New York Times пише за неговия „блясък и заразителна жизнерадост“, Gower Festival го определя като „един от най-блестящите и изобретателни млади пианисти, появили се през последните години“, National Review говори за него като за „цялостно музикално същество“, а Arts San Francisco – за „ослепителен поглъщач на огън“, Frankfurter Neue Press го издига до „полубог на клавишите“...
Американският пианист Максим Ландо нарича себе си страстен, обичащ и интензивен по природа, адреналинов наркоман, в който движещата сила е просто желанието да създава страхотна музика...
Впечатляващо е как той сякаш свири с ярко чувство за разказ. Дори в класическия репертоар търси театралност, контраст, вътрешно напрежение – като че ли изгражда сцена, а не просто интерпретация. Това вероятно обяснява и привличането му към мюзикъла... „Не се тревожа от контрастите, по-скоро ги прегръщам. Те са част от цялото. Не можеш да воюваш с контраста“, казва той.
В свиренето му има движение, пулс, „градска“ динамика – нещо, което той сам свързва с Ню Йорк, с бързина, с интензивност, без излишен сантимент, но достатъчно дълбоко, емоционално открито и ентусиазиращо, за да те грабне...
И въпреки безспорната му виртуозност, всичко изглежда достъпно и твърде човешко... С вкуса и чистотата на детска любознателност, с любовта му към изследването и свободата да бъдеш всеки. Тази романтична душа с нюйоркска енергия на 12 февруари 2026 г. гостува за първи път на Софийската филхармония – с Концерт за пиано и оркестър №2 от Прокофиев, под палката на маестро Росен Миланов.
Максим Ландо в разговор с Даниел Димитров – за избора между пиано, цигулка и кларинет, за концертите из Европа на 11 години и днес, за репертоарните контрасти и кой композитор усеща като негов „естествен език“, структурата или емоцията преобладава, когато е пред пианото и какво се случва в първите секунди, преди да докосне клавишите, за енергийните му източници и боговете на клавишите, за класическата музика като купон, за гласа и мюзикълите, за пинг понга и 40-километровите разходки...
Да започнем от детството. Започнал сте да свирите на пиано от тригодишен, но имало ли е шанс днес да разговарям с кларинетиста Максим Ландо? Кой от родителите имаше по-голямо влияние върху Вас?
И двамата. И двамата са музиканти, ръководят музикално училище, и на практика съм израснал там още от съвсем малък. Винаги съм бил заобиколен от музика. Майка ми е пианистка, баща ми е кларинетист. Работя с майка ми от три-четиригодишен, и до днес ѝ свирим заедно, както и с баща ми. Така че и двамата имат огромно влияние върху мен. Най-хубавото е, че никога не можах да избягам от музиката – тя винаги е с мен, независимо от всичко. По време на дългите пътувания с кола, родителите ми пускаха музика. Тя буквално се просмукваше в мен. Слушахме едни и същи неща, отново и отново, така че тя винаги е била вътре в мен.
А иначе – да, бих искал да съм кларинетист! Наистина бих искал! Но не, не, не! (Смее се – бел..а.). Пробвах няколко пъти като малък. Освен пианото, единственият инструмент, който опитах, беше цигулката, и бях ужасен. Но обожавам цигулковата музика. Мисля, че в момента слушам повече цигулкова музика, отколкото пиано. Знам почти целия репертоар, всички концерти, мога да слушам концерта на Чайковски до безкрай.
А какво си спомняте от Европа, когато сте на 11 – Испания, Русия, Германия, Великобритания? И как изглежда сега?
О, това е интересно – как се е променила Европа за мен... Когато бях по-малък, я приемах за приказна страна, като пътуване към нещо непознато. Имах само снимки и представи. Това беше още преди да можеш толкова лесно да търсиш всичко онлайн. Така че в главата си имах ярки образи за това как изглеждат Германия, Италия, България…
Едно от местата, които ми се струваха най-екзотични, беше Казахстан. Ходил съм там няколко пъти с родителите ми. Невероятно е. Планини, пейзажи – като от филм. Същото и с Испания. „Саграда фамилия“ в Барселона ме поразяваше всеки път, когато минавах край нея.
Днес, когато се връщам в Европа, съм по-привикнал, знам какво да очаквам. Но все пак има нещо особено. Не искам да използвам думата „спокойствие“, но е почти умиротворяващо. Трудно ми е да го облека в думи, но има нещо много специално.
Притеснявате ли се от репертоарните контрасти в един концерт или албум?
Зависи. Когато свиря концерт с оркестър, произведението често вече е избрано. А изборът на клавирни концерти все пак е ограничен, макар че репертоарът ни е огромен. При соловите рецитали обаче програмирането е едно от любимите ми неща – да избера произведението, което си „говори“ с друго произведение, да съчетавам стилове, да поставям един до друг „неочаквани“ композитори... Мога да включа и свои импровизации. Голяма част от удоволствието да свириш камерна музика е защото можеш да си поиграеш с всичко това. Не се тревожа от контрастите, по-скоро ги прегръщам. Те са част от цялото. Не можеш да воюваш с контраста.
Има ли композитор, който усещате като „Ваш естествен език“?
Обичам романтичната музика. Така че Рахманинов, Прокофиев, Шопен за мен се нещо като хляба и маслото.... Има нещо в хармониите им, което е толкова носталгично и предизвиква толкова силна емоция...
Кое идва първо при Вас – структурата или емоцията?
Емоцията. Структурата обикновено е последното, на което обръщам внимание (Смее се – бел. а). Там става по-сложно, защото двете вървят ръка за ръка. Но и двете са нужни.
Моля Ви, разкажете ми, какво се случва във Вас, в първите секунди, преди да докоснете клавишите? Има ли страх, или адреналинът е твърде висок? Когато Ви гледам, понякога имам чувството, че Ви се иска да разбиете пианото... Или това е просто любов?...
(Смее се с глас – бел. а.) В самия момент, когато свиря, всичко е любов. Но преди концерта съм човек, който много се притеснява. Добрата тревожност – адреналинът, без който не можеш да живееш. Усещам го толкова силно, че когато изляза на сцената и погледна клавишите, те ми изглеждат чужди – като инструмент, който никога не съм виждал. И именно в това е красотата... В този момент създаваш нещо и нямаш представа какво ще излезе. Може да е прекрасно, може да не е толкова… Създаваш го в движение и виждаш накъде ще те отведе.
Особено напрегнато е с оркестър. Последното, което искаш, е да объркаш нещо. Но това е част от играта. В момента всичко може да се случи. Възможностите са безкрайни... Създаваш и то просто е такова, каквото е. Това обичам в музиката.
Кои са Вашите енергийни източници?
О, човече. Чувствам, че има много източници на енергия. Мисля, че умът е нещо много мощно, което създава заблуди, илюзии... Създаваш си собствени фантазии в главата. Чувствам, че основният ми източник на енергия идва от това, което създавам вътре в себе си, и се надявам, че се превръща в музика.
Мога да дам и друг отговор (Усмихва се – бел. а.) Когато бях по-млад, се напъвах, слушах песни на Майкъл Джексън, правех някакви подскачания преди концерти и усещах как излизам на сцената с тази енергия...
Сега обичам да си говоря с хора. Всеки е различен. Някои музиканти искат пълна изолация, не обичат да говорят с никого, искат да са в собственото си пространство. Но аз обичам да съм сред хора, обичам компанията,обичам да споделям смеха си. В един момент си „Време е за шоу“, излизаш на сцената и правиш своите неща.
Frankfurter Neue Press Ви нарича полубог на клавишите. А кой е Богът на клавишите? Чик Кърия? Ланг Ланг?
И двамата са много важни в моя живот, и съм имал щастието да бъда близо до тях. Но има толкова много „богове на клавишите“ – и живи, и покойни. Владимир Хоровиц е един от най-големите ми вдъхновители. Мога да го слушам цял ден, без да ми омръзне. Ланг Ланг също има тази сила, Чик Кърия – също. Извън класиката – Били Джоел. Голям негов фен съм.
Понякога най-големите ми вдъхновения не са дори музиканти, а идея – това, което дадено произведение означава за мен. То може да оформи всичко следващо на клавишите...
Може ли класическата музика да бъде забавно преживяване?
Сто процента. Това е безкраен свят за изследване. Има бездънни пластове. Като изпълнител е лесно да кажеш, че се забавляваш – иначе защо би го правил? Мисля, че в това отношение съм късметлия и се надявам, че и музикантите тук, в София, са късметлии, че правят това, защото го обичат.
Като слушател също усещам адреналина. Когато отида на концерт, чувствам как артистът ме въвлича в своя свят. Дава ми поглед към своите идеи, към личността си, към начина, по който чува музиката, написана преди векове. За мен това е изключително вълнуващо.
Замисляли ли сте се да използвате не само ръцете си, но и гласа си като част от изкуството?
Да! В друг живот бих искал да бъда певец. Не мога да кажа, че в момента имам страхотен глас за пеене, но по време на пандемията започнах да пиша поп песни. Така че бих искал да се занимавам с това в някакъв момент.
Но гласът може да служи за много неща – не само за пеене. Обичам да говоря с публиката, особено в соловите рецитали. Обичам да свиря, да разказвам, да споделям. Понякога пианото говори достатъчно, но понякога думите създават връзка – да се даде малко прозрение, за което хората не биха се замислили...
Тогава гласът става част от магията.
Точно така – става част от магията. Харесва ми! Има прекрасни произведения с разказвач. За публиката е невероятно да стане съпричастна на тази среща между магията на гласа и магията на музиката.
Звучи като мюзикъл...
Точно така. Като мюзикъл.
Като стана дума за мюзикъл, сменяте ли си репертоара под душа? Преди споделяте, че обожавате да слушате мюзикъла Jekyll and Hyde. „Често се улавям как пея с пълно гърло под душа и тичам из къщата, крещейки текста“, казвате Вие.
(Смее се с глас – бел. а.) Да, репертоарът се променя периодично. Сега, например, е ред на Sweeney Todd.
По някаква причина ме привличат по-бомбастични мюзикъли, с двойствен характер. А и под душа е прекрасно място да пееш, там никой не те съди. Всичко звучи по-добре под душа, така казват. Не знам дали е вярно...
Интересното е, че пак е мюзикъл...
По някаква причина мюзикълите ме привличат.
Свирили ли сте в мюзикъли като пианист?
Никога не съм участвал в мюзикъл, но съм правил транскрипции. Създавал съм свои версии на малки откъси. Обожавам това. Бих ходил на мюзикъл всеки ден от седмицата, за мен е завладяващо.
Странното е, че когато гледам различна форма на изкуство от тази, с която се занимавам, започвам да ревнувам. Започвам да си мисля: „Как мога да включа това в собствения си рецитал? Как да пресъздам това усещане? Как да предам, без да копирам, енергията, която се усеща в мюзикъла? Какво ме привлича в него и как мога да го пренеса в собствената си форма на изкуство?“...
Мисля си, че трябва да изсвирите мюзикъл на живо на пианото, и едновременно да сте разказвач...
Абсолютно. Родителите ми организират музикален фестивал и от години се опитвам да ги убедя да включим мюзикъл. Може би тази година ще стане.
Как изглежда един нюйоркчанин през Вашите очи?
Мисля, че за да оцелееш и успееш в Ню Йорк, не трябва да позволиш на нещата да ти влияят. Това е град без излишни сантименти. Вървиш по улицата с пълна скорост. Почти не гледаш къде отиваш. Всеки е в собствения си свят. И това е част от онова, което ме привлича да живея там... Можеш да бъдеш, който поискаш – без осъждане. Никой не се интересува, защото градът е пълен с толкова много интересни хора, и всъщност никой не изпъква. Всеки има свой дневен ред, собствена цел...
Обичам лудостта на града. Постоянните клаксони. Непрестанното движение. Хората, които се блъскат. И в същото време – едни от най-мили хора, които можеш да срещнеш.
Интересен въпрос е това… Какво е да си нюйоркчанин през моите очи?... Иска ми са да дам по-добър отговор...Аз израснах на 30 минути от града, в Лонг Айлънд – съвсем различна атмосфера. Предградие, с по-малко коли, по-малко хора, по-спокойно, почти като малък град...
Последните години живея в самия Ню Йорк. След няколко дни там се чувствам претоварен, сякаш главата ми ще експлодира. Тогава трябва да се върна в Лонг Айлънд. Но в същото време обожавам тази енергия. Мисля, че живея и процъфтявам най-добре там, където има енергия.
Успяхте ли да играете пинг понг в София, откъде идва обожанието Ви към тази игра?
Все още не. Но мислех да потърся място по-късно днес, заедно с баща ми, който е тук с мен.
Любовта към пинг понга идва от него. Играл е в колежа. В мазето на нашето училище имаме маса. Още от малък родители на ученици чуваха, че имаме маса и идваха да играят. Носеха си обувките, ракетите, ленти за глава… и ни побеждаваха. После станахме по-добри.
Остава ли Ви време за дългите разходки, които обичате да правите. На едно място казвате, че често ходите по над 40 километра. „Винаги гледам природата по време на тези разходки, което ме вдъхновява да измислям нови идеи в музиката“, разказвате Вие...
Напоследък не съм имал възможност, защото съм много зает, но се надявам скоро.
Маршрутът ми обикновено е един и същ – в Лонг Айлънд, където живея, от северната страна до южната. Ние живеем до прилива, а разходката пресича острова напряко до Атлантическия океан. Не е най-живописният маршрут, но е забавно. Помага ми да изчистя ума си. Обожавам „Властелинът на пръстените“, така че в главата си представям, че съм някой от героите. Ако съм с приятел – още по-добре.
Имам си навик – където и да отида, искам да направя поне една дълга разходка. Ако съм с родителите ми, ги „влача“ със себе си (Смее се – бел. а). Може би днес ще е такъв ден за мен и баща ми.
Често ли пътувате с него?
По-скоро рядко сме само двамата. Като бях по-малък се случваше по-често. Сега той и майка ми са много заети с преподаване и концерти.
Когато имам възможност, пътувам поне с единия от тях. Ако имам късмет, и с двамата. Семейните пътувания са нещо прекрасно.
Имате ли братя или сестри?
По рождение – не. Но едно от ученичките на моя преподавател се нуждаеше от приемно семейство в Лонг Айлънд. При нас е вече пет години. Чувствам я като сестра.
Има ли дума, която най-добре Ви определя като човек?
(Замисля се – бел. а.) Не знам дали мога сам да си избера дума. (Продължава да мисли – бел. а.) Труден въпрос… Може би думата е обичащ. Надявам се (Използва hopefully loving – бел. а.). Но това вероятно трябва да го кажат другите...
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
Аз съм човек, който обича да изследва. Обичам да откривам нови неща, да създавам нови идеи. Но най-много обичам да ги споделям с хората. Това е моята надежда.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
