България е постигнала значителен напредък в укрепването на системата си за борба с прането на пари и финансирането на тероризма, сочи последващ доклад на MONEYVAL.
Според експертите страната е подобрила законодателството и институционалната си рамка в редица ключови области, включително надзора върху финансовите институции, прозрачността на собствеността на компаниите и контрола върху паричните преводи. В резултат на предприетите мерки оценката на България по редица препоръки на Financial Action Task Force е повишена.
От общо 40 препоръки страната вече е оценена като „съответстваща“ или „в голяма степен съответстваща“ по 27. В доклада се отбелязва още, че няма области, по които България да е определена като напълно несъответстваща на международните стандарти. Следващият доклад за напредъка на страната се очаква в рамките на една година.
Това са основните изводи от третия последващ доклад на MONEYVAL - органът на Съвета на Европа, който оценява доколко държавите прилагат стандартите срещу финансовите престъпления.
Документът е важен не само за институциите, а и за обществото, защото показва дали държавата има достатъчно силни правила срещу укриване на незаконни пари, финансиране на терористични дейности и злоупотреби чрез компании, банки, криптоактиви или неправителствени организации. След критичните оценки от предишни години България оставаше под засилено наблюдение, но сега MONEYVAL отчита осезаем напредък.
Най-съществената новина е, че страната е получила повишение по осем препоръки. Това са сферите на конфискацията на имущество, престъпленията, свързани с финансиране на тероризма, целевите финансови санкции, контролът върху неправителствения сектор, кореспондентското банкиране, новите технологии и виртуалните активи, санкциите и международната правна помощ.
Какво означава това за България
На практика докладът казва, че България е подобрила законодателството и институционалните си механизми там, където преди са били установени слабости. Например при конфискацията вече се отчита по-добра възможност за отнемане на имущество и инструменти, свързани с престъпления, включително когато са прехвърлени към недобросъвестни трети лица. Това е ключово, защото финансовите престъпления често се прикриват чрез сложни схеми и подставени собственици.
В областта на финансирането на тероризма докладът отбелязва промени в Наказателния кодекс. Те разширяват обхвата на престъплението, включително при предоставяне на средства или активи, независимо дали са с легален или нелегален произход и независимо дали реално са използвани за конкретен терористичен акт. Засилена е и отговорността на юридическите лица чрез административно-наказателни механизми.
Отделно MONEYVAL отчита напредък при контрола върху неправителствените организации. България е извършила оценка на риска в сектора и е идентифицирала онези организации, които биха могли да бъдат по-уязвими към злоупотреба за финансиране на тероризъм. Важното тук е, че надзорът вече трябва да бъде по-целенасочен - към по-рисковите случаи, а не механично към всички.
Докладът обръща внимание и на новите технологии, включително виртуалните активи и доставчиците на услуги с криптоактиви. Оценката на България в тази област е повишена, макар и не до пълно съответствие, тъй като остават отделни слабости при цялостната оценка на рисковете от нови технологии.
За страната това е положителен сигнал към европейските партньори, финансовите пазари и инвеститорите. По-добрите оценки означават по-високо доверие в способността на България да разпознава, предотвратява и санкционира финансови престъпления.
В заключение MONEYVAL посочва, че България е приложила всички 40 препоръки на необходимото ниво. Затова в рамките на петия оценителен кръг вече не се изисква допълнително докладване. Това не означава край на реформите, а че страната е излязла от най-интензивната фаза на наблюдение и трябва да докаже на практика, че новите правила работят.
Вижте пълния доклад:
