Те бяха служебни министри в кабинет, който имаше кратък живот. За няколко месеца натрупаха популярност, която превърнаха в политически капитал. Служебният министър на финансите заедно със служебния министър на икономиката, създадоха партия, с амбицията да спрат корупцията. Говореха за промяна и Европа, закони и напредък, без да знаят, че бяха обречени на коалиция с тези, срещу които се бореха. Звучи ви познато? Не бързайте. Така се роди "сглобката" в Черна гора.
Те бяха политически съперници в продължение на десетилетия, въпреки че програмите им винаги са били сходни. Когато едната партия управляваше, другата беше в опозиция и обратно. Но дойде момент, в който за първи път трябваше да съставят правителство заедно. Започна редуването - когато едната партия излъчи премиера, другата ще има вицепремиер. Звучи ви познато? Не бързайте. Така се роди "сглобката" в Ирландия.
Партиите им бяха толкова несъвместими, че надали някой от избирателите си е представял, че някога дори ще разговарят. Атакуваха се като деца, които си играят в калта, но се появи формула, която щеше да се приложи за първи път в историята на страната - премиери на ротация - първо единият от едната партия и след това другият от другата партия. Звучи ви познато, нали? Момент. Така се роди кабинетът, който в момента управлява Румъния.
Добре дошли в "Ерата на сглобките", некоалициите и невъзможните компромиси. Ера, в която рабираш, че това, което се случва в България е всичко друго, но не и уникално. Исторически период, в който сянката на разделените общества, която постепенно се спусна върху Европа, дава своите плодове. Това е процес, който многократно сме предвиждали в това студио - особеност на демокрацията в забързания свят, в който информацията тече като водопад, а старите авторитети рухнаха, също като старите представи за ляво и дясно.
От Подгорица, през София, Букурещ и Братислава, демокрацията дава неясна картина за изкривен политически образ, който не само ни хвърля в ступор, но и не можем да разберем докрай. Уж има контури, но няма лице. Има приоритети, но няма идеология. Има цели, но няма ценности.
Политическата среда не само в България наподобява мач в мъгла - уж виждаш футболистите, които се движат по терена, но не виждаш ясно къде и в кого е топката на терен, на който липсват очертания. Няма и съдия.
Така на мъглявия терен на някои места в Европа се върнаха онези, които само преди няколко години получиха червен картон от избирателите. В Словакия обвиненият в корупция Робърт Фицо, свален след протести, провокирани от убийството на разследващ журналист спечели изборите. Герт Вилдерс пък изкочи от политическия килер на Нидерландия, за да стане първа политическа сила. На какво ли ще станем свидетели догодина, когато ще гласува половината планета?
А какво ще се случи в България? Сглобката в Белгия е със седем партии. Мислите, че сме видели всичко? Не бързайте. Може би ще дойде време, в което ще говорим не за коалиции,а за коалиции между коалиции. Тогава думата "сглобка" вече няма да е актуална, а мъглата ще стане още по-гъста.
Вие сте със 120 минути, аз съм СИ. Добре дошли!
