Изтеклите документи по случая Епстийн хвърлят нова светлина върху времето на най-голямата финансовата криза в Гърция. Какво добавят към събитията в годините, когато имаше реален риск от GREXIT разказва Светлана Склирис.
По време на най-голямата криза, белязала гръцката икономика, Янис Палеологос е репортер и главен редактор в седмично издание в Атина. Докато е кореспондент във Великобритания през 2012 година, пише и книга по темата, а днес е анализатор в ежедневника "Катимерини".
"В началото имаше шок, както сред политиците, така и сред обществото, защото дълго прикривани проблеми започнаха да излизат наяве. Говорим за пазара на труда, за инвестициите, за движението на капитали. Имаше общо усещане за несигурност, че икономическият модел на страната през последните 30 години в рамките на Европа, се разпада", казва Янис Палеологос.
Мястото на Гърция в Европа е под въпрос и страната се оказва на ръба да напусне Еврозоната - сценарий, който би бил икономическа, политическа и дори геополитическа катастрофа. Гръцките облигации достигат най-ниските си нива.
"Доверието в Гърция беше загубено, финансирането спря и страната беше оставена без средства. 04:29 Големите инвеститори, които преди това подкрепяха риска, също се разграничиха и отне години това доверие да бъде възстановено", казва Янис Палеологос.
Започват спасителни действия. Идва момент да бъде подписан пореден спасителен план. Премиер е Алексис Ципрас. Подкрепен от финансовия министър Варуфакис той провежда референдум, на който 60 процента от Гърците гласуват с "НЕ" на предложенията за нов спасителен план.
2015 година Гърция е в пика на дълговата криза. Преговорите с кредиторите са блокирани и финансовият министър Варуфакис подава оставка. Пазарите реагират остро с съвсем реални страхове от евентуален грексит. Гръцкият държавен дълг вече се разпродава при екстремен риск, актив от който масовите инвеститори бягат, но към който се насочват играчи, търсещи печалба именно от кризи.
Епстийн е един от тези играчи. От изнесените документи през последните месеци става ясно, че той получава чувствителна информация, която може да се използва именно за спекула. И не само. Френската банкерка Ариан Ротшилд и Джефри Епстийн обсъждат смяната на финансовия министър и нарастващото напрежение около преговорите с еврозоната.
"Чувам, че Ципрас е искал главата на Варуфакис и я получи. Той трябва да бъде заменен от главния преговарящ Евклид Цакалотос. Но Ципрас ще спечели време. Утре има среща на еврозоната – очакват решение там", казва Ротшилд.
"Оставката на гръцкия министър прави ситуацията по-трудна, не по-лесна. Сега ще бъдат принудени да предложат решение. Няма повече оферти. Сега наистина са в много тежко положение", казва Епстийн.
"Мисля, че това, че след 5 юли Ципрас се съгласи да подпише и тогава беше наясно, че единственият начин това да стане беше да продължи без Варуфакис", коментира Янис.
В изтеклите досиета е и кореспонденция на Епстийн с известния икономист Ноам Чомски от юни 2015 г. В тях Чомски твърди, че около 90% от парите от спасителните пакети в крайна сметка са отишли в германски и френски банки, отбелязвайки, че гръцките граждани са плащали дългове, които никога не са създавали. Други документи показват, че през същия период Епщайн е използвал вътрешна информация от големи банки, вероятно с цел да спекулира с гръцки облигации, докато гръцката икономика и банковата система са били подложени на тежки изпитания.
"Като журналист и като грък, бих искал да знам дали някой е използвал подобна информация за печалба. 08:34 И дали хора на власт са я предоставяли на международни финансови кръгове", казва Янис Палеологос.
Изтеклите имейли не показват вероятност за намеса и влияние над правителствата на Гърция, но показват как работи международната лобистка мрежа, разкрита чрез досиетата на Епстийн.
