Наричат я прозорец към света. Други казват, че е мечта, която държим в ръцете си. Тогава защо данните показват, че все по-рядко отваряме книгата? Какви са причините за тревожната тенденция и как да я променим?
Атанас Далчев пише този стих през 1926 година. Близо век по-късно книгата е жива - на хартия, но вече се побира и в телефона ни.
Четенето на книги и днес е в топ 5 дейности на българите в свободното им време.
При възрастните основното занимание продължава да е гледането на телевизия, младите предпочитат общуването чрез социалните мрежи и сърфирането в интернет.
Всяка година Асоциация Българска книга публикува данни за нагласите ни към произведенията.
Последните показват, че 38% от българите на са прочели нито една книга за последната година, а 10 на сто - нямат нито една книга.
„Сякаш се смята, че други неща са по-важни, най-вече, че сме в дефицит на времето, трябва да се бърза и всичко, което не става бързо, сякаш не е достатъчно добре“, коментира Велислава Донкина, психолог.
Правим експеримент. Прекарваме час в една от най-големите книжарници в центъра на София.
Резултатът – по обед с книга в ръка си тръгват около 30 човека. Един от тях е Светлана Александрова.
„От поколението ми е останало, което е чело много и продължава в този дух. Сега нашите деца се занимават с телефоните. Когато харесам една книга, цената не може да бъде критерий – важното е какво ще прочетеш, а не колко ще дадеш, те така или иначе пак ще свършат“, споделя тя.
За тази книжарница в най-натоварените дни около коледните празници на ден през касата минават около 700 души.
Въпреки това трудно достигат нивата отпреди епидемията от коронавирус, като спадът е с между 20 и 40 процента.
Не се лишават от персонал, а от подобрения в работата.
„Средствата, които сме отделили за софтуера, който бихме искали да подобрим. Бихме искали да имаме повече персонал, но го запазваме в нормални граници", обясни Диана Манева, мениджър покупки и продажби в столична книжарница.
Пандемия, война, инфлация – оказва се, всичко около нас влияе при избора на книга.
„Точно в този период стресът в обществото доведе до това хората да се интересуват с неща, свързани глобално със света, интересът към по-тесни сфери – бизнес – те отстъпиха място на COVID кризата, сега имаме война, купуват се неща, насочени към съответната обстановка книги“, допълни Манева.
Три са основните фактори при избора на книга - препоръката на приятел, популярността на автора и промоцията на произведението.
Предпочитана от четящите е художествена литература - 46.8%. Удвоява се интересът към съвременните български автори – от 8% през 2014г. на 16% днес.
Един от тях е Милен Хальов. Днес той е най-четеният детски автор за миналата година в Столичната библиотека.
Казва, че колкото е трудно да стигнеш до един възрастен човек, да се пребориш с интернет, толкова е трудно и да стигнеш до детето.
„Гледам облицовката да е действие, действие, действие, изненадващи обрати, а под това нещо да има смисъл в конфликтите – да може да им даде мъдрост, която като че ли не е за тяхната възраст, но я усещат. Когато ти се каже, че трябва да възпитаваш с твоите книги – така е, но почваш да слагаш спирачка на творчеството. Опитвам се максимално свободно да пиша, гледам да бъде коректен когато представям доброто и злото, не обичам истории само с добро или зло", обясни Милен Хальов, писател и учител по рисуване.
12% от българите смятат, че няма смисъл да се чете.
Според психолога Велислава Донкина хората стават все по-добри в това да намират извинения и оправдания.
„Реалността е пълна с такива. Има хиляди причини, които са обективни и са валидни – много сме натоварени, нямаме време, има други важни неща и отговорности. Културата е нещото, което ни цивилизова, облагородява, което прави от всичките ни ожесточени, първични преживявания, инстинкти, борби, които могат да бъдат опасни и за другите хора, за нас самите. Нещо, с което ние можем да се справяме, което да преодоляваме“, коментира Донкина.
Казва, че подобно на много процеси в живота и нагласите към книгите се формират в детството.
Едно дете се учи да чете или да не чете в зависимост от семейството и стимула, който получава там.
„Ако родителите/възрастните нямат времето, нуждата, възможността да му покажат, че за тях самите това е източник на удоволствие, да му отварят различни прозорци към света – то няма как само да се адресира към тях и да ги открие", допълни психологът.
По данни на УНИЦЕФ само една трета от 10-годишните деца в света могат да прочетат и разберат проста писмена история.
Останалите около две трети не могат да покрият този минимум за четене с разбиране.
Данните отпреди пандемията показват, че в България всяко осмо дете в края на четвърти клас не може да прочете и разбере прост текст. Наричат проблема "образователна бедност".
„Бедният речник е причина за това те да не разбират някои от думите, но и да могат да попитат – има затруднения с прилагателните имена, степенуванията. Апелираме родителите да започнат да четат на децата още от 5-месечна възраст. Установихме, че в детските градини липсват книги. Или това, което е налично, са само учебни помагала, с които работят, или книжките са недостъпни за децата с притеснение, че ще бъдат скъсани“, подчерта Мария Янкова, директор на програмата по образование в УНИЦЕФ.
От организацията смятат, че кризата в образованието засяга най-много уязвимите деца.
"Когато COVID затвори училищата, се оказа, че за децата със специални образователни потребности (СОП) няма специфични ресурси, които отговарят на техните нужди. Голяма част от платформите нямаха тази пълна палитра от достъпност", допълни Янкова.
Мария Александрова беше единственият младеж от Европа, която дискутира с Генералния секретар на ООН Антонио Гутериш темата за младите и трансформирането на образованието.
Срещаме се с нея в двора на Американския университет, където учи политически науки и журналистика.
„Имам чувството, че родителите ми бяха подготвени за това, че аз може да изпитвам трудности, затова може би несъзнателно ме научиха да чета в по-ранна възраст. Това беше ключово. Затова едно от основните послания на УНИЦЕФ е ранна детска интервенция. Аз съм живият пример как ранната детска интервенция може да послужи за по-добър живот", сподели тя.
Припомня, че за децата с увреждания е с 49% по-вероятно никога да не посещават училище и се обръща към политиците:
„Ако те имат съпричастност към този проблем и отвъд това желанието действително да помогнат, а не само на хартия - само тогава може да бъде постигнато нещо ново."
В отговор до bTV от Министерството на образованието посочват, че са в ход различни програми, в които педагози и родители заедно четат на най-малките в детските градини, а при по-големите произведението се обвързва с игрите през деня. В изпитните материали за матурите пък се залагат повече задачи за четене с разбиране. За миналата учебна година са закупени близо 14 000 книги, организирани са и срещи с писатели.
Инвестициите в насърчаване на четенето и развитие на грамотността имат четирикратна икономическа възвръщаемост, изчисляват от Асоциация българска книга.
„В основата на проблема е, че колкото по-функционално неграмотни са хората, толкова по-малко те могат да имат кариерно развитие, работодателите по-трудно ще си намират хора. Обратно – инвестициите в насърчаване на четенето и развитието на грамотността имат четирикратна икономическа възвръщаемост. Един лев, който ние сега инвестираме, ще се върне с икономически ефект – да, след 10-15 години – но ще се върне четирикратно", категорична е Десислава Алексиева, председател на УС на асоциация „Българска книга".
ДДС върху книгите всъщност е данък върху грамотността, смята Десислава Алексиева. Сега ставката е 9%. От бранша настояват не само да се запази и след края на годината, а да падне още и дори да стане нулева.
Актрисата Яна Кузова озвучава „Разказът на прислужницата" от Маргарет Атууд. Една книга от 250 страници е равна на 10 часа аудио съдържание и близо месец труд.
„За тази година имаме около 6 милиона часа слушане на български език. Малко по-зрялото население всъщност продължават да четат, редовните потребители на нашето съдържание са родени около 80-та година", посочва Лиза Василева, регионален мениджър за България на стрийминг услуга за аудиокниги.
Какъв е изборът на българите в чужбина?
Цвети е на 12 години. Учи и в английско, и в българско училище.
„В българското училище ни карат да учим повече стихотворения и разкази на различни автори. „Под игото“ има по-стари думи, които аз, например, не разбирам, ама винаги си нося тълковния речник. Все го пазя до мен, за да може да си видя думата и какво означава", разказва тя.
Майка Станка ѝ също препрочита българската литература и добавя, че мечетата ѝ е един ден да се приберат.
В най-голямата публична библиотека у нас - Столичната, само за година регистрират 16 хиляди нови читатели, което с 3 хиляди повече от предходната. Повече от половината са млади хора до 30 години. Един от тях даже получи грамота заради любовта си към произведенията.
Александър Маслинков - на 8 години, обявен за най-четящото дете в библиотеката за 2021. Прочел е над 100 книги.
„Аз чета, защото от малък исках да се науча, но не можех и сестра ми взе книга и аз с залепих за нея и всеки ден четях, четях, четях и дори сънувах същата книга какво се е случило“, спомня си Александър. Казва ни, че играе на компютъра, но само събота и неделя.
„Наистина е важно да присъства време за нашия емоционален и духовен живот и ние са имаме усещането, че това е също толкова важно, колкото всички останали неща. А то наистина е важно, не е прищявка или лукс, защото когато има инвестиция в духовния живот, а той изпитва удоволствие“, подчерта психологът Велислава Донкина.
„Книгата няма нужда от защитаване, тя е жива толкова много години, ще има приливи и отливи, но тя е нещо неумиращо“, категоричен е писателят Милен Хальов.
