Документалният филм „Навални“ проследява пътя на руския опозиционер и опита за неговото убийство с бойно отровно вещество през лятото на 2020 г. Алексей Навални припада по време на полет от Томск към Москва, като първоначално лекарите в Омск, където е настанен по спешност не откриват следи от отрова. Това се случва в Берлинската болница „Шарите“, където руският опозиционер е транспортиран след намесата на германския канцлер Ангела Меркел. Във филма „Навални“ е показана битката за живота на му, както и начинът, по който българският журналист Христо Грозев разкрива самоличността на агентите на руските служби, които седят зад покушението. В кулминацията на продукцията Навални се обажда лично на хората, които са се опитали да го убият и един от тях му разказва всички подробности около неуспешния опит за убийство. В понеделник „Навални“ получи „Оскар“ за документално кино. Христо Грозев напусна Виена, където живееше в продължение на години след предупреждение от властите в Австрия за опасност за живота му. Филмът вероятно е една от причините, за да попадне той в черния списък на Кремъл.

Христо Грозев първо пред bTV след Оскарите: Путин е бил много вбесен, след като е гледал филма „Навални“

Ексклузивно пред bTV говорят хората, които стоят зад „Навални“ – Христо Грозев и продуцента на филма Одеса Рей.

Да започнем с въпрос към Христо, би ли представил Одеса на нашите зрители?

Христо: Одеса е една от най, мога да кажа, успешните продуценти на нашето време. Тя успя да направи филма, който много, много други, десетки продуценти с няколко Оскара зад гърба си се опитаха да направят, а именно филма „Навални“. Наистина имаше много голям интерес от големи продуценти да получат правото да бъдат близо до Алексей Навални след отравянето, но тя успя да спечели доверието му, заедно с мене.

С нея работихме по един друг филм, точно в момента, в който започнахме снимането на „Навални“, и практически паркирахме онзи филм, за да можем да приключим този по-актуален сюжет. Тя междувременно се върна към старите си проекти и в момента снима активно в Украйна – няколко филма, свързани с войната, които очакваме всички да видим скоро. Но нейната биография е супер любопитна, тя е била актриса, тя е родена в Канада, но живее в Щатите в момента, в Холивуд, и ми стана много добра приятелка по време на снимките на този филм.

Одеса, каква е Вашата версия, как се запознахте, как започнахте да работите заедно?

Одеса: Ами, срещнах се с Христо благодарение на най-добрия му приятел Карл през лятото на 2020 г. Един ден Карл започна да ми разказва за много интересния му най-добър приятел, а Христо разследваше различни неща, сред тях имаше и история в Украйна, свързана с операция, която имаше потенциал за добър документален филм.

Москва обяви за издирване разследващия журналист Христо Грозев

Отидох до Виена, за да се срещна с Христо. Обикновено се запознаваш по телефона или през Zoom, но този път с Даниел Роър, режисьора на „Навални“, хванахме самолета и отидохме във Виена при Христо.

Христо вече беше започнал да разследва отравянето на Алексей Навални, той се обърна към нас и каза „Мисля, че имам следа кой е отровил Навални“, което беше началото на навлизането в следващото приключение, в което се впуснахме.

Казвате „приключение“ – въпрос и за двамата: очаквахте ли в това обаждане на един от агентите на руските служби да получите всички подробности, които той издаде по телефона?

Христо: Аз, напротив, бях убеден, че няма голям смисъл от тези обаждания, макар че предложихме на Алексей Навални да се обади на практически всичките разкрити агенти, които се бяха опитали да го убият, с идеята той да получи поне частица възмездие, като им чуе гласовете, като ги сложи на място, като им каже: „Това съм аз, защо се опитвахте да ме убиете“.

Но този подход не даде резултат, тъй като те само дишаха в телефона и затваряха, както може да се очаква. До момента, в който той не реши да промени подхода си и ми каза: "Абе, не може ли да се направя на някой шеф от техните шефове“ и ме попита: „кой, какво име да измисля, как да им се представя“?

Аз казах: „Ние можем повече от това да направим, можем дори да имитираме номер на ФСБ, от който ти да звъниш, така че те да видят познат номер и оттам нататък почвай да споменаваш техни конкретни шефове, които знаем, че те са дали информация за тях, и оттам нататък вече импровизирай“.

В началото мислех, че много бързо ще приключат тези разговори, че ще затворят телефона веднага, когато му познаят гласа. Така се и случи с първия, на когото се обадихме. Вторият – Константин Кудрявцев, очевидно се хвана на въдицата и разговорът продължи около 52 минути, като през целия разговор моите емоции минаха от първоначално недоверие, че това е реално, мислех, че той също ни подлъгва и че в момента записва разговора или е пратил вече убийци в Германия, където се намирахме.

Грозев пред български депутати: България е от изключителен интерес за руското разузнаване

Но в един момент, той почна да дава повече информация от тази, която ние имахме. Тогава разбрах, че всъщност наистина човекът мисли, че говори с шефа си. Оттам нататък емоциите преминаха през пълната палитра, включително в един момент почнах да се притеснявам за този идиот, който си разказва всичко, и какво ще му се случи след края на разговора.

А последното усещане, което имах към края на разговора, е че след това нищо повече не може по-голямо да ми се случи в кариерата на журналист, защото след такова нещо – какво повече може, дори беше малко тъга, че съм стигнал пика на кариерата си. Та това ми бяха чувствата.

Одеса, каква беше Вашата реакция, когато чувате този човек по телефона как разказва всичко подробности?

Одеса: Ние с Даниел не говорим руски, но разговорът продължаваше. Лицата на Христо и Мария, както казва Даниел, ченето на Мария падна до земята. Знаехме, че нещо лудо се случва. Тогава се притеснихме – „Дръжте камерата изправена, гледайте да не паднат батериите!“ Продължи близо час разговорът и беше дълъг период, в който всеки се опитваше да гарантира, че улавяме всичко, случващо се в стаята.

Снимка: btvnovinite.bg

Даниел обикаляше напред-назад и накрая, когато свърши разговорът, тогава осъзнахме напълно какво се е случило. Христо каза „Той си призна всичко“. Толкова много се развълнувахме, бързахме да качим кадрите, защото си помислихме, че ако ФСБ са интелигентни и си вършат работата, както незапознатите чужденци може да вярват, че е, могат да ни подслушват и да нахлуят през вратата и да ни изземат всички кадри, може би и да ни убият.

Беше лудница, бързахме да качим кадрите, преди някой да е разбрал какво става. Христо се обади на германската полиция, опита се да извика подкрепления, а Даниел ме посочи и ми каза „Ти пази входната врата!“ Не знам дали съм най-добрата стража срещу навлизащи агенти на ФСБ, но определено беше най-лудата сутрин в живота ми.

Изглежда забавно на пръв поглед, но не е. За съжаление не е. Говорихме с Христо след наградите БАФТА в Лондон. Христо, получи ли повече информация? Понеже не присъства на церемонията, властите в Обединеното кралство са те били предупредили. Вярно ли е, че е имало задържани лица преди началото на церемонията?

Христо: Това е информацията, която стигна до мен, но по неофициални канали. Сега официално само ми се казва, че не е безопасно да бъда в Европа и че тече разследване. Докато тече разследването, не ми дават конкретна информация, но пристигна по неофициален канал информация, че е имало арести в Англия именно. Може би не са свързани конкретно с мен, а с моя колега Роман Доброхотов, който също беше участник в това разследване и в много други наши разследвания, който е базиран в Англия.

Одеса, имаше ли специални мерки за Вас и екипа Ви за церемонията на Оскарите?

Одеса: Мисля, че Warner Brothers имаха свои служби за сигурност там, но беше в общи линии това, което осигуряваха за различни прожекции. Честно казано по време на церемонията или червения килим не сме имали допълнителна защита, не.

Какви са новините за Алексей Навални? Безспорно най-важният въпрос.

Христо: Последната информация е от тези дни, тъй като той отново е пред съда, този път по негова инициатива. Той обжалва поредното абсолютно противоконституционно задържане в карцера, тъй като вече 6 месеца постоянно е изолиран в карцера, което нарушава всички закони и дори конституцията на Русия.

По тази причина можахме през неговите адвокати да получим информация. Също много иронично беше това, че по време на заседание на съда, което между другото е такова, че него не го пускат да излезе от затвора в град Владимир, тоест той присъства по видеовръзка, неговите адвокати не са на място, те са в съдебната зала в Москва и могат да си говорят само по видеовръзка.

И по видеовръзка от неговия адвокат, той разбра, че филмът е спечелил Оскар и успя да коментира веднага след това в Туитър през своите адвокати – и изрази своята емоция, която в типичния за него ироничен стил описа как в 6 сутринта е слушал по радиоточката в своята килия новините и, когато са разказали за всички други категории кой е спечелил и не са казали нищо за документалистиката, той си е казал „Хм, това е един добър знак“.

Но ако трябва по-сериозно да отговоря на това какво е неговото състояние, ние не знаем това, тъй като не биват допускани до него граждански лекари, само лекарите на затвора имат достъп до него и той страда от недиагностицирана докрай болка в гръбначния стълб, която започва след отравянето и досега не спира, а расте. Така че е напълно възможно да е свързана с нарушение на нервната система в тялото му, но той не може да получи досега достъп до квалифицирана медицинска помощ и това е единият проблем, с който се сблъсква.

Другият проблем е, че системата, ФСБ, затворите, използват очевидно други затворници като биологични оръжия, тъй като няколко пъти се праща при него съкилийник, който междувременно пребивава в инфекциозното отделение по различни причини – един път заради ковид, друг път заради туберкулоза – и после го пращат в неговата килия, очевидно с надежда и той да се зарази. По-скоро това е психологическа борба против него, не желание той да бъде убит по този начин, но просто дава представа на какво е готова системата, за да го смачка.

Въпрос към двама. Първо Одеса, изпитвате ли страх или нещо подобно от ФСБ, от руските служби?

Одеса: Мисля, че има осъзнатост, че сме най-вероятно повече изложени на риск от средностатистическия човек или сме включени в някакъв списък, но честно да призная не изпитвам страх. Заобиколена съм от Христо и Мария, хора, които са получили истински заплахи срещу тях. Мисля, че е много важно да разказваме такива истории, каквото и да струва това. Аз лично не се страхувам от това. Мисля, че живеем във време, в което личната сигурност не би трябвало да бъде причина да не се застъпваш повече за истината.

Вашият отговор, Христо?

Христо: Абсолютно, без да се консултирам с Одеса, тя отговори по начин, по който аз често отговарям, а именно, че си давам сметка за сериозния физически риск, но субективно чувство на страх няма. По-скоро това, което за мен е емоционален негатив не е страхът, а разделянето със семейството ми, тъй като това е цена, която човек се замисля дали си струва да се плати. Но физически страх – не, няма такова усещане.