Войната в Украйна замръзва. Признанието на главнокомандващия на украинската армия ген. Валерий Залужний преди дни, че войната навлиза в "статична позиционна фаза" е добра новина за Москва, но и повод Западът да се замисли за нуждата от промяна на стратегията, защото на всички вече е ясно, че тази война ще е дълга, тежка и изтощителна.
Неуспешната украинска контраофанзива, която целеше да освободи възможно най-голяма площ от окупираната от Русия една шеста от територията на Украйна, беше и натрупване на преговорен капитал, който да дефинира солидна позиция на Киев при евентуални преговори с държавата агресор - Русия.
След като това не се случи и Украйна успя да си върне много малка част от превзетите около 100 000 квадратни километра (почти колкото една България), вероятността за преговори изглежда все по-малка.
Все пак през седмицата стана ясно, че Киев ще започне преговори за присъединяване към ЕС. Това решение беше неизбежно за Брюксел. От друга страна вратичките в санкциите срещу Русия стават все по-видими. И българката дерогацията по отношение на руския петрол е само върха на айсберга.
Например, под забрана е вносът на газ по тръбопроводи, но втечненият руски газ може да се търгува свободно, което превръща Белгия и Испания във вносител номер две и номер три в света след Китай. Стойността на сделките, според "Файненшъл таймс" е едва 5 милиарда долара, което е несравнимо с количествата по тръби, които купуваше Европа, но това показва вратичка в санкциите и средства, които все пак текат от ЕС към военната машина на Кремъл. Така, че България изобщо не е изключение от санкциите, които видимо се заобикалят.
Друга пробойна е свързана с добре организиран трафик на стоки с двойна употреба, което според "Ню Йорк Таймс" позволява на Русия в момента да навакса производството си на ракети до нива от преди началото на войната. В пъти се е увеличил вноса на електроника, мобилни телефони и чипове в Казахстан, Киргизстан и Армения, но не защото гражданите на тези държави рязко са станали по-богати, а защото всичко след това се изнася за Русия.
Какво отношение има това към българската действителност? Ако приемем, че геополитическата среда е основен мотив за съществуването на правителството, то забавянето на темпа на войната ще насочи вниманието на обществото основно върху вътрешните проблеми. Ако цените се вдигат, което се случва, присъединяването към Шеген няма да бъде припознато като голям успех, дори и да се случи в обозримо бъдеще.
Ако съдебната реформа остане само на хартия, а тя потъва все повече в дневния ред на "некоалицията" с основни говорители - онези срещу които уж беше насочена, няма как обществото да бъде убедено, че тя ще доведе до качествени промени. Тогава съществуването на това правителство постепенно ще започне да губи смисъл.
Въпреки състезанието "Кой е по-по-най" евроатлантик, което се разиграва напоследък в българската политика, тя прилича на "Черен петък" за евроатлантици, в който български политици се правят на по-американци от американците, а други се държат като руснаци, каквито не можеш да срещнеш дори и в Русия. Щяха да сменят тези, които управляват регулаторите, но явно си регулираха решението. Щяха да сменят началниците на службите, но службите показаха на изборите, че май нямат избор.
На хоризонта се задава зима, през която не трябва да очакваме големи промени. Но санкциите, какво се случва с тях? И те ли са "несанкции" - тоест, уж са санкции ама не са. Като българското управление - уж е коалиция ама не съвсем?
