Теренът, на който се е намирало старо училище, се превръща в зеленчукова градина, при това - с кауза. Хора с увреждания ще работят там, а след това заедно ще берат плодовете и зеленчуците на своя труд.
На това място преди близо 20 години звънецът е събирал учениците за началното на учебния час. А сега хората ще се събират в двора не за да играят, а за да садят зеленчуци. Дворът на училището се превръща в градина, в която хора със специални потребности работят рамо до рамо и произвеждат реколта.
"Това е имот, в който се намираше училището на квартала. Самото училище е закрито през 2008 г. Оттогава тук не е имало никаква дейност. Самата сграда на училището се рушеше. Наложи се да я съборим, тъй като не позволяваше отново по някакъв начин да я възобновим и дойде момент, в който трябваше да я съборим, за да осигурим безопасна среда за нашите потребители. Към момента заедно с предприятието, което е към общината – БКС, се почиства това, което е останало от училището, почистили сме целия двор, изградихме отново ограда, която на места липсваше, на места беше компрометирана. Предстои още облагородяване", Вероника Ценова, зам.-кмет по здравеопазване и социални дейности.
С разчистването на терена под руините остават спомените за стотиците деца, получили образование тук, но се открива и възможността да се създаде нещо ново – от земята за хората.
Идеята е тук хората, които са част от социалните услуги и са наши потребители и имат възможността да извършват физическа работа да се включват и активно да участват в процеса на отглеждане като след това ще включим и по-малки групи. + Виждате днес с нас са потребителите от социалните ни услуги за умствена изостаналост. Това са едни изключително дейни хора. Към момента имаме засадена вече една част от градината ни с картофи, днес садим и лука", казва Ценова.
"Садим първо лук, после плевим, после поливаме, семена и се плеви и повечко вода и повечко на слънце. Накрая ще берем лука", казва Силвия Димитрова.
В началото хората от квартала се отнасят скептично към идеята, но в последствие дори се включват в работата с ценни съвети и помощ.
"Засега е малко трудничко, но леко-полеко ще свикнат. То за нас е трудно, че е земя, картофи, лук, но ще свикнат. Дори станахме приятели и с много голямо удоволствие идват, искат всеки ден да идват. С всичките сме приятели, всичките се стараят и така. Знаят, че работят за себе си и всичко оттук, каквото изкарат, ще го ядат при тях", каза Красимир Йончев, работник в градината към общината.
За хората работата в градината е ценно време, прекарано заедно навън, но и отговорност.
Идеята постепенно увлича все повече съмишленици и желание да се присъединят проявяват и други организации от града.
"Забелязваме, че има интерес дори и от частни институции, които не са към общината, да доведат деца, да дойдат да видят какво правим. Истината е, че много от децата вече колкото и да го учат в училище вече не знаят откъде идва, пък българите сме земеделци и е хубаво да се знае, че дали е картофите или лука как се отглеждат и колко много труд се влага в това нещо и откъде идва. Предстои да поставим и оранжерия, имаме вече и готов разсад, който чака с краставички, домати, чушки. Основно тази година ще се насочим към неща, които най-често се използват в кухнята, като догодина се надяваме да разширим и обхвата на градината. Цялата площ към имота е около 21 декара, тази година обработваме около 10 от тях, а догодина се надяваме и повече", казва Ценова.
Работата на хората със специални потребности в зеленчуковата градина им носи усещане за смисъл и приобщаване.
"Те се чувстват много положително от това, че те са активни, извършват дейност, изключително добре и са настроени и се чувстват положително. Към момента те са част от социални услуги и да, има дейности, които извършват в самата услуга, но когато са навън, когато са заедно и правят нещо значимо, това ги кара да са още по-положителни и добре настроени", споделя Ценова.
Старата училищна сграда във врачанския квартал Кулата вече е в историята, за да проправи път на нещо ново. А най-големите уроци може да не идват от класната стая, защото всяко място може да оживее отново - с грижа и отношение към хората.
