Дони. Име, което звучи като отделен жанр в българската музика. С глас, който не може да бъде сбъркан и с почерк, който от 90-те години до днес стои като еталон за смисъл. Добрин Векилов – Дони е един от символите на българската поп сцена, но професионалният му път далеч не започва от студиото.
Роден в София, завършил фармация, а на пет вече пред пианото, той постепенно се превръща в музикант, който знае и може всичко – да свири, да пее, да композира, да разказва истории.
От края на 80-те Дони е вече на сцената като басист и вокал на „Атлас“ и „Медикус“, а след това идва легендарният дует с Момчил, оставил песни, които и днес са част от саундтрака на цяло поколение. Музика с характер, с темпо и с душа.
Последните десетилетия превръщат Дони и в човек на театъра. Пише музика за спектакли, играе в култовата постановка „Секс, наркотици и рокендрол“ – заедно с Владо Христов и Коцето от „Медикус“. На сцената вече три десетилетия стои човек, който отказва да се умори или примири.
Тъкмо в театъра среща и Нети – не само неговата половинка, но и творчески партньор. Дуетът им се превръща в естествено продължение на музикалната му еволюция. А следващият голям проект, роден по негова идея – група „Фондацията“ – вече 12 години пълни зали у нас и по света.
Пред Светослав Иванов Дони говори не само за изкуството, но и за обществото. Непримиримостта, с която го представят, е свързана с едно писмо отпреди 30 години – „Не на страха“. И със спомена за деца, които играят на „мутри“ – първият знак, че ценностите се разместват. „Онези деца пораснаха. Част от тях еволюираха… и влязоха във властта“, казва Дони. И добавя нещо още по-тревожно: „Сега някои от властимащите искат да бъдат олигархията.“
Според него България днес е разделена – от едната страна стоят „еволюиралите мутри“, от другата – „тихите хора“. Хората, които може да срещнеш в библиотека, музей, концертна или театрална зала. „Тези хора шепнат. И шепнат красиво. Но ако шепнат заедно, могат да се борят с тия, които крещят.“
Новият проект на Дони е нещо необичайно – детско-юношеска книга, която всъщност е музикален албум. „Кривата на принца или момчето, което изгуби своята стая“. Илюстрациите на Таня Доскова го вдъхновяват да напише история за порастване – а музиката, записана със симфоничен оркестър и без типичните поп инструменти, допълва разказа. Албумът не излиза на диск, а се „чете“ чрез QR кодове в книгата.
Дони признава – писал я е, защото самият той много пъти е „губил стаята си“. Или по-образно – губил се е. „Грешките правят опита“, казва той. „Който действа – греши.“
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
