В последното за годината предаване „120 минути“ ви припомняме някои от най-горещите разкрития и най-емоционалните моменти в материалите на репортерите Кристина Газиева, Марин Николов и Стоян Георгиев през 2022 г.

От разследване на Марин Николов през май тази година започна скандалът, който отеква още, около дейността по фитосанитарния контрол на ГКПП „Капитан Андреево“.

Разследване на bTV: Войната за „Капитан Андреево“

Пред bTV през май шефът на Агенцията по безопасност на храните Христо Даскалов обяви, че е отказал подкуп, който му бил предложен с цел да не променя положението с контрола на границата. В края на май Агенцията по безопасност на храните определи друга лаборатория, която да изследва пестицидите в храните на влизане през ГКПП „Капитан Анндреево“ – Националната референтна лаборатория в София. Това предизвика опашки от чакащи тирове, протести на фирмата и поредица политически сблъсъци между поддръжници и противници на частния бизнес на границата.

Шефът на фирмата за фитосанитарен контрол на границата „Еролаб 2011“ обжалва заповедите за прекратяване на наема и пренасочването на пробите. Следва решение на Върховния административен съд, че фирмата има право да извършва товаро-разтоварната дейност на пункта. През октомври обаче служебното правителство обяви част от наетите на границата помещения за обекти от национално значение и обеща до 6 месеца там да заработи държавна лаборатория за пестициди. Съдебните спорове с фирмата продължават.

Друго разследване на Марин Николов – за цените на униформите на надзиратели и кръга фирми, които са ги спечелили, предизвика проверка на КПКОНПИ. Разследването беше по повод протестите на служителите на затворите срещу високи цени на облеклата.

За цената на една униформа: Или как се печелят обществени поръчки?

Всеки работещ в ГД "Изпълнение на наказанията" получава от държавата 600 лв. годишно, с които да си купи задължителните лятна и зимна униформа. Облеклата се възлагат и плащат от държавата на частна фирма с обществена поръчка. След това служителите си ги купуват от дирекцията. Според надзирателите обаче служебното им облекло е все по-скъпо и по-некачествено.

Антикорупционната комисия се самосезира и образува проверка на цените и условията, при които са избрани изпълнителите. Засега оттам  все още не са обявили резултатите.

Репортаж на Стоян Георгиев от началото на септември показа, че има дупки в оградата по българо-турската граница и дупки в законите. Резултатът е – по 1000 нелегални мигранти атакуват границата ни на ден.

Плашат ли наказанията трафикантите: 1000 на ден атакуват българската граница

Каналджиите започват все повече да избират да преминават през България, а не през Гърция. Една от причините е по-трудното преминаване на съоръженията там, които са бетонни и е по-трудно да бъдат подкопани. Другата причина е суровото законодателство в южната ни съседка.

Преселението на големи групи хора от Близкия изток към Европа няма тенденции да затихва, а напротив - нелегален бизнес, който генерира десетки, дори стотици милиони годишно само за преминаването през нашата страна. А каналджиите знаят, че в България за това престъпление не се влиза в затвора.

Разследване на Стоян Георгиев пък разкри масово издаване на български паспорти на турски граждани срещу… 10 000 евро.

10 000 евро за български паспорт в Турция

Законови промени, приети през 2021 г., вече улесняват турски граждани да получават български паспорт. От 697 турци, подали молба за български паспорт през 2020 г. преди новия закон, през 2022 г. те вече са над 2100.

В 3-милионния турския град Бурса на ул. „Йесилова” търговски реклами предлагат български паспорти. Услугата струва около 10 000 евро, които се плащат на няколко пъти.

На ул. „Аксаков” 5 в София от една година опашката чакащи пред Дирекция „Българско гражданство“ вече е различна. Вече ги няма обичайните назад в годините граждани на Република Северна Македония, Украйна, Молдова, Сърбия чакащи да станат българи. Вече има предимно хора, които говорят турски език.

Поредицата „Спасените“ на Кристина Газиева успяваше да ни развълнува, понякога и до сълзи, през цялата година. Една от най-трогателните истории беше тази на проф. д-р Ербу Кескин, детски хирург и преподавател в Медицинския университет в Истанбул, и едно писмо…

„Спасените“: Писмото, което разплака един детски хирург

От хилядите, хиляди писма, които д-р Кескин е получавал през годините, има едно специално писмо в бял плик, което винаги ще го хваща за гърлото и ще го кара да плаче. То е от млада жена, която лекарят е спасил след раждането ѝ. – подавал е на бебето кислород ръчно чрез балон, който трябва да се натиска 40 пъти в минута.

И, докато ѝ говорих… изведнъж тя започна да диша сама. Остана още 10 дни в болницата, тежеше само 2 килограма и 200 грама… В Турция хората не дават имена на бебетата, докато не ги изпишат от болницата. Така че ние не знаехме нейното име, знаехме само фамилията ѝ – Демир. Затова я наричахме „Демировото бебе“ на турски „бебек Демир“… И скоро след това я изписвахме.

Един ден, бях много изморен… дойдох в кабинета си, имах купчина административни писма – в жълти пликове. Сред тях забелязах един бял плик. Взех го, отворих го. Беше покана за сватба. Погледнах имената на младоженците, не ми бяха познати. Но в самата покана имаше и една малка ръкописна бележка, на която пишеше: „Мой докторе, ти беше до мен в най-тежките ми дни. Затова искам да бъдеш до мен и в най-щастливите ми дни. Моля те, ела на моята сватба и бъди мой кум... С обич: Демировото бебе".

Кристина Газиева с поредно отличие за поредицата й

Просто се опрях на бюрото и… заплаках. Не знам колко дълго плаках.  Мисля, че това е най-ценният ми спомен, най-щастливият ми момент в живота ми като лекар“, разказа докторът.