„Има моменти, и те всъщност са доста често, когато сме като в облак. Като в сън, като нещо безтегловно... Понякога емоциите ни карат да се чувстваме така...“
Пол Зиантара говори за музиката с почти болезнена интровертна експресивност – и сякаш така е и на сцената, и извън нея, но по различни начини. Самият той казва, че пред публиката в залата си позволява да е артист на риска и на нюанса, свири с ясно съзнание за текста и формата, но си позволява свобода в цвета, дишането и момента, и онова „плуване в облак“, за което пак той говори...
Стилът му не е демонстративен, а вътрешно зареден. Търси равнопоставеност на виолата с цигулката – не чрез сила, а чрез смисъл и темброва дълбочина, защото звукът ѝ е невероятно близък до човешкия глас.
Извън сцената Зиентара изглежда сдържан. Говори внимателно, с колебание, често се замисля, но смехът е неизбежен „коментар“. Не изгражда образ на артист-герой, а на чувствителен, любопитен човек, който иска да бъде „в живота“, не само в музикалния „балон“. И в това има спокойна зрялост и отказ от агресивна кариера на всяка цена.
Всичко това е в пълно съзвучие с начина, по който самият той мисли за музикалната идентичност днес: „Преди се говореше за френска школа, за руска школа – сега има глобализация“. И усещане за разпадане на строгите национални естетики личи в интерпретациите му. При него няма школска поза, а свободно движение между традиции и репертоари, и личен език, изграден отвъд етикетите.
Френският виолист е сред гостите в зимното издание на фестивала и академия „Алегра“ (8-11 февруари 2026 г).
Пол Зиантара в разговор с Даниел Димитров – как публиката и пространството влияят на свиренето, кога един музикант губи контрол на сцената, добрата интерпретация – вярност към нотите или личен риск, какво означава да си френски музикант днес, какво вече не е готов да прави в името на кариерата...
Откъде идва фамилията Ви? Знаете ли какво означава?
- Презимето ми идва от Полша, но не знам какво означава. Това е било преди много поколения, така че нямам никаква информация. Но искам да науча повече и сега търся сведения – може би един ден ще знам…
Променяте ли начина си на свирене според публиката и пространството?
- И да, и не. Да, защото когато сме в различен град или държава, се вдъхновяваме от мястото, от атмосферата. Преди две седмици бях в Залцбург, за да свиря Моцарт, и беше невероятно да свириш Моцарт именно в Залцбург. Там свирих по различен начин... В България е същото – имам време малко да разгледам града, а това е първото ми идване тук, така че съм много развълнуван да откривам... Да, мисля, че ще свиря по различен начин, защото имам време да усетя местния климат и атмосфера.
Но и не, защото всички концерти са еднакво важни, независимо от града и държавата. Трябва да поддържаме същото ниво на изискване и качество, същата посока на работа. Когато свиря във Франция или в която и да е друга страна, искам да бъда максимално подготвен.
Докато сте на сцената, има ли момент, в който музиката поема контрол, а не Вие?
- Интересен въпрос… Да, понякога се случва. По принцип, когато излизаме на концерт, трябва да сме в контрол, защото техниката е много трудна. Но има и моменти – всъщност доста често, когато сме като в облак. Да, като в сън, като нещо безтегловно... Понякога емоциите ни карат да се чувстваме така сякаш сме в облаците…
Има ли произведение за виола, което смятате за несправедливо пренебрегвано?
- (Замисля се – бел. а.) Трябва малко да помисля, защото са много различни произведения (Продължава да мисли – бел. а.). Извинете ме... Имам много идеи, но трябва да ги подредя…
Има доста произведения, защото виолата може би стои в сянката на цигулката. Има много големи композитори – включително британски, като Франк Бридж, Уилям Уолтън, а също и Ребека Кларк. В Обединеното кралство има много силна традиция на виолисти и мисля, че репертоарът за виола е изключително богат, но малко познат.
Преди няколко години свирих произведение за виола и орган – доста необичайна комбинация. Беше премиера. Казва се Legend for Viola and Organ от Венсан Варние и е съвременна пиеса. Обичам тази посока – да се търси специфичен звук между виолата и органа. Странно е, но е наистина невероятно.
Може би, Ребека Кларк е много добър пример – тя е добре позната сред виолистите, но не и в големия класически репертоар. Била е жена и за нея е било много трудно да стане известна. Мисля, че дори е трябвало да сменя името си, за да бъде приемана сериозно. Нейната Соната за виола и пиано е прекрасен пример. Днес вече се свири от много виолисти.
Какво е за Вас добрата интерпретация – вярност към текста/нотите или личен риск?
- Мисля, че трябва да има баланс между двете. Трябва да следваме посоката на композитора и да вземем цялата информация от текста, но харесвам музиканти, които поемат рискове, които имат различна визия, различен звук, много лична интерпретация. Така че балансът е важен – силна и лична визия, но ведно с идеите на композитора.
Вие рисков човек ли сте на сцената?
- Да, харесва ми. Харесвам това усещане… Сцената е невероятен момент и много рядък шанс в живота, затова обичам да поемам рискове.
Понякога ми харесва даден „цвят“ на звука и искам да опитам нещо друго. Не е постоянно, но обичам да си давам свобода на сцената.
А в живота рисков човек ли сте?
- Не чак толкова (Смее се – бел. а.). Не знам… Да, обичам свободата, но мисля, че съм доста обикновен човек. Семпъл дори.
Какво означава да си френски музикант днес – усещате ли това като идентичност?
- Не както преди години. Мисля, че днес има много глобализация. Смесването на света, пътуванията, полетите – всичко това променя нещата. Днес е различно. Не е като преди половин век, когато ясно се говори за френска школа, руска школа... Сега не е така. Все пак има известна идентичност – в репертоара, в начина на свирене – но не както тогава...
Може ли класическата музика да бъде политическа, без да губи автономията си?
- Това е сложно… Мисля, че музиката е начин… (Замисля се – бел. а.). Мисля, че музиката трябва да бъде независима. Да! И да носи мир в света, защото тя е изкуство. А изкуството има нужда от хора.
Какво вече не сте готов да правите в името на кариерата?
- Харесвам виолата като камерен инструмент, разбира се. Но я харесвам и като солов инструмент, защото звукът ѝ е невероятно близък до човешкия глас. Затова искам да поставя виолата наравно с цигулката. Сега искам да поръчвам нови произведения на композитори, да развивам този репертоар, но и да продължа с камерната музика, която е изключително важна за мен.
Също така искам и да преподавам. Аз съм професор в Парижката консерватория и мисля, че е важно да преподаваш, когато наистина го искаш. Това е много ценно и за самия мен, защото когато преподавам, научавам много.
Никога не съм свирил в оркестър, но мисля, че това също е опит, който може би бих искал някой ден да пробвам. Да, свирил съм с оркестър в консерваторията, но не и в голям оркестър извън нея.
Искам да развивам и международната си кариера. Да бъда сега в България е нещо изключително за мен, защото познавам тази страна и тази култура – балканската, и всичко, което върви с нея. Искам да се развивам и да свиря във всички тези различни страни – Сърбия, България… Това е пътят, по който искам да вървя.
Как се справяте с дните, в които не искате да свирите?
- Това се случва много често. (Смее се – бел. а.). Когато трябва да свиря, се насилвам. Обичам също да работя върху партитурата, не само върху инструмента – върху нотния текст, за да държа музиката в главата си. Мотивацията понякога е трудна… Не знам… (Смее се – бел. а.).
Когато имам концерт, има натиск, има цел. Тогава не си задавам въпроса дали да репетирам или не. Не! Има концерт, значи трябва да свиря. Това е различно. Понякога всичко зависи и от периода – дали съм уморен, или не.
А какво правите в свободното си време?
- Обичам да посещавам музеи. Живея в Париж и там има безкрайно много възможности. Обичам и да чета. Харесва ми да се разхождам дълго и да откривам нови квартали. Също така, обичам да пътувам и да прекарвам хубаво време с приятелката си.
Тя не е музикант…
- Да, тя е логопед – специалист по говорна терапия. И това е прекрасно, защото внася различие в живота ми. Тя не е музикант, но обича музиката.
Тя не е музикант, но сигурно е муза...
- Може да бъде – да. И за мен това отваря много и различни посоки. Защото когато сме музиканти, често гледаме само в една посока. Всички музиканти се познават и са в много близък кръг. А да имаш приятелка, която не е музикант, е наистина прекрасно, защото те връща към живота (Смее се – бел. а.).
Имате ли произведение, посветено на нея?
- Все още не. Но съм сигурен, че ще се случи.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- О, това е нарцистичен въпрос… (Замисля се – бел. а.).
Сложно е... Мисля, че съм чувствителен човек. Затова се занимавам с музика. Така че може би думата е чувствителен. И понякога това е хубаво, но понякога – не.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Музиката! (Отговаря, без да се замисля и започва да се смее – бел. а.). И човек, който обича живота.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
