Човек каквото и да е учил, където и да е пътувал, каквото и да е видял и преживял, вероятно е имал съсед, който е прекарал живота си в лежане под кола. Мъж, чието лице трудно визуализираме, но помним краката, които стърчат изпод колата. Бърника си нещо, а ти отиваш на училище. Ръчка по колата, а ти завършваш училище. И университета завършваш, но той си е все така там - цвета на машината поизбледнял, но мъжа лежи ли, лежи. Когато се замислиш върху това, си даваш сметка, че рядко си виждал тази кола в движение, а стърчащите крака под нея са неизменна част от пейзажа.

Тези два образа - на мъж и автомобил толкова силно са се слели в съзнанието ти, че дори и да видиш човека, трудно го възприемаш като изправен, а когато видиш колата, имаш чувството, че тя се движи напред с двата стърчащи крака. Сигурен съм, че сте го виждали - във вашия град или квартал, улица или село.

Тази картина изплува в съзнанието ми напоследък. Да човъркаш в оцапаната машинария на българското битие, сред тръби, кабели и течове, с мисълта, че за пореден път нещо ще натаманиш, закрепиш, нещо ще затегнеш, е надежда и проклятие. Явно някои части са за смяна, явно нямаш инструменти, но майсторът си е майстор. Пак ще запали, ще изпуши чернилка, ще тръгне на втора. И криво-ляво България ще продължи да пърпори по пътя на времето. 

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Човек може да научи много от шофьорите. Когато дойдох да работя в bTV вече преди 18 години, един от колегите ми каза нещо, което е точно в десетката на българската действителност: "Запомни, Светльо" - започна чичо Дончо. - "Най-важното е в себе си винаги да имаш тел. Не тръгвай никога на път без тел. Защото това е нещо велико!". Признавам си, не се бях замислял до този момент за безбройните приложения на телта в живота на човека. "Ами, ако ти се откачи бронята? - продължи мъдро опитният шофьор . - "Ако имаш тел, веднага ще я закрепиш! Ще я вържеш! Ще можеш да помогнеш и на другите, защото те не се сещат и не носят тел в себе си. А трябва!".

Запомних го. И с най-добри спомени поздравявам чичо Дончо, който отдавна е пенсионер, ако ме гледа в момента. Той ми отвори очите за Психологията на изобретателното закърпване, родено от дълги години живот, в които човек е можел да разчита предимно на себе си или по-точно на своята изобретателност. Но не за да създаде нещо ново, а за да закърпи нещо развалящо се. А това ангажира времето, енергията и усилията дори и на най-креативните граждани.

Да кърпим, а не да създаваме. За да пърпорим.

Трудна орисия, родена сред лишения и спомени, че млякото струвало 12 стотинки. Малцина си дават сметка, че точно това е причината за икономическия колапс на тоталитарната система. Когато държавата регулира цените, тогава премахваш основния пазарен принцип - стремежът към печалба. Когато той отсъства, няма мотив да произвеждаш по-качествена стока от конкурентите си, защото нямаш конкуренти. Изпълняваш някакви норми и точка - никой не го интересува дали стоката е качествена. Дори и тогава продаваш под себестойност, трупайки огромни загуби. Продаваш на потребители чийто заплати също се регулират. Инициатива всяка тука оставете, както би казал поетът. Няма иновации, просто кърпиш. А безкрайното кърпене е добродетел само в разказа на Йовков - "Серафим".

Оттогава изминахме дълъг път. Нека не се самобичуваме, че българското общество няма своите големи победи. Това означава да отречем надеждите и търпението, с което нашите родители прекараха най-хубавите си години сред икономическата несигурност на прехода, но успяха да възпитат хора с добро образование и много надежди за бъдещето. Надявам се и ние в момента да възпитаваме децата си по този начин. България отдавна не е онази затворена страна, обществото ни познава света с всичките му полюси, положителни и отрицателни страни.

Проблемът е, че в момента с нищо не се отличаваме. България няма нито едно ясно формулирано стратегическо предимство, което да използва, за да спре да пърпори. България в момента е на автопилот. И отново кърпим  - този път парламент, под очевидния отказ на част от политическите "майстори" да признаят, че счупиха колата. Бронята пада вече шест пъти, черен дим излиза от ауспуха, а онзи мъж без лице ляга под колата, връзваме до следващата парламентарна дупка. Тя идва през есента. Чичо Дончо, остана ли ти малко тел?

Продължи да четеш