По-спокойно ли живееха българите в годините на социализма? За първи път говорят не внушенията, не пропагандата, не емоциите, а фактите - архивите на народната милиция.

Историкът Стефан Иванов публикува своята книга за криминалните престъпления, базирана на разсекретените вече архиви на МВР от годините до 1989 г. Стоян Георгиев и неговият специален репортаж в "120 минути" разказват една история от 1974 година, когато е била скрита от обществото тогава - 50 години по-късно.

Архивите са категорични – шансът да бъдеш убит в Народната република е два пъти и половина по-голям отколкото в днешна България. А изнасилванията в Борисовата градина са били в пъти повече.

"Когато не знаеш какво се случва, си по-спокоен. В Народната република през последните години е имало експлозия от кражби", посочва Стоян Георгиев.

bTV Репортерите: Първите чудовища на българския рап

"Син на властимащ партиен функционер уби 8 студенти и рани други 10 с пистолета на баща си". "Скандално бездействие на полицията".  "Студенти обезвреждат убиеца сами! Оставка на МВР сега". "Оставка на цялото правителство!"



Така биха звучали заглавията на медиите на 25 декември 1974 година, ако тогава в България имаше свобода на словото. Разследванията и разплитането на случая щеше да продължи пред очите на цялото общество месеци наред и без съмнения щеше да доведе до сътресения в държавата и търсене на отговорност.

Нищо подобно не се случва след Коледа на 1974-та, защото екзекуцията, извършена в столичния студентски град остава скрита от обществото от тоталитарната власт. Както всички останали убийства, грабежи и насилие през 70-те и 80-те години в Народна република България.  

„Задочна България“: Какво знаем за хапливия език на карикатурите?

Историята на масовото убийство, в чиято основа стои някаква любов, остава скрита за обществото.



След повече от 4 години изследване на архивите на службите, полицията, прокуратурата и съда  историкът Стефан Иванов издава книга с истината за криминогенната обстановка по времето на социализма.  По-спокойно ли живеехме тогава?

„Между два и два пъти и половина са повече убийствата на глава от населението отколкото днес. Говоря на глава от населението, не говоря за абсолютен брой, защото това е по-обективен критерии. Между два и два и половина пъти са били убийствата между 1983 и 1985 в сравнение с последните 5-6-7-8 години“, коментира историкът Стефан Иванов.



Средно около 200 убийства на година са извършвани в Народна република България през 70-те и 80-те години. Днес престъпленията, при които е отнет човешки живот, са около 70-80 убийства на година.  

Пред блок 1 в Студентски град е сцената на най-голямото масово убийство в историята на България.

„То се случва на 25 декември 1974 година. 17-годишен ученик пристига тук със служебния, макар и незаконен пистолет на баща си, който е човек от голямото добро утро на онези години. С един голям финландски нож или финка, както му се е казвало. Започва да стреля и да ръга наред, като започва от стая 519, след което продължава касапницата на абсолютно случаен принцип“, посочва Стефан Иванов.

Петър Стоянович за паметниците: Отгоре имаме все по-лъскава кола, а отдолу - шофьор с боси крака

От архивите с показанията на свидетелите става ясно, че милицията не идва, докато убиецът вилнее, въпреки многобройните обаждания от портиерката. Пристига с голямо закъснение.
 
„И в крайна сметка той е неутрализиран не от милицията, а е неутрализиран от две момчета от самото общежитие. Момчето, което най-много участва в тази история, е български турчин от Исперихско. В неговите спомени, с които аз разполагам, разказва всички тези неща, се хвърля, за да неутрализира пистолета, в суматохата не забелязва, че има нож, прободен е между 3 и 4 пъти по гърба. Едвам оцелява. Със 100 и няколко шева“, посочва още историкът.

Смелият младеж е Исмет Север. Студент по българска филология в Софийския университет.  Той спрял убиеца с голи ръце, а 10 години по-късно става един от стотиците хиляди прогонени от комунистическата власт заради смяната на имената на българските турци. На митинг в Истанбул той гори портрета на Тодор Живков.  

„Задочна България“: Какви стоки сме рекламирали в миналото?

Представяйки си как би била отразена в медиите съдбата на всеки един убит, ранен и на всеки един герой в тази история, екипът на bTV влиза в архива на Народната библиотека, където е цялата преса от годините на социализма - за да провери какво са чели и знаели българите тогава. В деня след убийството, 26 декември, най-тиражната медия в Народната република, "Работническо дело" няма информация за случилото се. Нищо не се съобщава и в новините по телевизията и в нито един друг вестник. За сметка на това има статия за опит за убийство на шефа на полицията в Аржентина.

Продължи да четеш