Шмъркане. Наздраве. Скорост. Несвяст. Това е пътят на много от фаталните шофьор, които често превръщат нечий живот в ад - без никой да го е искал или заслужил. Които убиват, след като уж се забавляват.
След катастрофата, причинена от 22-годишния дрогиран Кристиан Николов, заради която журналистът Милен Цветков почина - bTV изиска от Министерството на правосъдието данни колко души са в затворите, защото са убили някого в катастрофа след като са шофирали дрогирани или пияни.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Към момента зад решетките за подобно престъпление са 47 лица. Други 10 пък са сложили край на живота на повече от един човек и са причинили тежка телесна повреда на поне още един друг.
Само от началото на годината новите затворени пияни или дрогирани убийци на пътя са шестима.
Увеличават се хванатите и осъдени шофьори, които са употребявали наркотици, като според статистиката от 2017 г. насам присъдите са над 6000.
Част от данните са и сред мотивите в промените, които управляващите предлагат за Наказателния кодекс. В новите текстове е разписан по-висок минимален праг за подобни престъпления, с който се смята, че ще намалеят условните присъди. Към момента при смърт след ПТП, причинено след употреба на алкохол и/или наркотици, минималното наказание е 3 години затвор.
Ако текстовете бъдат приети – то ще бъде 5. Заложени са и по-високи ефективни присъди при повторни нарушения. Законопроектът вече е внесен от депутатите, но не е ясно кога той ще бъде гласуван заради извънредното положение.
За почернените семейства обаче тези промени не са достатъчни.
„Нито има значение дали е толкова пиян или дрогиран, нито има значение дали е с висока скорост, или без книжка... по принцип няма осъдени кой знае колко много с ефективни присъди у нас. Не знам защо българските съдилища толерират тия убийци!”, казва Анелия Терзиева, чийто син умира на входа на Варна на 26 август 2016 г.
Байтула Исмаил, който има множество актове от КАТ и предишна присъда за убийство на пътя, е карал със скорост няколко пъти над разрешеното и се блъска в колата на 23-годишния Никола.
„Къде беше държавата?! Аз отгледах син като слънце - работещ, учещ, спортува, допринасящ за това общество много повече, отколкото например един 50-годишен човек можеше да допринесе. Отгледах го за тая държава, за да бъде един достоен човек и в един момент точно тази държава е толерирала, лансирала, един убиец”, казва Анелия, която след трагичния инцидент посвещава живота си на по-строги наказания за закононарушителите.
След дело по-дълго от 2 години последната инстанция решава Исмаил да бъде затворен за предизвиканата „смърт по непредпазливост” с тунингования му автомобил за 5 години и 6 месеца.
Подобна битка за справедливо правосъдие води и адвокат Валя Гетова, чиято дъщеря – Цветелина, е една от тримата загинали в друга тежка катастрофа.
Заради тежките травми 20-годишното момиче е в кома повече от 80 дни и претърпява над 40 операции. Въпреки това – издъхва.
„В живота на хората има измислени термини. Когато загубиш съпруг – ставаш „вдовец”. Когато загубиш родители – ставаш „сирак”. Когато загубиш дете обаче българският народ не е намерил дума, с която да кръсти това състояние”, казва опечалената майка.
Колата-убиец от 5 май 2014 г. е шофирана от рецидивиста Хюриет Сюлейманов, който има рекордните 90 криминални регистрации и десетки присъди. Страховете за дълъг и неясен процес и на това семейство се потвърждават. В крайна сметка виновникът получава максималната присъда – 15 години затвор.
Подобните фатални случаи са многобройни – сред тях катастрофата, предизвикана от шампиона Максим Стависки през 2007 г., както и нещастният 23 април 2011 г., завинаги останал в историята като „Черния Великден” на Симеоновград заради убийството на 6 малолетни деца.
Всички те потвърждават, че убийците на пътя не се делят на бедни и богати, нито пък на неизвестни и популярни или млади и стари, защото трагичният край е един и същ.
