Има такъв термин в международните отношения. С него се обозначава предварително премислено поведение на държавен ръководител, който излъчва крайни и объркващи публични послания, които целят да стреснат врагове и съперници, през създаването на впечатление за непредсказуемост.

В модерната ни история "Теорията за лудия" се свързва с американския президент Никсън, но тя е доста по-стара и датира от 16. век и думите на Макиавели, че понякога в политиката е "много мъдро да симулираш лудост".

Ако пренесем тази теория към заявките и действията на Доналд Тръмп в предизборната му кампания, възниква въпросът, дали не ставаме свидетели именно на тази стара тактика, в която на думи имаме крайности, но в реалността - коренно различна стратегия.

Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, първото подобно след цели 120 години ни казва, че покупателната способност и нейната загуба в едно общество винаги е тема на темите, а всичко останало остава на втори план. Думите на политическия стратег Джеймс Карвил – "Икономиката, глупако!", които се превръщат в слоган на цялата успешна кампания на Клинтън през 1992 г., описват по перфектен начин Америка през изминалите четири години. Човек, в чийто джоб бъркаш много по-лесно се ядосва и гневи. Toва е максима, дори по-стара от думите на Макиавели и теорията за лудия в международните отношения.

Но не трябва да бързаме със заключенията. За Украйна изборът на Тръмп може да се окаже добра новина, с оглед на фаталното забавяне на военната помощ през последните 12 месеца. Украйна се превърна в заложник на предизборната кампания на демократите. Източна Европа също – през изминалата година, САЩ сякаш се оттеглиха от ролята си на държава, която подкрепя усилията на съюзниците си да се борят с корупцията и олигархичните модели, впили се в политиката в целия регион.

 

"Европейският съюз е нещо много хубаво", каза ни Тръмп на един от последните си митинги – "но не купува достатъчно американски коли, нито селскостопанска продукция. Дали това ще продължи? – Не, не, не, не". Само това кратко съобщително изречение е достатъчно, за да си дадем сметка, че към Европа идва различен, по-студен вятър.

Не случайно германското правителство полетя надолу 24 часа след изборите в САЩ. Германия е на прага на рецесия. Автомобилната индустрия, гръбнакът на германската икономика, който се равнява на 610 милиарда евро годишно, загуби голяма част от китайския си пазар. Нещо повече – китайските автомобили настъпват към Европа, като голямата врата е именно през Германия.

В тази променена среда, в часовете след победата на Тръмп, в България наблюдавахме нещо като реалити "Бягство към победата". От партийните централи в София заваляха поздравителни писма към Тръмп. Но българските политици трябва да разберат, че декларативното самообявяване тип "Ние сме евроатлантици" вече не е актуално. Тази дума се разпада на съставните си части - или си "евро" или си "атлантик". Защото има реална опасност "еврото" да бъде застрашено от "атлантика" по икономическа линия.

Европа е тази, която трябва да се събуди и сама да поеме отговорност за отбраната, сигурността, дори неефективната си борба с корупцията в страните-членки. Ако това не се случи на континента, ще започнат икономически процеси, които неизменно имат потенциала да изтрият настоящия политически елит и да го изпратят в историята, както за миг се случи със самопровъзгласяването "аз съм евроатлантик".

Оттук нататък – това ще е голямата тема – Европа и засилването на разговора за Европа. Защото светът е толкова малък и толкова свързан, че именно процесите, случващите се далеч оттук, определят до голяма степен ветровете, които ще задухат и у нас. При наличието на перфектна буря – политическа нестабилност и финансово разклащане, има голяма вероятност за начало на непредсказуеми социални процеси и в България. Защото лудостта е едно, но икономиката, приятелю... това вече е друго нещо.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK