Месец май на граничен пункт „Капитан Андреево“. По данни на Българската агенция за безопасност на храните за денонощие от тук минават поне около 200 камиона с храни в посока България и Европейския съюз.
Камион с лимони спира за проверка от инспекторите на граничен контрол по безопасност на храните. Мъжете с количките разтоварват няколкото палети с лимони. Услугата се заплаща от шофьорите срещу 488 лв. с ДДС на всеки камион, а парите отиват за частна фирма.
Сумата, която държавата събира за самата проверка на храната от фитосанитарни контрольори е по-малка- 60-70 лв. такса, на камион, сочат фактури на превозвачи от границата.
Трудът на частните товарачи е видимо лесен. Труда на квалифицираните държавни инспектори обяснява специалистът Кремена Георгиева.
„Сверяване на данните от документите. Фитосанитарният сертификат трябва да отговаря на това, което е от камиона – стоката. Проверяваме и етикетите. Тук се гледа за бактериални, гъбни болести, за нападение от плодови мухи. Ако имаме някакви съмнения си правим пробички и ги даваме на лабораторията, която е тука при нас и ако изпращаме в Централна лаборатория по карантина на растенията до излизане на резултата превозното средство чака тука на пункта“, разказва Кремена Георгиева, главен инспектор в БАБХ на ГКПП „Капитан Андреево".
Доходоносният частен хамалски бизнес съществува на пункта вече над 10 години. Услугата им е задължителна при проверките, казват от Агенцията по безопасност храните. Назначеният преди половин година неин изпълнителен директор загатва размерите на печалбите от разтоварване по 488 лв. на камион за денонощие.
„Като си представите, че говорим за 200 – 250 камиона, сумите стават вече доста“, казва проф. Христо Даскалов, Изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните.
Всеки ден от 20 до 50% избрани на случаен принцип камиони през границата ни се разтоварват на рампата за фитосанитарен контрол. Същото се случва и на рампата за здравен контрол на държавата. Други камиони пък се разтоварват за ветеринарен контрол от инспекторите.
Навсякъде на граничния пункт същите товарачи оказват платената си услуга. Фирмата, към която работят, е и представител на превозвачи вносители. Тя обаче държи и съществена част от контрола на преминаващите храни от Турция - проверката на плодовете срещу канцерогенни за хранене остатъци от пестициди. В своя частна лаборатория тук фирмата приема проби от продуктите срещу още 420 лв. с ДДС за изследване.
„11 000 проби по 420 лв. мисля, че не е трудно да се види, че става въпрос за някъде около 5 млн. лв. само в лабораторията – за една година“, коментира проф. Христо Даскалов.
Цените на товаренето и изследванията потвърждава Васил Димитров - управител на самата фирма – „Евролаб 2011“.
„Цената е една, тя е същата от 2009 г., когато влиза този регламент“, казва Димитров, докато предлага да разведе екипа ни из лабораторията.
Показва ни отдела за пробоподготовка и шишенцата с пробите.
„В регламента попадат портокал, мандарина, нар, портокал, грейпфрут, пипер. Към 15 май очакваме още една техника такава – към милион и 200 е стойността й“, коментира Димитров.
„Анализираме пробите по принцип за около 200 остатъци от пестициди, най-различни като матрици. От тях сме открили досега от началото на годината около 180 положителни проби, които не съответстват, не се допускат. Като общо количество са около 2300 тона - хлорпирифос метил, ацетамитрид, които са изключително токсични“, допълва Олег Бозаджиев, служител от „Евролаб 2011“.
Снимаме на границата след състоялата се преди повече от месец проверка на няколко министри и премиера Кирил Петков. Тогава началник кабинета му Лена Бориславова нарече резултатите „потресаващи“.
„Потресаващи практики видяха колегите на тези проверки... Контролът по храните се извършва от частна фирма, която прибира основните такси и на държавата плащат един наем за помещенията там“, каза Бориславова при гостуването си в „120 минути“ на 3 април.
Проби от внесени на границата плодове и зеленчуци на родния пазар не са показали вещества извън нормите в храната ни, отговарят за bTV от Министерството на земеделието.
Оттам обаче са констатирали други проблеми. Една след друга две частни фирми от над 10 години прибират такси за изследвания и товарна дейност, като имат единствено договор за наем на държавните помещения на Агенцията по безопасност на храните в пункта. Нямало е обществена поръчка за самата лабораторна дейност и възможност за състезание с други лаборатории. Имало е единствено търг за наем, казва проф. Даскалов.
„Прекрасна материална база, която отговаря на всякакви европейски изисквания, 2000 кв. м., това са шест сгради, с различна застроена площ - е била отдадена за една символична цена, месечната наемна цена е била 4800 лв. Там всъщност се извършва и лабораторна дейност, която всъщност въобще не фигурира в този договор. Там се извършва товаро-разтоварна дейност, касиери има, приемат се заявки за фирмите, които ще внасят в ЕС, но там е написано "и други". Лабораторната дейност примерно влиза някъде в "други", коментира шефът на БАБХ.
„Аз поисках проверка и се оказа, че за 10 години никога не е плащано нито ток, нито отопление, нито вода – нищо. Вие ако наемете едно жилище ще си плащате и тока и водата извън наемната цена – тук няма нищо. Тези сметки при всички случаи са надвишавали това, което е плащано като наем“, казва проф. Христо Даскалов.
Такова е положението от 2012 до края на 2021 г., уточнява Даскалов. Частна лаборатория е заработила през същата 2012 г., когато получава сертификат от Българската служба по акредитация. Пак тогава заповед с подпис на бившия зам.-министър на земеделието Цветан Димитров ѝ дава статут на официален контрол при вноса от Турция. 11 години по-късно питаме действащият тогава земеделски министър Мирослав Найденов за учредяването на частната лаборатория на границата.
„Имаше през 2011 г. междуправителствено заседание между министерския съвет на България и Турция в Анкара и изключително настойчиво от турска страна беше поставен въпросът за незабавно решаване на проблема с лаборатория за граничен контрол. Дотогава практиката беше пробите да се събират на границата, да се карат във вътрешността на страната и в рамките на няколко дена да стават готови, като през това време съответната стока беше блокирана на „Капитан Андреево“, което естествено пораждаше голямо напрежение сред турската страна, турските превозвачи и власти“, разказва Найденов.
Как и защо обаче точно тази фирма с лаборатория, а не други акредитирани взели дългогодишния доходен бизнес на една от най-ползваните граници на Евросъюза - по този въпрос, според Найденов, е била отговорна подчинената Агенция по безопасност на храните. А преди броени месеци, след изтичане на 10-годишния договор за наем, същата агенция е избрала на търг за наемател настоящата фирма „Евролаб 2011 г.“ - за още 10 години. Новият наем на имотите сега е 10 000 лв. месечно, а новите сметки се плащали редовно.
Управителят на „Евролаб 2011“ Васил Димитров разказва пред екипа ни, че е работил за предишната фирма, която правела пробите на границата - „Интерпред Еврологистик“.
„Отделих се. В смисъл - аз си имам клиенти, имаме си 400 турски фирми, износители, вносители, превозвачи, всякакви, в смисъл мога да твърдя, че аз съм го изградил тоя бизнес, от 10 години съм тука“, казва Димитров.
Димитров не отговори защо не са плащани сметки за ток и вода в имотите на агенцията за предишните 10 години. Отговори не получихме и от предишната фирма „Интерпред Еврологистик“, след като лично предадохме въпросите си на официалния им адрес в столичния булевард „Черни връх“.
А новият договор на фирмата на товарачите и лабораторията с държавната агенция е подписан в нарушение на забрана на сегашния министър на земеделието Иван Иванов, каза за bTV, настоящият зам.-министър Иван Христанов.
„Той е сключен в нарушение на заповед на министъра и към момента, към който е подписан, лицето, което го е подписало, няма представителна власт. Той фактически не е имал право да подписва този договор“, казва Христанов.
„Един от моите заместници го е подписал юнашки този договор на 31 декември миналата година… Г-н Роснев. Той е сключен на практика в последния ден на миналата година, когато аз вече бях назначен“, коментира проф. Христо Даскалов, изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните.
През април по нареждане на премиера Петков, Николай Роснев е освободен като зам.-директор на Агенцията по безопасност на храните.
След дълги опити да се свържем, Роснев ни изпраща позицията си:
„Не приемам, обвиненията изказани и публикувани в различни медии, че съм подписал договор, без да имам право за това. Няма извършено никакво закононарушение или нарушение на каквито и да са нормативни актове при подписване на договора и всички преписки свързани с работата на БАБХ за периода на заместване“, пише бившият зам.-директор на Агенцията.
Забраната на новия министър през декември е била за „разпореждане с държавни имоти“, а не за „управление на държавни имоти“, където попадали наемите, пише Роснев. Той твърди, че не е бил уведомен за назначаването на новия директор на Агенцията Даскалов и е подписал с убеждението, че лабораторията за пестициди на „Капитан Андреево“ улеснява граничния контрол.
Цялата позиция на Николай Роснев може да прочетете тук.
„Ние прекратяваме договора за наем. Законът за държавната собственост ясно казва, че в обекти, които са публична държавна собственост, не може да има преотдаване – те не може да се използват не по предназначение. И първата и след това детайлната проверка показаха, че там има фирми, които не могат да бъдат там, а там имаме сериозно неспазване на закона“, казва земеделският зам.-министър Иван Христанов.
Собственикът на лабораторията е на друго мнение.
С агенцията нямам такъв договор за работа или за нещо подобно. Аз наемам само помещения, аз имам договори с турските фирми, които представлявам и се изследват тука, щото тука пробата му излиза за 1 час“, казва Димитров.
По думите му явно няма добро отношение „към частния сектор“ и „явно се връщаме към едни години много по-назад във времето, в които иска да се вземе всичко и да се даде на държавата“.
Фирмата наемател с лабораторията протестира срещу прекратяването на договора им. След своя жалба до Земеделската комисия в парламента управителят Василев е изслушан от депутатите. Фирмата и представители на превозвачи твърдят, че частната лаборатория за пестициди е скъпа, надеждна, печелила е европейски тестове, а премахването й ще създаде хаос и недоволство сред вносителите с тировете, които към момента спестявали време с вземаните на място проби от растителни продукти.
„Ако държавата прецени, че там ще работи оператор и там ще извършва лабораторен контрол, тогава наистина да гарантираме, че се явяват множество оператори и процесът да бъде прозрачен и демократичен“, казва Христанов.
Държавата е отправила предизвестие към фирмата да напусне имотите на границата. Засега няма решение дали и кой ще я замести.
