати водят до най-голямата карантина, с която съвремието ни се е сблъсквало. Под блокада първа е поставена провинция Хубей. Там живеят близо 60 млн. души. Мерките започват още в първите часове след китайската Нова година. Точно тогава сънародникът ни Галин Георгиев успява да напусне най-засегнатата от коронавируса провинция.
„В рамките само на два дни цялата провинция се оказа блокирана. В това число – и аз там.”, разказва Галин.
Мерките не започнали изведнъж – малко по малко до хората достигали слухове. Така той тръгва, без да знае дали няма да се окаже под блокада по пътя.
Успява да стигне до провинция Джъдзян, където са съпругата му и двете му деца – 7-годишни близнаци. На влизане и в провинцията, и в града преминава през проверка. И на мястото, на което живее от 13 години обаче, мерките постепенно се затягали.
„Главният булевард беше свободен за движение, единствено имаше постове, които проверяваха документи и температура. След 4-5 дни и този главен път беше блокиран – никой от никъде не може да преминава. След още няколко дни, те забраниха и на живущите да напускат домовете си.”, спомня си сънародникът ни. В момента той е отделен от семейството си, макар и да са в един град. И макар, и вече да не е под карантина, няма как да стигне до тях – защото излизането е забранено.
„Децата много се тормозят – почнаха да разбират, 20 дни са затворени и чувствам, че са потиснати доста. Плачат. Почнаха да се притесняват за мен. Дали съм добре, как съм, къде съм, защо не могат да дойдат при мен. Такъв род въпроси, които наистина ме тормозят и мен.”, допълва Галин, докато все още е блокиран в собствения си дом.
Наложени са специални ограничения – във всеки квартал работи само по един магазин. Разрешено е на един член от семейството да излезе, за да напазарува, но само по веднъж в седмицата. Рафтовете по магазините обаче вече са празни, показват снимки, изпратени ни от Галин. „От два дни разбирам, че в магазина няма нищо. Няма живот. Тук-там някой полицай. Линейка от време-навреме”, допълва той.
Какво е CoVid-2019?
Коронавирусът от Китай представлява нов щам на вече позната зараза. И преди човечеството се е сблъсквало с такива – през 2002 г. с тежкия остър респираторен синдром, а през 2012 г. – с така наречения МЕРС. Нито една от тези епидемии обаче, няма толкова заразени, нито толкова жертви.
Тези заболявания достигат от животните до хората чрез мутация, обяснява ни д-р Петър Петров – началник на Отделението по инфекциозни болести в УМБАЛ „Св. Анна”. „Сравнявам го с грипа. Днес имаме H1N1, утре – H3N3. При среща с друг вирус от семейството, те си обменят антигени и си обменят информация. А този мутирал вирус не го познава организма ни и ние нямаме имунитет към него.”
Предизвикателството пред лекарите е, че все още не знаят как да лекуват заразата.
„Не всички бактерии се повлияват от антибиотика и не всички вируси от противовирусни препарати. Ние нямаме засега специфично лечение за коронавируса. Лекарят много често е безпомощен, когато вижда, че идва заплаха, че е възможна пандемия…”, казва лекарят.
Какви са симптомите?
Симптомите на коронавируса са грипоподобни – температура, кашлица, общо неразположение, пояснява д-р Петър Петров. „Този вирус може да се захване по епитела на белия дроб. Затова атакува само белия дроб – не очите, не кожата, а белия дроб. Тоест мишените, за които може да се хване”, допълни медикът.
Д-р Петров смята, че мерките за епидемията са прецедент – „За първи път толкова много се влага в ограничаването на една епидемия, която никак не е безобидна. Смъртността е висока”, уточни той.
Какви предпазни мерки се взимат?
Случаите на заболели в Китай са десетки хиляди. В Европа все още са единици, но мерки са необходими, категорични са експертите.
„Маските при всички случаи предпазват, но това е за деня най-доброто решение. Има други по-добри решения, които ние търсим в момента. По някакъв начин да се сприятелим с вируса. А не да сме във война с него.”, обяснява ни експертът.
С напредването на епидемията и страната ни затегна мерките за сигурност. Бяха осигурявани тестове, с които да изследваме подозрителните случаи. Те работят по специална технология, наречена PCR.
„Познава се част от нуклеиновата киселина чрез сонда. Тя осигурява едно умножаване, което се вижда. При този вирус се прави копие на рибонуклеиновата киселина. Използват се праймери за специфичност, намножават се и в рамките на няколко часа такъв апарат чертае една крива, което е доказателство, че в този материал има този вирус.”, разказва проф. д-р Тодор Кантарджиев – директорът на Националния център по заразни и паразитни болести.
Методът е златен стандарт в диагностиката. „Трябва да се вземат води от белия дроб, да се опаковат правилно, да се транспортират правилно при 4 градуса температура. В настоящия момент изследваме всички, които се завръщат от засегнатите територии – най-вече от Тайланд, Шри Ланка.”, допълва проф. Нели Корсун – завеждащ лабораторията по грип и ОРЗ към Националния център по заразни и паразитни болести.
Тъй като инфекцията може да бъде опасна, в лабораториите се работи при повишени мерки за сигурност.
„Моят апел като лекар – всички болници и лекари да са готови. За епидемия се готвим преди епидемията.”, казва проф. Кантарджиев.
Създадена е и специална работна група от експерти, част от която е проф. Корсун. Тя разбира, че може би сме изправени пред епидемия, когато вижда приликите между новия вирус и друг от същото семейство. „Помислих си, че той има капацитет бързо да се разпространява и да причинява тежки заболявания.”
Новият коронавирус е обявен за глобална заплаха на 30 януари от Световната здравна организация. „Това означава, че хората и държавите трябва да са по-внимателни. Трябва да диагностицираме случаите, да ги изолираме и да осигуряваме адекватно лечение.”, обяснява д-р Скендер Сила, който е представител на СЗО за България. Той допълва, че по изчисления на Световната здравна организация, около 17% от регистрираните случаи са сериозни, а 3% са критични.
„Това е първият път в модерната история, в който виждаме карантина от този мащаб. Не е първият път, за съжаление няма и да е последният, в който обявяваме извънредно положение. Дали тази епидемия в Китай ще се превърне в най-голямата пандемия зависи от мерките, които страните предприемат.”, казва д-р Сила.
В Европа най-засегнати от новия коронавирус са Германия и Франция. Тревожно е, че вирусът вече се предава от човек на човек и в Европа, категоричен е доц. д-р Ангел Кунчев. „Ако съдим по досегашния ни опит – той не е много голям, ще дойде момент на насищане, при което ще дойде едно самоограничаване. Само че не е все едно дали засегнатите ще бъдат 30 хиляди, 300 хиляди или 3 милиона. Съответно и хората, които ще загинат – висока е цената, която ще платим.”, казва главният ни държавен здравен инспектор.
За да ги ограничи, властите обособиха няколко болници, които имат капацитет да изолират случаите. В София това са Военномедицинска академия и Инфекциозна болница. А на 1 февруари официално се въвежда четвърта степен на риск.
Страната ни няма директни полети от и за Китай. С въвеждането на 4-та степен на риск като предупреждение активно се следят пристигащите от Истанбул, Доха и Москва. Пристигащите се следят и за повишена температура чрез термокамери.
В момента дневно от Народната република пристигат между 10 и 20 души. Те се поставят под домашна карантина, а ако проявят симптоми – се изследват. Чрез входящия граничен контрол обаче можем да установим едва 20% от случаите, смята д-р Кунчев. „В началото, докато сработят мерките, имаше пропуски, налагаше се ние да откриваме хората допълнително, за да ги изследваме. Сега в последните дни сработи системата.”, допълва той.
Китай е една от 14-те държави, за които властите препоръчват пътуванията да бъдат ограничени. Със следващата степен – пета, гражданите се призовават да се приберат, но пътуването не се забранява.
„Няма как да забраним. Ние силно препоръчваме. И това, което може да направим. Никоя държава не е обявила пето ниво степен, тоест най-високата.”, обяснява мерките външният ни министър Екатерина Захариева.
На този етап няма предпоставки за увеличаване на степента на риск. „Основните причини биха били повишаване на риска от СЗО, обсъждане на Европейско ниво и разпространяване на епидемията в много повече региони.”, допълва тя.
Спасяването на българите в Ухан:
В момента 99% от случаите на зараза са в Китай, концентрирани в Ухан, където Външното ни министерство няма мисия. В момента на блокадата в града живеят четирима наши сънародници. Един от тях избира да остане. Трима са изведени – един към Германия и двама към България.
Най-голямото предизвикателство обаче се оказа не извеждането, а придвижването в самия град. Целта – българските студенти да достигат до Френското консулство. „Ние започнахме да търсим таксита. Отказват, може би притеснявайки се от зараза. И помогна всъщност един китайски граждани.”
Този гражданин се казва Ли Чъндзи и все още е в Ухан. „Ухан е голям град. Разстоянието до летището е 40 км и транспортирането не е лесна работа. Но те искаха да се приберат и ние трябваше да им дадем шанс – да са с в безопасност, при семействата си и да са добре.”, разказа пред екипа ни самият той.
Признава, че се е страхувал да излезе от дома си, знаейки риска от зараза. „Щом те са се прибрали, аз съм щастлив. И искам да бъда част от това. Мисля, че е наша отговорност да помагаме на хората”, уточни той.
Така, благодарение и на него, и на представители на властите на място успешно българските граждани са транспортирани до Франция.
А на 2 февруари в 6:30 ч. сутринта военният ни самолет „Спартан” отлита оттук, за да прибере сънародниците ни, идващи от Ухан. Екипът – лекар от Военномедицинска академия, борден инженер, помощник-пилот и пилот. Командирът на полета е майор Пламен Дончев. В петък разбира, че на следващия ден ще отлети към Франция. Без да знае защо.
„Малко по-късно през деня започна да достига информация, че ще се транспортират двама – не беше определено дали мъже или жени, започна да изтича по медиите информацията…”, разказва за мисията командирът на екипажа майор Пламен Дончев.
Полетът се отлага за неделя, което е глътка въздух - екипажът получава време, за да се подготви за мисията.
„Най-трудно е точно координацията, защото прелиташ различни държави, кацаш на друго летище.”, казва капитан Дарина Денева – помощник-командир. И допълва, че е имало и допълнителни обстоятелства, които затруднили мисията: „Беше ни даден един час за кацане, впоследствие не можехме да се свържем, разбрахме, че има закъснение…” . „За едно непознато летище ни трябва доста… има много страници, които трябва да се прочетат за него.”, допълва майор Дончев.
Тръгват и без информация. „В началото ни беше казано ,че всички пътници ще бъдат тествани за вируса. Когато стигнахме до Франция и ни направиха брифинг и се оказа, че ще ни предупредят, ако имат симптоми, но трябва да си ги транспортираме.”, казва командирът на екипажа.
За всички в самолета са осигурени защитни костюми, маски и очила. Пилотирането с тях също се оказва предизвикателство, казва капитан Денева. „С маската, с която летяхме, не се чуваше добре, трябваше по-силно да говорим. Отделно бяхме с очила, с ръкавици, извън стандарта и комфорта на един пилот.” В базата във Франция имало и други самолети от различни страни, забелязва майор Донев. „Всички 10 екипажа бяха по подобен начин екипирани. Не мисля, че е прищявка без стойност. Мисля, че беше необходимо”.
Въпреки опита, на борда е имало и тревога. За майор Пламен Дончев притесненията са били за семейството и за колегите. За да са сигурни, че няма да заразят никого, остават под домашна карантина за седмица, въпреки отрицателните тестове за коронавирус на двамата български студенти.
„Чувствата са някак смесени. Притеснение, съответно колко време ще бъдем ние изолирани. Другото – удовлетворение, че сме помогнали на тези хора. И за себе си съм спокойна, че ако някой ден съм така някой ще дойде и ще ни евакуира. Няма да ме оставят сама.”, допълва капитан Дарина Денева.
Какво предстои?
И до днес въпросите около заразата остават повече от отговорите, които имаме. Докато заболелите стават все повече, все още има неизвестни около мутирането на вируса. Не сме сигурни и за точните механизми на предаване.
Прогнозите – кризата в Китай ще продължи поне още няколко месеца. Върху ваксина работят няколко фармацевтични компании. Очакванията са, че достъп до тях ще имаме най-рано през есента. А лечение все още търсим.