Дами и господа, докато си почиваме и се радваме на хубавото време през почивните дни, за часове си отиде правителството в Австрия. Това се случи след скандал, който има отзвук в целия свят. Скандал, започнал минути след като две от най-авторитетните германски издания, публикуваха запис, за който все още не е ясно дали е журналистическо разследване, или операция на разузнавателна служба.
Сюжетът е класически - три месеца преди изборите през 2017-та двама високопоставени австрийски политици са поканени във вила в скъп испански курорт. Техен домакин е мнима роднина на неназован руски олигарх. Те са от върховете на „Партията на свободата”, заради която западните разузнавателни служби са спрели да споделят информация с Австрия от страх, че ще попадне в Русия.
Австрийските политици започват да сипят щедри обещания за държавни поръчки, ако руската гражданка финансира партията им и помогне с парите си да придобият един от най-големите вестници. "Искам медии като при Орбан", казва бъдещият вицеканцлер на Австрия и лидер на „Партията на свободата” Хайнц-Кристиян Щрахе.
Във вилата, явно оборудвана с микрофони и скрити камери, се случва нещо скандално за всеки гражданин на Европейския съюз. Наяве, всички могат да видят с каква готовност, двама европейски политици предлагат власт срещу пари и медийно влияние.
И тук идват въпросите - кой и как с толкова леко движение събори правителството в Австрия за броени часове? Чия операция е това? Кой разклати люлката на лобизма в Европейската политика? Кой разлюля страната, в която руският президент Путин е обичал да кара ски като млад резидент на КГБ в Германия? Кой удари толкова силно столицата, в която в края на 80-те бившите комунистически елити насочиха капиталите си чрез създаването на външнотърговски дружества?
Вашингтон, в стремеж да пресече огромното руското влияние сред австрийския политически елит. А може би Москва, заради неизпълнени ангажименти, които въпросните политици са поемали.
Или само седмица преди евроизборите Германия изпраща сигнал към целия съюз, че чрез десните партии, чужди сили разширяват влиянието си и подкопават съюза и това повече не може да продължава?
Да, това са логични и интересни въпроси. Но ако мислим в тази посока, ще останем разочаровани. Колкото и да обичаме конспирациите, скоро надали ще научим истината.
Може би отговорът ще дойде след десетилетия, както при "Уотъргейт", когато журналистическо разследване на "Уошингтън поуст" доведе до свалянето на Ричард Никсън. Цели 33 години по-късно стана ясно, че информаторът на журналистите е бил самият заместник-директор на ФБР Марк Фелт.
Но ако питате Уудърд и Бърнстейн, те вероятно биха отговорили - има ли значение, ако една информация е вярна.
"Шпигел" снощи отказа да коментира откъде има видео записа, но заяви, че знае кой е неговия източник. Истината е, че политическата корупция е впила ноктите си в европейската политика толкова силно, че със сигурност, такива записи съществуват за десетки актуални политици в целия съюз. И ако тази тенденция продължи, има вероятност да станем свидетели на доста драматични събития в различни държави.
Въпросът е в кой момент, коя разузнавателна централа ще реши да ги направи публични, за да ги събори като пясъчни кули. Дойде време, в което ще станем свидетели на много интересни разкрития. И от страна на тези, които ще искат да почистят Европа от чуждо влияние, но и от тези, които години наред са си плащали за това влияние.
Битката ще е мръсна, кална, но и доста полезна.
Европа навлиза в последната седмица на своята предизборна кампания. И очевидно тя ще е меко казано... интересна.