„Тези неща като тревожност, несигурност, ранимост, липса на самочувствие, неувереност тръгват много по-рано от преди юношеството, там просто те могат да разцъфтят. Тук най-вече става въпрос за порастването, но не на децата, които са юноши, а за порастването на техните родители, защото много отдавна в психологията е известно, че всички асоциални или антисоциални прояви на юношите са свързани с търсенето към родителя – той да бъде насреща, да постави граница, да отговори с разбиране.“
Това каза психологът Велислава Донкина в предаването „120 минути“.
„Когато децата крадат като по-малки от чантите на своите майки, никой не смята това за кражба и майките разбират, че детето търси нещо – може би да бъде спряно, но търси също да бъде разбрано и подкрепено. Когато юношите започнат да правят подобни неща, това е същото питане и търсене към някой, който да въведе граница и да ти помогне да разбереш какво може и какво не, че всички неща имат последствия и че ако искаш да се случи нещо определено, трябва да спазваш определени норми, да те научи как да функционираш в едно общество, как да се социализираш без да загубиш себе си“, допълни Донкина.
По думите ѝ юношеството е много особен момент в живота на човека, който е свързан с множество предизвикателства и по време на който сме много крехки.
„Обикновено хората злоупотребяват с различни вещества, когато усещат в себе си празнота, бездна и неспособност да се оправиш с това, което усещаш. Когато т.нар. афективен контрол на твоите чувстват и преживявания не може да бъде осъществен, защото ти се анестезираш, спираш да чувстваш, да мислиш и нищо няма значение“, обясни психологът.
По думите на Велислава Донкина обаче това, че правиш нещо наредно, не означава, че в себе си нямаш потенциал да направиш нещо по-добро.
„Поколението, което расте и за което казваме, че много рано употребява вещества и има тревожно поведение всъщност е поведението на едни много будни, млади хора, които много по-рано могат да се ориентират и в света на технологиите, и в света на възрастните. Това поколение има много повече способността да се ориентира какво за него е важно“, допълни тя.
Донкина подчерта ролята на родителите в отглеждането и възпитанието на децата, но отбеляза, че и днешните родители са изправени пред трудности.
„Живеем във време, в което родителите на сегашните юноши всъщност не успяха да пораснат. Техните собствените родители преживяха един много труден преход, в който бяха много объркани и отсъстващи, пренастройвайки се от един социален строй в друг и опитвайки се да оцелеят. Сегашните родители на това поколение останаха сами на себе си. Не може да те научи на нещо някой, който самият той не го може. Едно дете няма как да научи друго дете как да бъде възрастен“, посочи психологът.
