Наричана още болестта на XXI век, все още не може да се каже с точност колко хора в света страдат от паник атаки. Броят на страдащите от тревожност, паническо разстройство и страх расте.

„Аз осъзнах, че не мога да се виждам с приятели, не мога да работя, не мога да водя разговор, не мога да се грижа за децата си, не мога да се грижа за мен и не мога да стоя никъде другаде освен в Спешното отделение“, разказа Ивка Шуманска.

Снимка: iStock

В капан на мислите и дома си. В продължение на 2 години Ивка живее в страх, който самата тя не може да си обясни. Всичко започва през 2017 г., когато малко след раждането на децата ѝ, тя получава първата си паник атака.

„Зимен блус“ - депресия, безнадеждност, преяждане: Какво е влиянието на най-мрачните дни в годината?

„Рязко не се почувствах добре, стегна ме рязко сърцето – гърдите, не можех да дишам, изпотих се, мислех, че всичко приключва. Обадихме се в Спешното отделение и те казаха, че е паник атака не е спешно и няма да пратят екип за такова нещо. В този момент аз си помислих, че не може да е паник атака, аз не мога да получа такова нещо, това е краят. Отделно от това не усещам проблема да е в главата ми, усещам, че е нещо в сърцето, сигурно всеки момент ще получа инфаркт, инсулт“, обясни тя.

С времето ситуацията се влошава и така паник атаките стават неизменна част от живота ѝ.

Психолог: Експоненциално се увеличават хората с нужда от психологическа подкрепа

„Аз се почувствах, че изгубих почва под краката си със своите психични отклонения, беше много трудно. Почти нямаше момент, в който да изляза от паник атаките те бяха непрекъснати - много на ден или всъщност една цяла. Непрекъснато си мислех, че това е последния ми час, последните ми минути, че няма да видя как децата ми ще порастват. Представях си, че мъжът ми после разказва на близките ни как на мен всичко ми е било наред, седяла съм на един стол и изведнъж нещо се е случило“, каза Ивка Шуманска.

По данни на Световната здравна организация 4% от световното население изпитва тревожно разстройство.

Психологически бонус: Как в Италия помагат на хора в стрес и тревожност?

Подобно проучване за България последно е правено между 2003 и 2007 г. Тогава данните показват, че 14% от българското население са изпитвали симптоми на тревожност. Оказва се обаче, че минимален брой от тях търсят помощ при специалист.

„Тези, които са потърсили специализирана психиатрична помощ за едва няколко процента. Заболяването го има като заболяване, но са търсени алтернативи като врачки, баячки, свещеници, леене на куршум, а специализираната медицинска помощ е малка част. 50% от депресивните разстройства са съчетани с тревожност и 50% от тревожните разстройства са съчетани с депресивност. Така, че те са много близки и много често свързани по между си. Трябва да бъде поставена диагноза, трябва да бъдат изключени телесни заболявания, това нещо се прави от лекари, от медици“, заяви д-р Владимир Наков, психиатър от Националния център по обществено здраве.

Снимка: iStock

И за Ивка да се обърне към психиатър изглежда страшно и невъзможно.

„Представях си, че работата на психиатрите е да лекуват шизофреници, а аз знаех, че имам проблем, но не съм шизофреничка“, каза Ивка Шуманска.

Психолог: Старото нормално вече не съществува и това се отразява на психиката

Но епизодите в паника прекъсват целия ѝ живот. 

„Бяхме на гости в Норвегия при едни наши приятели на вила, високо в планината. Беше много хубаво, много приятно, хора, които много обичам и аз цяла нощ не можех да заспя, защото ме беше страх, че планината ще се срути и ние ще загинем тази нощ. Да, на един нормален човек това не му звучи нормално, но когато в главата са разбити всякакви хормони, не съществува никакъв баланс, няма и нищо логично в мислите на човек“, разказа тя.

„Има списък с чакащи“: Хиляди се записаха да пробват легално халюциногенни гъби в Орегон

Според специалистите, за да се върнеш към нормалния живот трябва изминеш дълъг път, но и да срещнеш разбиране.

„Когато те е страх да споделиш, защото разбираш, че това е нелепо тези мисли остават в главата ти и започваш да се самонавиваш повече и повече, и повече, и в един момент всичко това излиза от контрол“, споделя Ивка Шуманска.

„Най-добрият вариант е да се говори, да се обяснява и да се слуша това което се говори от човека, който го преживява. Това е едно от важните неща, тъй като какъвто и терапевт да изберем дали ще е психиатър, дали ще е психолог трябва да се получи определена спойка между пациента и терапевта, тъй като това състояние се лекува продължително време. За психиатрите лечението е кратко, но кратко означава между 6 и 12 месеца“, каза д-р Владимир Наков.

Експерт: Най-честото психично разстройство у нас е тревожността

След две години прекарани в страх, Ивка най-накрая решава да се обърне към специалист. След няколко неуспешни опита и неглижиране на състоянието й, както и смяна на лечението, тя все пак намира обратен път към живота си.

„Колкото по-дълго време съм се дърпала от лечение и колкото по-дълго време съм си мислела, че с гледане на телевизия и с излизане с приятели, или с напиване, ще се оправят нещата, все повече са се счупвали в главата ми и толко по-дълго време ще трае лечението ми. И наистина няколко години пих тези лекарства“, добави Ивка Шуманска.

Как да контролираме нивата на кортизолa, за да намалим стреса и безпокойството

Въпреки дългия път, Ивка днес може да живее пълноценно, да се радва на семейството си и на живота.

„Аз към ден днешен съм немислимото, имам си стария живот, нормален живот, какъвто не съм си мислела, че ще имам“, каза тя.