Спирала на мълчанието. Има такъв термин от политическите науки. Това е явление, при което решимостта на хората да изразяват мнението си по дискусионни и противоречиви въпроси се сблъсква с тренда на мнозинството дали мнението им е популярно или непопулярно за масовия начин на мислене.

Тоест, дори и да усещаш нещо като нередно или съмнително, се подчиняваш на общата нагласа, на тренда на хората около теб и се повличаш по течението, притъпявайки своя собствен вътрешен глас. „Млъкни за момент, съвест!“, „Спри да ми говориш, интуиция!“. 

Това е стара концепция от средата на 60-те години и се наблюдава в Германия. В наше време, парадоксално, спиралата на мълчанието е свързана с крясъците. Предпочиташ да си замълчиш, за да не се сблъскаш с викове и крясъци от хора, които не са на твоето мнение – „Млъкни за момент, интуиция!“, „Спри да ми говориш, съвест!“, „Мълчи си, скатай се, ще мине!“.

Виждаш ясно несправедливостта, но мълчиш. Пред очите ти могат и човек да пребият, но си траеш. Усещаш, че те лъжат, но не възразяваш. Интуитивно започваш да търсиш по-малкото зло. Или пропадаш в спиралата на мълчанието и пасуваш - в живота, в ежедневието и в изборния ден, самозалъгвайки се, че наказваш някого. Но истината е, че наказваш себе си.

В нашия свят и нашето време „спиралата на мълчанието“ се провокира сравнително лесно. Ще ви го опиша като готварска рецепта. Взимате един средно голям фейсбук-тиган, слагате го на силен емоционален огън, използвайки обиди и крайни епитети, задължително си намирате мишена.

Добавяте щипка фалшиви профили на вкус, които да пригласят на основната теза и да създадат впечатлението, че това е мнението на мнозинството по един или друг въпрос – „Ау, но вижте какво питат хората!“, повличаш се, започваш да мразиш, започваш да повтаряш като папагал „революционни“ лозунги, родени в малки стаи с по много компютри.

Троловете са свършили своята работа – създали са настроението, нарисували са впечатлението. Ястието е готово, но сготвеният си ти и някой е готов да изпапка гласа ти, след като е закусил с ума ти.

Тук няма правила, истина и лъжа се смесват във виртуалния казан, който вече е нажежен до червено, а някой просто забърква някаква нова дигитална диктатура, в която целта е шумът и няма ограничение за средствата.

Мрази, громи, обиждай, докато някой някъде ти отнема щастието и пленява бъдещето ти.

Сигурен съм, че особено по-младите хора в момента ме разбират много добре. Защото те са тези, които ще трябва да ни преведат през този период с възможно най-малко щети.

Надеждата на едно общество винаги е свързана с младостта. Затова, в края на този коментар имам само едно послание, което всъщност е и молба. Бягайте от крясъците и не бъдете пасивни.

Седми път се пържим в един и същи казан. Затова, точно след седмица - гласувайте. За когото ви подсказва собствения ви ум, интелект и ценностна система. Защото това е единственият начин да се изкачим нагоре и да преодолеем „спиралата на мълчанието“.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK