Тя е един от най-светлите и вдъхновяващи проводници на музиката. Обаянието на сцената и извън нея е само малка от част от силата й на артист. След първите две-три минути слушане на пианото в залата или след кратък разговор с нея, осъзнаваш, че имаш щастието да живееш в нейното време. Да попиваш от музиката, от таланта, от душата й...
Елена Башкирова бе отново в София, по покана на Софийската филхармония. „Идвам тук сравнително често – точно, защото между нас има химия. Винаги ми е хубаво. Като у дома съм и се чувствам много, много добре – и с оркестъра, и с публиката, и с маестрото“, каза тя минути преди началото на концерта в зала „България“.
Откровеността й е заразителна. Простотата и точността, с която назовава нещата, приличат повече на приятелско споделяне. И това ти дава смелостта да искаш още от нейната житейска, истинска, женска, преживяна мъдрост. Думи, родени в среда на личности с вроден аристократизъм и огромен интелектуален багаж. Без условности и завои...
Елена Башкирова – за душата на музиката и душата на музиканта, за партньорите на сцената, за позицията й относно войната и защо не изпитва носталгия, и за нейния свят извън музиката. И още: Трябва ли репертоарът на един артист да е съобразен с публиката, пред която го изпълнява. От какво зависи вдъхновението й и какво не приема за даденост...
Г-жо Башкирова, предлагам да започнем нашия разговор със „синонимите“ на думата пиано – кои са те за Вас?
- О, има толкова много... Това е много интересен въпрос. За мен, на първо място, е музиката, разбира се. Музиката и красотата. А също и пеенето. Това са все неща, които се опитвам да правя, докато свиря на пианото (Смее се – бел. а.).
Казвате, че камерната музика е душата на музиката. Къде остава душата на музиканта?
- Много зависи от музиканта. При някои тя липсва напълно (Смее се с глас – бел. а.). Други я имат в излишък. Това е нещо много лично. Знаете ли, аз, може би, просто имам късмета и шанса да свиря с много прекрасни музиканти и с добри певци. И това ми дава възможност да мисля по един определен начин. Но има много пианисти, които правят предимно рецитали и се водят по оркестъра. Нямат опит... или късмета да свирят толкова много камерна музика.
Мисля си, че това с душата не е по рождение. Разбира се, изключвам тези като мен, които имат късмета да се родят в музикално семейство. Това е вид естествено отглеждане. Родих се и беше нормално музиката да е около мен. Много музиканти обаче не са родени в музикална среда, но изучават музиката, имат талант за нея, и когато този талант бъде открит, те откриват и душата си. Страхотно е, защото те откриват себе си чрез музиката.
Разкажете за творческото си сътрудничество с Томас Хемпсън и как избирате партньорите си на сцената...
- Всъщност, с него направихме само един проект заедно – на Tsinandali Festival в Грузия. Беше много красива програма. После се срещахме, говорихме много и трябваше да представим „Зимен път“ от Шуберт в Израел („Зимен път“ е последният голям вокален опус на композитора по стихове на Вилхелм Мюлер – бел. а.). За съжаление, той беше болен. Имаме друга дата, но ще видим дали ще се случи.
Томас Хемпсън е невероятен. Човек, чиято кариера е толкова дълга, все още остава невероятно ентусиазиран за работа. И има огромни познания. Това се среща рядко сред хората като него, особено при певците. Познава камерната музика, познава оркестровата музика, операта, разбира се. Интересува се от литература и философия. Истински интелектуалец. Така че винаги е огромно удоволствие да се говори с него, да се работи, да се правят планове и, в крайна сметка – концерти.
Що се отнася до избора на партньори – не зависи само от мен. Понякога аз имам нещо предвид, някаква идея, и винаги мога да дам предложение. Понякога срещам колегите си случайно. Понякога предложенията идват от друга страна.
За камерната музика се опитвам да намеря възможно най-добрите партньори. Когато свириш с друг човек, това е преди всичко обмен. Не можеш да налагаш своето мнение само, защото на теб така ти харесва. Ако някой има друга идея, трябва да я изслушаш. Ако не си съгласен, трябва да го обсъдите и да стигнете до определен компромис, и след това да пробвате различни варианти, за да установите кое е по-добро.
Това, което харесвам в камерната музика, е, че тя е постоянен разговор, постоянен обмен на идеи. И това е прекрасно. По отношение на певците, ситуацията е много повече от това да слушаш и да възприемаш текста. Текстовете са много ценни, особено в германската и френската музика, защото ти дават насока как да представиш самата музика.
Трябва ли репертоарът на един артист да зависи от публиката, пред която го изпълнява?
- До известна степен. Защото има места, където публиката е, да кажем, много изтънчена, и можеш да предложиш по-сложен репертоар. Но, като цяло, смятам, че никога не трябва да слизаш по-надолу, да се опитваш да оправдаеш нечие неразбиране и да предоставяш лесен избор. Не! Защото публиката, и особено тази, която влиза за първи път в залата – за нея е все едно дали ще чуе Бетовен или някой от съвременните композитори.
Най-важното е никога да не гледаш отдолу на публиката. Винаги трябва да й предлагаш най-доброто от най-доброто.
По-вдъхновена ли сте да работите след пандемията? От какво зависи Вашето вдъхновение?
- Бях много вдъхновена по време на пандемията (Смее се – бел. а.). Защото ние, музикантите, имахме късмета да работим. Понякога беше трудно с концертите, но когато човек работи, той се учи... Имаше и моменти на депресия, разбира се. Но тези няколко концерта, които изнесохме по време на пандемията, бяха най-голямото щастие, което един човек може да изпита. И показа на всички ни колко важно е това, което правим. Никога не бива да приемаме нещата за даденост, включително и концертите. Да си музикант е голямо щастие и късмет.
Що се отнася до вдъхновението, то зависи от репертоара. Винаги свиря пиеси, които харесвам и обичам. Музиката вдъхновява, особено на сцената. Тя събужда един много специален нерв, който преобръща нещата. Вдъхновението идва и от партньорите –оркестър, диригент, певци... Вдъхновението идва. Друг път не идва. Ние не сме машини. Не винаги имаме шанс (Смее се – бел. а.).
Освен музикант, Вие сте и организатор на фестивали. Когато сте гост, критична ли сте към организация, която не е на ниво?
- Да. Критична съм. И винаги си взимам поука. Уча се и от добрия, и от лошия опит. Всичко е повод за размисъл. Само така мога да знам как искам или не искам да направя нещо.
Бихте ли мога за изразите позицията си относно войната с една дума или с едно изречение?
- С една дума е невъзможно... В момента се водят толкова много войни. Това е един от най-лошите моменти в живота ми.
Не е отговор на Вашия въпрос, но ще Ви споделя как се чувствам – чувствам се зле. Защото в момента, в който се събудя, докато заспя, мисля за ситуацията в света. Русия, Украйна... Това е европейска война, която може да се превърне в световна. Има Близък Изток и толкова много други фактори, които са наистина опасни в момента...
Единственото, което очаквам, е да има мир. Мирът е пожелателна дума. Иска ми се да можем да живеем в мир – ние и нашите деца...
Носталгичен човек ли сте?
- Не, само към храната (Смее се с глас – бел. а.). Харесвам руската храна. В София ходя на руски ресторант. Но иначе – не, не изпитвам носталгия.
Как изглежда Вашия свят извън музиката?
- А! Обичам да чета. Аз буквално се храня с книги. Харесвам киното и театъра. Когато бях много малка, исках да работя в театъра. Това беше голямата ми любов и все още е, но нямам много време за нея. Но литературата е най-добрият начин да се откъснеш от реалността.
Какво четете сега?
- Много интересна книга на германския писател Даниел Келман. Току-що излезе. Казва се Licht spiel – за големия кинорежисьор Георг Вилхелм Пабст и за неговия живот, как емигрира от Германия, не намира работа в Холивуд, завръща се и, в крайна сметка, започва да работи за нацистите.
Така че в момента съм се потопила в тази история, но аз не спирам да чета...
Коя е любимата дума на родния Ви език?
- Моят роден език, разбира се, е руският. Не знам... Не мога да кажа една дума. Много са... Това е прекрасен език. И толкова съжалявам, че не много хора го разбират...
Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Музиката (Отговаря, без да се замисля и започва да се смее с глас – бел. а.).
