Извън очевидните фаворити в категорията „Най-добър филм“, на тазгодишните награди „Оскар“, има една лента, която може да се окаже историческа, ако грабне статуетката. Това е „На Западния фронт нищо ново“ – екранизация на романа на Ерих Мария Ремарк от „Нетфликс“.

Тази година общо 10 филма са номинирани за най-високото филмово отличие – „На Западния фронт нищо ново“, „Аватар: Природата на водата“, „Баншите от Инишерин, „Елвис“, „Всичко навсякъде изведнъж“, „Семейство Фабелман“, „Топ гън: Маверик“, „Триъгълник на тъгата“ и „Жени говорят“.

„На Западния фронт нищо ново“ е номиниран в девет категории общо – огромен успех за филм на платформата.

Светлини, камера, стрийминг

„Нетфликс“ от години са пренебрегвани от филмовата Академия заради естеството на киното, което правят. Макар ленти да са били номинирани за големите награди в миналото, нито една от тях не е печелила в най-важната категория – за най-добър филм.

До момента филми на компанията са номинирани всяка година от 2019 насам, но печелят извън основната категория.

Холивуд винаги ще предпочете традиционното кино пред стрийминг услугите що се отнася до награди, но през последните години и тази граница се размива.

Снимка: NETFLIX

След промяна от 2009 г. Академията допуска до 10 ленти да се борят в категорията за „Най-добър филм“. Решението беше взето под директен натиск от зрители и киномани, според които наградите бяха прекалено елитарни и не отразяваха реално съвременния кино бизнес.

Тази промяна отвори врати на много и все странни филми, които попаднаха сред номинираните, сред които и такива от мразения стрийминг екран.

Друга особеност при „На Западния фронт нищо ново“ е, че лентата е на немски. Английската публика има историческа омраза към четенето на субтитри и подобни ленти са били номинирани в основната категория едва девет пъти в историята.

Снимка: NETFLIX

До момента светът е гледал романа на Ремарк два пъти – веднъж в наградения с „Оскар“ през 1930 г. филм на Люис Майлстоун и отличеният с „Еми“ телевизионен сериал на Делберт Ман от 1979 г. Но и двете екранизации са англоезични и с участието на американци в главната роля.

Но и тази бариера пада.

През 2020 г. най-важната статуетка беше взета именно от чуждоезичен филм – „Паразит“ на Понг Джун-хо. Тогава режисьорът каза „ако превъзмогнете бариерата на субтитрите, ще се окажете в един невероятен свят със страхотни нови филми“.

Проучване от 2021 г., публикувано от Би Би Си сочи, че четирима от петима зрители на възраст между 18 и 25 години пускат субтитрите си когато гледат телевизия – четири пъти повече от тези между 56 и 75 години.

И за това трябва да благодарим именно на стрийминг платформите.

За младите хора, които са свикнали гледат кино на таблети и телефони, и в движение, субтитрите са нещо задължително.

Снимка: NETFLIX

Точното място, точното време

„Филми като този не са евтини за снимане и са кошмарни за търсене на финансиране“, казва режисьорът на лентата Едуард Бергер. Той признава, че филмът определено нямаше да съществува без влиянието – и парите – на „Нетфликс“.

„Обикновено за успех на такъв тип филми ти трябва световна звезда и огромен бюджет, но в момента хората са по-готови за автентичност от всякога. Времето е точно сега“, допълва той.

И е прав.

С новата екранизация на „На Западния фронт нищо ново“ се завръща класическият „филм за Оскари“ – определение, което беше ясно какво означава през 90-те и ранните години след 2000-ната.

Критиците са раздвоени – от една страна казват, че германската лента има всичко нужно да получи топ кино отличието, че това е завръщането на класическия оскаров филм.

Други описват лентата така – 148 минути блокбъстър военен кич, който е с добре познато по цял свят заглавие, гарантиращо престиж и добри продажби. Може би дори и „Оскар“.

Снимка: NETFLIX

Големият залог за „Нетфликс“

Ако жаждата за нови оскарови филми надделее и „На Западния фронт нищо ново“ отнесе статуетката за най-добър филм вкъщи, то „Нетфликс“ ще пренапише филмовата история.

В такъв случай за първи път лента на стрийминг компания ще е получила най-високото кино отличие.

Новият начин за консумиране на кино от години очаква своето официално легитимиране от „старата гилдия“… и „На Западния фронт нищо ново“ е потенциалният билет за това.