Вероятно не един и двама европейски лидери останаха озадачени от факта, че радостта от финалното "да" за приемането на еврото в България, имаше незаслужено кратък живот в публичното пространство тази седмица.

Докато в Страсбург, минути след гласуването в пленарната зала, българските евродепутати от различни партии се поздравяваха с успеха, а в Брюксел датското председателство и финансовите министри направиха импровизирана церемония, в България тази тема за миг отшумя от новинарския поток, за да отстъпи място на действията на правораздавателните органи, за които опозицията твърди, че са политически мотивирани.

Само ден след заветното "да" дори и поздравителните статуси в социалните мрежи на посланиците някак странно увиснаха, сякаш се отнасят за нещо далечно и неактуално за политиците в София, а и за българското общество.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

И тъй като аз съм от поколението журналисти, които отразяваха целия процес по европейската интеграция на България - докато водехме специалното издание от Страсбург във вторник, се върнах 20 години назад, когато в същата сграда на Европейския парламент, с колегите очаквахме поредния доклад за напредъка на страната. 

Залогът беше голям. Твърде голям. България щеше да влезе в Европейския съюз, но по настояване на французите и холандците, се готвеше така наречената "предпазна клауза" върху българската правосъдна система. Германците също ни гледаха със съмнение, което утежняваше ситуацията, а това пък означаваше, че можем да станем първата страна-членка, в която решенията на нашите съдилища да не бъдат признавани в другите страни.

В крайна сметка този сценарий беше избегнат, а след 2007-ма България и Румъния бяха поставени под специален мониторинг на правосъдието и вътрешния ред с доклади на всеки шест месеца. Целта на Брюксел беше да покаже на управляващите в София, които и да са те, че за да се превърне България в страна, заслужаваща пълно доверие, трябва да се работи върху политическите зависимости, оплели правосъдието и борбата с корупцията. И че някой оценява този процес.

Междувременно, европейските посланици у нас бяха инструктирани също да наблюдават битката за върховенството на закона и да изказват на глас всичките си опасения, притеснения и препоръки. 

Така в публичното пространство през 2016-та се роди фразата за "гнилите ябълки" в българското правосъдие, произнесена от френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан, понастоящем посланик в Белгия.

Но както многократно съм ви споделял, големите промени не идват отвътре. Те идват отвън.

Възходът на Орбан в Унгария и "Право и справедливост" в Полша промени всичко. Брюксел и европейските столици насочиха фокуса си към Будапеща и Варшава, отмествайки поглед от България и нейните проблеми с правосъдната система, която остана да виси във въздуха. Не че тези проблеми бяха решени, но Европейския съюз вече имаше по-големи. Началото на войната в Украйна тотално затвори този цикъл и промени подхода на Брюксел към София - ще работи с всеки, стига да държи България в правилния европейски коловоз. Какво се случва вътре? Това си е наш проблем. Стига да не кривнем от европейския си път.

На 8-ми юли, паралелно с приемането на еврото, ЕК публикува редовния си доклад за върховенството на закона. Той отдавна вече не е само за България и Румъния, а за всички страни членки.

Когато човек го прочете обаче вижда все същите заключения и притеснения, сякаш се пренася назад с машина на времето. Тук заключенията звучат до болка познато - изтекла мандатност на регулаторите, предизвикващо съмнение в тяхната независимост, решението на българския Конституционен съд да отмени голяма част от съдебната реформа, включително ограничаването на правомощията на главния прокурор, Висшият съдебен съвет, чийто мандат също отдавна е изтекъл.

От това обаче нищо не произтича. Управляващите много отдавна не се трогват от тези констатации, а и в Брюксел все повече показват, че и за тях това изобщо не е притеснително. Европейските посланици също отдавна мълчат. Само статусите им за българския успех увиснаха в буреносното пространство - сякаш отнасящи се за друга България, от друго време.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK