Миша Глени познава добре не само подземния свят в Източна Европа, но и прекарва години в разследване на начина, по който се формират руските олигарси. Той беше в София, за да се включи в инициативата „Дебати за Европа“, която цели да се провежда на места, на които идеята за Европа е поставена под съмнение и на изпитание.

Вие говорите доста езици – българският сред тях ли е? Доколкото знам сръбският е.

Да. Говоря сърбохърватски, босненски. Говоря чешки – това беше първият славянски език, който научих. Немски и португалски също. Не български, мога да чета, но с речник. Докато пишех „Макмафия“ ми се наложи да чета редица текстове на български, но е трудно да разбера, ако ми се говори.

Година след началото на войната в Украйна, как се промени движението на паричните потоци на руски пари към нашия район?

Снимка: bTV

Винаги е имало значителен поток от руски средства към вашия район. Случилото се след 24 февруари е, че целите на тези средства станаха по-различни. Русия виждаше Балканите като една по-слаба точка, по-слабото звено. Големи части от Балканите всъщност не са все още усвоени, така да се каже, не са част от ЕС. Това са Сърбия, Босна и Херцеговина. Косово, Албания, Черна гора. Имаше усещане за разочарование в Западните Балкани, имаше определено разочарование и тук, в България, заради липсата на прогрес, икономически погледнато.

Тези средства от Русия се използват предимно за повлияване на лица, на отделни индивиди, и второ – за създаване на информационна мрежа – проруска информационна мрежа, която цели да повлияе на общественото мнение в полза на руските военни действия.

Това в определени аспекти е успешно – можем да го видим в Сърбия, до голяма степен и в България. Районите, които са имунизирани от подобни влияния са Албания, Босна (с изкл. на Република Сръбска). Така че Русия е тук, предимно, за да влияе на общественото мнение и инвестира в това финансови средства.

Първите месеци от началото на войната се случи нещо интересно с руските олигарси – те напуснаха Русия. Вече цял район на Дубай се нарича „Малката Москва“, защото пък ОАЕ приеха великодушно руските капитали. Какво се случва с известните имена – напр. Роман Абрамович?

Много интересна история. Защото Владимир Путин започна тази война срещу Украйна без преди това да е получил подкрепа на големи части от неговия елит. Погледнато реално той беше повлиян от малка част от своя елит – хора от сферата на сигурността, ФСБ, но и част от военните. Но той не разкри плановете си пред много хора, а много хора, предимно Абрамович, разбраха, че нещо ще се случи непосредствено преди войната. Абрамович беше зает да прехвърля богатството си в компании, които не са пряко контролирани от него, така че, когато дойдат санкции, както се очаква, той лично да не бъде засегнат. Но за него е трудно, защото има корени и в Русия, и в Украйна. И ако си спомняте, в първите седмици на войната той се опитваше да създаде мрежа за подпомагане на сделка за мир.

Точно той влезе в ролята на посредник за мир в първите седмици на войната. Видяхме го дори в Истанбул, до Ердоган.

Именно. Но не успя. Олигарсите са много разочаровани от войната, защото тяхното богатство – те не могат да му се насладят вече – особено богатството в Запада – споменахме Дубай, което е особено важно като територия. Руснаците или се преместиха, или прекарват много време там – много руски средства, преминаха в Дубай. Има три преки начина да излезеш от Русия - може да летиш до Истанбул; до Белград – много е скъпо, има 100 000 руснаци в момента, живеещи в Белград – някои от тях са пропутин, други са антипутин; и може да стигнете и до Дубай. При липса на достъп до имущество и имоти във Франция или Англия, много руски олигарси концентрират времето и богатствата си в Емиратите.

Сметките в чуждите банки на олигарсите бяха замразени, имуществото – запорирано. Малцина останаха в Русия – един от тях е Олег Дерипаска, който също в началото изразяваше несъгласие с войната. Имате ли някаква информация – какво се случва с него?

Той остава от време на време критичен към Путин. Понякога изразява недоволство от войната, но не е достигнал дотам, че да бъде премахнат от Путин, така да се каже. Неговите бизнеси интереси остават много важни за Русия. Той до определена степен успя да премести средствата си, така че не всичките му пари на Запад са под санкции. Но мисля, че от всички олигарси той е може би най-нещастен, заедно с Абрамович, от случващото се.

Така че е много интересно да се наблюдава как тези хора, които имат огромно богатство в Русия, не са способни да оказват влияние върху политическите процеси. Това означава, че те не са сред тези, които Путин слуша. Той слуша хората, които казват това, което той иска да чуе, които са твърде притеснени да му кажат истината. Предполагам, че Путин има много изкривена представа за реалността в Украйна в момента и за реалността в Русия.

Казвайки това, може би сте прочели материала във Financial Times  от преди дни, който разкрива, че всъщност истинските планове на Путин за инвазия в Украйна са били познати на трима души, сред които не е бил дори външният му министър. За какво Ви говори това затваряне. Това не е балон, това е нещо по-малко от балон – този стеснен вътрешен кръг.

Невероятно е. Точно в публикацията, за която говорите, е много впечатляващ моментът, в който Лавров разбира последен какво се случва. Защото Путин е разчитал на него много в седмиците след инвазията. След нахлуването е разчитал на Лавров да помогне, да представи позицията пред света. Лавров беше много успешен, много умел, запознат, но фактът, че не е знаел преди това какво се случва, доколкото поне аз съм запознат, си го обяснявам като следствие от факта, че Путин и неговата политическа култура е конспиративната култура на КГБ и ФСБ.

Тоест, колкото по-малко хора знаят какво ще се случи и какво се случва – толкова по-добре. И има много интересен момент всъщност – 6 седмици след началото на войната много материали са публикувани и изтичат в западната преса за покритите проучвания, които ФСБ е провело в Украйна между 2014 и 2020 година.

Те показват, че агентите на ФСБ са докладвали, че „Украйна ще бъде против“ руска инвазия. Тези документи показват, че всеки път когато се направи подобно проучване и върви постепенно по веригата нагоре към Путин, на всяко стъпало започват да омекотяват и изменят посланието. Така в момента, в който стига до Путин, посланието вече е „всички украинци чакат великия освободител Влад да дойде и да ни освободи и да го приветстват с цветя и химни от ерата на Съветския съюз“.

Защо е важно това? Путин, който определя всичко и решава всичко, той не знае какво се случва. Той е отделен, изолиран, откъснат от реалността. И няма по-добър пример от това просто именно началото на войната, когато не успя да превземе Киев за три-четири дни.

Говорейки за всички тези събития, връщайки се назад ретроспективно през миналите 12 месеца, станахме свидетели на очаквана смърт на редица ръководители на руски компании в енергийния сектор. Сега много зловещо звучи този въпрос, давам си сметка обаче, очаквате ли още - паднали от прозорци хора,  които докато са на почивка са починали?

Изхвърлянето през прозореца определено е европейска традиция, която всъщност три пъти се случва само в чешката история през 15. после 17. и накрая през 20. век. Изведнъж изхвърлянето през прозореца отново е навсякъде в Русия, видяхме го в Русия с 14 случая, в Лондон с 14 убийства след бягството на Березовски, - включително на хора, които „паднаха“ през прозорци или върху остри предмети. Но тези самоубийства или изхвърляния, както ги наричаме, те със сигурност са част от брутална битка между елита и мафията в енергийния сектор в Русия.

Това е единственото заключение, което можем да извлечем от случващото се. Енергийният сектор в Русия, не забравяйте, той не се е сринал, освен разбира се продължаващото съществуване на „Лукойл“ в много европейски държави, включително в България. Факт е, че те могат да продават много нефт и в Китай и в Индия конкретно. Влиянието на санкциите върху руската енергия краткосрочно не е толкова вредна, колкото Западът очакваше. Разбира се има много средства влезли от тази индустрия в икономиката, но има определено напрежение на върха и вътрешни борби, които водят до такива убийства, самоубийства.

Нека завършим с въпрос за нашия колега Христо Грозев и документалния филм „Навални“, който е номиниран за Оскар. Наскоро британските власти го посъветваха да не присъства на церемонията по връчването на наградите „Бафта“, а в разговор преди няколко дни той каза, че до него е достигнала информация, че е имало и арести на властите в Лондон на хора, които наистина са имали намерение да застрашат живота му. Какво бихте казали по този въпрос?

Осъзнавам и разочарованието на Христо да бъде „отканен“, след като е бил поканен. Аз като лектор на университета за човешки науки във Виена , заедно с Деси Гаврилова и съпругата на Иван Кръстев , ние го поканихме да говори при нас и миналия септември имаше лекция във Виена. Дори и тогава имахме много сериозни мерки за сигурност, за да може да позволим той да се изкаже от нашата трибуна и въобще не се изненадам, че са го посъветвали да не присъства, защото той сигурно е една от топ целите, заедно с Елиът Хигинс, който е основателят на Белингкат. 

Фактът, че той сам усети опасност и се премести от Виена към САЩ показва че заплахата е сериозна. Честно казано не бях чул тази новина за британските арести, задържания на хора, които са смятали да убият него, но когато напусна студиото ще проуча повече, за да разбера какво точно се е случило. Ако съм на мястото на Христо, аз лично бих бил много притеснен. „Навални“ спечели наградата на БАФТА за най-добър документален филм и мисля, че има всички шансове да спечели и Оскар.