Най-старият фармацевтичен факултет у нас - към Медицинския университет в София, навърши 75 години. За повече от 7 десетилетия в лабораториите му са създадени медикаменти, които са достигнали до хиляди пациенти.
За 75 години са обучени 12 000 български фармацевти и над 2 000 чужденци.
На официална церемония в Медицинския университет Патентното ведомство награди вчера създателя на едно от известните болкоуспокояващи у нас, което вече 50 години е на пазара. Събитието беше част от отбелязването на 75 години от създаването на Фармацевтичния факултет у нас.
Когато проф. Рахамин Шекерджийски създава болкоуспокояващия медикамент, не предполага, че той ще стане част от медицинската практика вече повече от пет десетилетия.
„Ние го внедрихме преди 50 години. За 5-6 години 50 милиона опаковки бяха произведени и продадени. И той е издържал годините не само в България, а в Русия и в Полша“, казва проф. Рахамин Шекерджийски, създател на болкоуспокояващо лекарство.
Професорът споделя, че най-трудна е била регистрацията на медикамента, която изисква колективна и синхронна работа на биохимици и фармацевти.
„Аз имах голям късмет с моите колеги, с които работих заедно. Няма ли екип, няма препарати. Сам човек не може да създаде нещо“, посочва проф. Рахамин Шекерджийски.
Проф. Шекерджийски е категоричен, че истинската стойност на научните постижения се измерва не с наградите, а с годините, през които те остават полезни за хората.
Къде се намира България на сцената на научните открития? Гости в "Тази сутрин" бяха деканът на Фармацевтичния факултет към Медицинския университет в София проф. Георги Момеков и д-р Свилен Стрезов - директор дивизия „Продукти без лекарско предписание“ в една от големите фармацевтична компании.
„В този сегмент ние сме дали доста на света, защото и преди промените, но и днес България има развита промишленост за толкова малка държава. Целият микс от всичко, което се случва във фармацията — научноизследователски, клинични проучвания, производство — са няколко милиарда лева, което е съществен процент от брутния вътрешен продукт. Износът на подобни готови форми на много пазари несъмнено е помогнал на хората да се грижат за здравето си по един много добър начин“, коментира проф. Георги Момеков.
„Има повод да се гордеем, че сме българи. Случват се неща в България. Продукт, който оцелява на пазара 50 години, говори сам по себе си за доверие на поколения към този продукт. Продуктът е с непроменен състав от самото му създаване, което означава, че професор Шекирджийски е намерил точната формула преди 50 години, която е актуална и днес“, посочи д-р Свилен Стрезов.
„Аналгетикът е нужен тогава, когато трябва да свърши своята работа. Колкото по-малко има нужда от него, толкова по-добре би било за всички“, заяви още той.
„Освен технологично, че сме много по-напреднали, първо — като че ли днес стереотипите на комуникация между по-висшите кадри в академията и студентите са различни, защото днешното поколение изисква друг подход. Като че ли сега сме много по-близки със студентите. Но въпреки това има неща в науката, които са непреходни. Много е важно — и това се опитваме да възпитаме у нашите студенти — науките, особено тези, свързани с лекарствена терапия, претърпяват проверка на времето. И студентите трябва да са научени, че постоянно трябва да „отучват“ неща, които са учили, понякога да ги „преучат“, защото има периодичност в доказателствата и понякога се налага да сменят концептуално всичко, което им е в главите“, коментира проф. Георги Момеков.
На въпрос кога ще имаме ваксини и лекарства срещу някои от най-опасните и социално значими заболявания, проф. Георги Момеков отговори.
„Колкото повече получаваме, толкова повече искаме. Днес скоростта на процесите в индустрията е безпрецедентна. Но това не означава, че трябва да препускаме, защото винаги, когато става дума за нов продукт — било то лекарство или ваксина — той трябва да мине проверка, за да сме сигурни, че балансът между ползи и вреди е добър“.
„Средната продължителност на живота на съвременния човек в някои страни в Европа достига около 90 години, което означава, че сме се справили с много заболявания. Днес проблемът е отговорността. Може би знаете, че Елвис Пресли, когато е имал сериозни проблеми с полиомиелита, е позволил да бъде заснет как го ваксинират. Тогавашният инфлуенсър не е поставял себе си в центъра на света, а е искал да бъде полезен”, посочи още проф. Момеков.
