На пръв поглед една къща на ул. „Оборище“ не се различава особено от останалите на тузарската столична улица. Ако я загледате в нея, ще забележите, че тя, като другите, е построена в началото на миналия век и пази оригиналната си дървена ламперия и голямо стълбище, издава богатството и социален статус на собственика, за когото е била построена.

В случая, това е човек с две имена – у нас е бил известен като Ангел, а в САЩ като Анджело. Никой няма негова снимка – още  приживе той се е погрижил за това. Единствено материал в „Ню Йорк Таймс“ от края на 60-те ни съобщава за неговата кончина в дома му в Манхатън.

Мистериозният българин е сред най-близките съветници на президента Франклин Рузвелт и като офицер на Американските служби, кoйто лично преговаря за излизането на Царство България от Втората световна война. Но от името на Вашингтон.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Точно в тези години в София е изпратена първата жена посланик в Източния блок. По поръчение на президента Джон Кенеди в България пристига опитния дипломат Хелън Юджийн Андерсън. Първата жена посланик в историята на американската дипломатическа служба прави нещо безпрецедентно. Иска от правителството правото да се обърне по телевизията към българите. За изненада на всички комунистическата власт се съгласява.

Години след това в къщата на Анджело на „Оборище“ се настанява френското посолство. То е там и до днес. Именно в нея на 20 януари 1989 година се случва също нещо безпрецедентно. По време на посещението на Франсоа Митеран в България е организирана закуска на френския президент с 12 български интелектуалци, демонстрирали своята независимост и свободен дух.

Те са поканени въпреки стремежа на режима да ги неглижира, а и да ги преследва. Българските медии мълчат за закуската, но тя се превръща в един от символите на променената международна среда и предстоящия крах на режима в София. В залата, в която се е състояла, днес има снимка – на същата маса, със същите столове. За французите тя е символ. За българите – също.

Днес тези събития са в историята. Но те идват като напомняне колко деликатни са дипломатическите отношения дори и на страна с тоталитарен режим с останалия свят, особено ако става въпрос за отношенията с Вашингтон, Париж или Берлин.

България е пълноправен член на Европейския съюз. Като такава тя има право на глас във всяко решение на съюза ни. Но има и задължения. Вече 18 години българската съдебна система е под мониторинг – първоначално с два доклада годишно, а след това и по един с акцент върху Върховенството на закона и борбата с корупцията. 

И това не е случайно. Като реципиент на милиарди европейски фондове – България е задължена да реформира своите институции и да приема както заключенията от докладите, така и препоръките на европейските ни партньори. В този смисъл в Европейския съюз, една държава много трудно може да нарече големи обществени и политически процеси „вътрешни работи“. Защото тези „вътрешни работи“ засягат целия съюз, както и парите на европейските данъкоплатци, които България ползва безвъзмездно.

Ако например съдебната система е все така оплетена в зависимости, това автоматично се превръща в Ахилесова пета за всички в съюза, защото в него – и хора, и стоки, и капитали се движат свободно. В този смисъл – това не са вътрешни работи, а работа на целия Европейски съюз. Това е и смисълът на редовните доклади на Европейската комисия и многократните изказвания на европейски посланици през годините в тази посока.

Особено когато става въпрос за държавата с най-големият принос в общия бюджет, каквато е най-силната икономика в съюза – Германия. Освен това Германия е и най-големият и най-важният търговски партньор на София. Стокообменът между двете страни е около 10 пъти по-голям стокообменът ни със САЩ. Това не е лошо да го знаем.

В най-мракобесните години на Студената война посланик Юджийн Андерсън се обръща към българите по телевизията. Комунистическата власт не възразява. Нито преди, нито след обръщението ѝ.

Френският президент закусва с български дисиденти в сърцето на София, но комунистическата власт не възразява. Нито преди, нито след закуската.
Германският посланик отива на протест в София, но „некомунистическата власт“ в София – възразява...

Лошото на това да познаваш историята е, че на моменти започваш да се объркваш в коя година живеем. Може да се объркаш и без да я познаваш. Със сигурност някой се обърка, но това не сте вие, уважаеми зрители.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK