Увереност и скромност. Деликатност, поетичност, динамика. Непрекъснато доказващ висотата си талант. Артист, който смело върви към постигането на собствен звук. 22-годишният Стефан Апроду е доста по-зрял от много музиканти на неговата възраст...
Той говори за лична естетика, за търсене на дълбочината, за различните типове вибрато и тембър. Това са теми, които обикновено занимават музиканти, които не мислят само за техника или кариера, а за идентичност в звука. Такива артисти често стават разпознаваеми именно по тембъра и интерпретацията си, а не само по репертоара. Вероятно, един ден той ще бъде сред най-добрите интерпретатори на големия романтичен репертоар.
Апроду мисли за философията на музиката – за живото изпълнение, за оркестровата партитура, за ролята на солиста като част от ансамбъл. Това често води до големи резултати не само в музицирането, но и в дирижирането, преподаването, работата с идеи за интерпретация – неща, с които вече се занимава. Показателен е фактът, че дирижира „за удоволствие“...
Любопитно е, че говори за готвенето като за изкуство и прави аналогии със звука. Това е типично за сетивни и творчески личности, които не мислят само в една дисциплина. Дълбоко рефлективен и търсещ артист, музиката за него не е просто професия, а форма на съществуване. Говори за инструмента почти като за продължение на собственото си тяло и подчертава идеята за сливане между музиканта и звука.
Като характер той изглежда страстен, любопитен и емоционално отворен човек. В думите му има и известна поетичност. Когато описва звук, който се издига „към небето“, това подсказва за силно въображение и образно мислене. В същото време, има и самоирония, и човешка лекота – за готвенето и сравнението на подправките в кухнята с подправките в музикалната интерпретация. Любовта към готвенето също не е случайна. Тя показва сетивност, внимание към нюансите и удоволствие от процеса на създаване, което много прилича на начина му на работата с музиката.
И ако характерът на музиканта по някакъв начин се „разтваря“ в звука, както казва той, то със сигурност, за Стефан Апроду музиката не е кариера, а начин на живот... На 12 март румънският цигулар излиза на сцената на зала „България“, заедно със Софийската филхармония под палката на Ернст Хьотцл.
Стефан Апроду в разговор с Даниел Димитров – за новото поколение европейски цигулари, за „подправките“ при импровизация в музиката и в кулинарията, за алтернативните начини, по които класическата музика стига до хората, дали публиката наистина я слуша и как слуша по-младата аудитория, за ключа към красивия звук и дали характера на един музикант може да бъде разчетен по свиренето му...
Приемате ли са за част от ново поколение европейски цигулари, и ако да, как бихте описал това поколение?
- Да, бих се определил като артист от ново поколение. Според мен интересното при него е, че всички се опитват да намерят нещо ново и по-лично в изразяването си. Днес има ясно усещане за стремеж към неконформизъм – всеки се старае да покаже нещо различно. Това според мен е много хубаво, защото не е необходимо да се ограничаваме в рамки и категории. Тъкмо обратното, музиката и изкуството по своята същност означават разширяване и много лична форма на изразяване. Затова и публиката избира да слуша определени артисти – защото знае, че всеки от тях ще предложи нещо свое, разпознаваемо.
Ако трябва да дам име на това поколение, може би, то всъщност няма такова. Просто е ново поколение. Може би поколението на най-младите музиканти – тези, които днес са в двайсетте си години. За него мога да говоря най-уверено.
Какво от румънската музикална традиция усещате като най-силно влияние върху Вашето свирене?
- Това е интересен въпрос. Едно от вдъхновенията ми идва от Серджу Челибидаке. Той беше велик диригент и вярваше, че музиката не може да бъде напълно предадена чрез запис. Затова и почти не е записвал. Според него не може да се представи нещо триизмерно в двуизмерен свят. Тази идея много ме е впечатлила...
Ако говорим по-конкретно за цигулковата традиция, най-силно съм вдъхновен от старата школа – например, от Джордже Енеску. Той е едновременно велик композитор и цигулар. Съществуват много записи с него и аз съм истински влюбен в този стил на свирене – стария тип вибрато, старото цигулково училище.
Разбира се, румънското е в кръвта ми. Но като интерпретатор се опитвам да не внасям непременно румънския елемент във всяка музика, защото не всяко произведение изисква това. Например, при австрийски или германски композитори подобен подход невинаги е подходящ. Но когато стилът го позволява, обичам да внасям нещо от корените ни, а именно страстта, която е характерна за нашата традиция.
Днес вече не живеете в Румъния...
- Живях в Румъния до завършването на гимназия – до 12-и клас. Сега живея в Хановер, Германия.
Как започва Вашият процес на работа върху едно ново произведение?
- Това зависи много от времето, с което разполагам. Ако трябва да подготвя произведение много бързо, подходът е различен от ситуацията, в която имам няколко месеца.
Когато времето е малко, се старая да не слушам записи в интернет, за да не влияят на собствената ми интерпретация. Първо разглеждам партитурата, опитвам се да разбера общата картина и свиря директно в темпо, за да видя кои пасажи са най-трудни и изискват повече работа. След това постепенно започвам да добавям и своите „подправки“ към музиката.
Когато разполагам с повече време, процесът е много по-задълбочен. Тогава слушам различни записи, както от старото, така и от новото изпълнителско училище, за да почерпя вдъхновение. След това започвам бавно и внимателно да работя върху детайлите – къде точно трябва да бъде лъкът, какъв акцент да се използва, каква артикулация... Винаги разглеждам и оркестровата партитура, защото за мен солистът не е изолиран от оркестъра. Напротив, солистичният концерт е форма на камерна музика. Вярвам, че и композиторите са мислили така, когато са писали тези произведения.
Споменахте „подправките“, които добавяте към интерпретацията. Колко силни са те? Колко смел сте като интерпретатор?
- Честно казано, не мисля, че съм толкова смел, колкото някои други музиканти от моето поколение. Може би, защото се старая да намеря баланс и да бъда разбираем за по-широка публика. Не обичам крайностите.
Като дете обаче често отивах в крайности. И както казва Айнщайн – да бъдеш нормален, понякога е най-трудното нещо. Затова днес се опитвам да използвам тези „подправки“ внимателно. Винаги гледам общата картина. Ако преувелича на едно място, трябва да се запитам дали не го правя и на много други места. А ако прекалявам навсякъде, тогава ефектът вече се губи. Често казвам на студентите си – не разказвайте една и съща шега два пъти (Усмихва се – бел. а.).
Има ли произведение, към което се връщате през годините и всеки път откривате нещо ново?
- Да, това е Концертът за цигулка на Брамс. Това е произведението, с което имам най-дълга връзка. Започнах да работя върху него, още когато постъпих в гимназия. Днес го познавам почти наизуст. Бих могъл дори да го дирижирам, защото знам какво свири всеки инструмент. Но музиката на Брамс е трудна за „усвояване“ и изисква време. В началото се съсредоточих върху цигулковата партия, а постепенно започнах да опознавам и оркестровата. И всеки път, когато се връщам към това произведение, откривам нови детайли – нови хармонии или оркестрови моменти, които ме изненадват.
Фен ли сте на алтернативните начини за достигане на класическата музика до хората?
- Според мен музикантите трябва да бъдат и малко актьори, да умеят да представят музиката си. Сериозността на сцената е важна, но също толкова важно е публиката да получи и контекст. Много хора работят от 9:00 до 17:00 ч. и идват на концерт, за да прекарат приятна вечер. Те не винаги имат нашето музикално образование, затова е важно да им помогнем да разберат повече.
Често се случва в началото атмосферата в залата да е малко напрегната и скована. Но когато започнеш да говориш с публиката, само след няколко изречения виждаш усмивки и усещаш как напрежението изчезва. Тогава публиката става част от преживяването.
Усещате ли кога публиката наистина слуша? Как се променя тогава Вашето свирене?
- Да, усеща се много ясно. Когато публиката слуша внимателно и е истински ангажирана с музиката, това те кара да дадеш още повече от себе си. Това е съвместна работа между артист и публика. Ако те разбират музиката ти, ти самият се вдъхновяваш още повече. Спомням си конкурси, на които съм виждал хора в публиката със сълзи в очите. Това те кара да почувстваш музиката още по-дълбоко. Когато има такава връзка с публиката, аз съм истински щастлив.
Според Вас младата публика слуша ли по различен начин класическата музика?
- В залата винаги има хора, които разбират много добре музиката. Понякога дори се случват забавни ситуации. На един концерт мислех, че свиря пред публика, която не познава детайлите. Казах си, че ако сбъркам някоя нота, вероятно никой няма да забележи. След концерта обаче един възрастен господин дойде при мен и каза: „Там вместо фа изсвирихте сол“. Това много ме изненада.
Но ми е интересно и когато в залата има хора, които нямат пряка връзка с музиката – икономисти, банкери, хора от различни професии. Това показва, че музиката ни свързва. Особено след пандемията забелязах много нови лица в концертните зали – хора, които преди не съм виждал там. И това според мен е много хубав знак.
Много цигулари говорят за инструмента си почти като за живо същество. Каква е Вашата връзка с цигулката? Колко време бе нужно, за да я „опознаете“?
- Даниел Баренбойм веднъж каза, че ако възприемаш музиката просто като професия или кариера, може би трябва да си потърсиш друга работа. Когато говорим за истинско посвещение, трябва да се остане верен на музиката.
Това е един от най-трудните въпроси за нашето поколение – как да се слеем с музиката и с инструмента си така, че той да стане част от самите нас. Често се казва, че инструментът трябва да бъде като продължение на тялото ни. Когато бях дете, ми беше трудно да разбера това. За мен цигулката беше нещо външно – предмет извън тялото ми, и това усещане ми се струваше странно... С времето обаче започнах да откривам дълбочината на звука и възможността да създадеш собствена естетика. А когато искаш да създадеш собствена естетика, както например една модна марка създава своя стил, трябва да навлезеш в дълбочината на инструмента. Тогава започваш да усещаш цигулката почти като орган от собственото си тяло. Разбира се, това идва след години практика.
Но не е само въпрос на упражнения. Мисля, че музикантите трябва да се докоснат и до други инструменти, за да разберат различните усещания на звука и да оценят още повече връзката със своя основен инструмент.
На каква възраст започнахте да свирите?
- Започнах на около шест години. Сега съм на 22.
Има ли движение на ръката или жест, който за Вас е ключът към красивия звук?
- Труден въпрос. Може би не става дума само за движение на ръката, а и за присъствието на сцената. За мен красивият звук е свързан с усещане за благородство – когато артистът се изразява с висока класа и истинско удоволствие от музиката.
Понякога се случва така, че звукът сякаш се издига към небето – като поток, който отвежда музиканта нагоре. Има жестове, например, когато инструментът и тялото се издигат нагоре, когато гърдите се отварят, създават усещането, че музиката се издига към небето. Дори ако не бях музикант, подобен момент пак би ме издигнал емоционално. Това е усещане, сякаш под краката ти вече няма земя...
След този поетичен отговор ми е любопитно може ли слушателят да разпознае характера на един музикант само по звука на неговата цигулка?
- Мисля, че да. Първо, чрез вибратото. Само за секунди може да се разпознае какъв тип вибрато има даден цигулар. Но не става дума само за това. Важни са и сценичното присъствие, и начинът, по който музикантът „влиза“ в инструмента. Има изпълнители, които са крайни и свирят с огромна енергия и сила. Това създава усещане за контрол и драматичност на сцената – почти като демонстрация на власт над музиката.
Други артисти са много по-интимни. Звукът им е мек, внимателен, деликатен, сякаш докосваш коса с четка. Всичко е плавно и внимателно изградено. Всичко зависи от личността. Характерът на музиканта по някакъв начин се „разтваря“ в звука. Дори физиката на тялото има значение. По-силните и мощни музиканти често имат по-контролирано и енергично присъствие. Но съществува и една много красива крехкост, дори при мъжете, която създава усещане за нежност и невинност в звука. Така че слушателят наистина може да разпознае характера на музиканта – както чрез звука, така и чрез телесното му присъствие на сцената.
А сега опишете звука на Вашата цигулка, за да разберем що за човек сте?
- (Смеем се – бел. а.) Мога да говоря за това с часове, но ще се опитам да бъда кратък (Смее се – бел. а.). Стремя се да предложа на публиката дълбок звук. Моята цигулка ми дава възможност да търся тази дълбочина и аз постоянно се опитвам да стигна до най-дълбоките пластове на звука.
Някои хора биха описали звука ми като леко „назален“, защото често търся тази плътност и концентрирана дълбочина – не толкова ярък и отворен звук, а по-скоро наситен и дълбок. Обичам да работя и с интензивността на вибратото. Например, при Брамс използвам вибрато, което бих нарекъл „брамсово“ – плътно, силно, с дълбочина, почти както самият композитор изглежда на портретите си.
Но всичко зависи от композитора. При Моцарт звукът може да бъде много по-крехък и деликатен. Така че често се движа между крайности – между дълбок, плътен звук и изключително крехки моменти, в които звукът е почти на ръба да се „скъса“. Именно напрежението между тези два полюса създава силното емоционално преживяване за публиката, така че да почувства еротично сега, или оргазмично, ако трябва да използвам по-музикална терминология. Звукът може да бъде дълбок и мек, но също така – дълбок и остър... Поради крехкостта на моментите, не е нужно да е толкова мек. Може да бъде и остър, и мек. Нещата могат да се комбинират...
„Стефан и цигулката“ ли би било най-точното заглавие на филм за Вас? Какво друго може да се добави след цигулката?
- Аз съм и композитор, а понякога дирижирам за удоволствие. Но извън музиката животът ми пак е свързан с изкуство. Може би, заглавието би звучало нещо като: „Стефан между музиката и кухнята“. Звучи малко клиширано, но истината е, че съм влюбен в готвенето. За мен и то е форма на изкуство.
Готвенето много прилича на музиката. Както при звука, така и при храната работиш с „подправки“. Добавяш или намаляваш нещо, за да промениш вкуса или нюанса. Затова казвам, че в известен смисъл „готвя“ музиката.
Значи буквално готвите музика? Вече имам заглавие за това интервю...
- Да, и така може да се каже (Смеем се – бел. а.).
За да стане съвсем кулинарно, защо не предложите някаква любима рецепта...
- Не съм особено добър в десертите, но има един, който ми се получава – фламбирани круши. Идеята видях в телевизионно предаване. Първоначално рецептата беше с банани, но текстурата ми се стори твърде плътна, затова реших да опитам с круши.
Рецептата е много проста. В съд за фурна се слагат кафява захар и масло, нарязват се крушите, добавят се малко ванилова есенция и ром. След това се пече около 30 минути на 180 градуса. Следва най-ефектната част. Изваждате десерта, поливате го с ром и го запалвате. Получава се малко огнено шоу, което прави десерта още по-впечатляващ. Това е идеалната рецепта, ако искате да впечатлите някого.
Кога за последно направихте впечатление с този шедьовър?
- Последно го направих през декември за един мой много близък приятел – Грека, италианец. Италианците, разбира се, са големи експерти в кухнята, така че ме наблюдаваше доста внимателно. Но накрая се получи много добре. Дори имам запис на това „огнено шоу“, който пазя като доказателство за кулинарните ми умения (Смее се – бел. а.).
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Малко е парадоксално човек сам да се нарече скромен, затова няма да използвам тази дума (Смее се – бел. а.). Но се опитвам винаги да бъда отдаден.
Би било много парадоксално да се определя като скромен, въпреки че се старая винаги да бъда такъв... Опитвам се бъда... Нека намеря дума... Всеотдаен.
Как бихте продъжил изречението „Аз съм човек, който обича…“?
- Аз съм човек, който обича живота.
Стефан Апроду започва да учи цигулка на 7-годишна възраст в Букурещ, в Националния колеж по изкуствата „Дину Липати“ под ръководството на Магдалена Урсу, а в момента е студент в класа на проф. Кшищоф Венгжин в Университета за музика, театър и медии в Хановер, Германия. Носител е на наградата на 30-то издание на конкурса „Йоханес Брамс“ в Портшах (2024) и наградата на публиката. Лауреат е на втора награда от конкурса „Джордже Енеску“ в Букурещ (2022). Победител е в международния конкурс за цигулари „Васко Абаджиев“ в София (2021) и лауреат на международния конкурс „Артур Грюмио“ в Намюр с трета награда (2019). Като солист често свири с румънски оркестри, с Камеристи дела Скала, Южногерманския филхармоничен оркестър, Радиофилхармонията на Северноамериканското радио, Симфоничния оркестър на Българското национално радио (БНР), Camerata regală, оркестър „Такасаки“, Филармоника Маркиджана, Видинския камерен оркестър, Унгарския държавен симфоничен оркестър в Солнок.
Освен изпълнителското майсторство, той показва и композиторски талант, оценен на международни конкурси за композиция, сред които са конкурсът за композиция „Юлиус Рьонтген“ и конкурсът за младежка композиция. Дипломирал се е като магистър по идиоматична музика в класа на проф. Дяселе Водар Севайда в музикалната академия „Дондоло Русо“, в Осло, Норвегия. Освен това, през 2022 г. изпълнява своя Концерт за цигулка в ми минор с Филхармоничния оркестър на Питещи.
Заедно с акордеониста Никодем Собек, е основател на Profunduo, камерно музикално дуо. Съставът е удостоен с две първи награди в Монс, на конкурса Accordeon-Nous (2025, секция „Камерна музика“ и секция World Music), както и със специалната награда Bugari. Изявите му са удостоени с грант на Румънската академия, едно от най-престижните признания за заслугите на младите музиканти в Румъния, както и с членство в LMN в Хановер. Основател е на младежкия оркестър „Дину Липати“, с който като диригент успява да изнесе серия от концерти в няколко румънски града. Записи от негови изпълнения са издадени в поредицата „Велики виртуозни пиеси“, записани с оркестъра на БНР, както и с NDR Elbphilharmonie Orchestra.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
