На бляскава церемония в Холивуд бяха връчени наградите на чуждестранната преса „Златен глобус“. Победители като Хоакин Финикс и Рене Зелуегър бяха абсолютно очаквани, но голямата изненада дойде, след като стана ясно, че продукции на „Нетфликс“ не спечелиха в нито една от големите категории.

Тази година единствените статуетки отидоха при Оливиа Колман за ролята й в „Короната“ и при Лора Дърн за ролята й в „Брачна история“.

Но и двете награди не са за „Нетфликс“, а за актьорско постижение.

Войната между традиционен Холивуд и „Нетфликс“ никога не е била толкова видима. Златните глобуси са по-либералните кино награди, като продукции на стрийминг компанията са получавали големи награди в миналото. Но тази година не е така.

Ленти като „Ирландецът“ на Мартин Скорсезе и „Брачна история“ на Ноа Баумбач бяха номинирани в основните категории, но проклятието на стрийминг услугите не ги подмина.

Ето какво научихме от тазгодишните награди „Златен глобус“:

Снимка: Screenshot / The Irishman

„Нетфликс“ доминира, но само у дома

Макар компанията от години да е водеща на пазара и да произвежда едни от най-качествените продукции за малкия екран, филмите и сериалите на „Нетфликс“ за пореден път остават само споменати в сезона на наградите.

„Ирландецът“ на Скорсезе е големият коз на компанията. Режисиран от титана в киното, гангстерският епос събра в един филм Робърт де Ниро, Ал Пачино и Джо Пеши – тандем с невиждани пропорции. Лентата не беше отличена в нито една категория.

Мартин Скорсезе е режисьор, който когато и да бъде награден с каквато и да било награда винаги е късно. Той няма слаб филм в цялата си кариера и това, че не взе за режисура не е изненадващо.

„Ирландецът“ беше най-чаканата и високо оценена продукция на „Нетфликс“, но въпреки това недостатъчна, за да спечели голяма награда.

Холивуд винаги ще предпочита традиционното кино

Наградата за най-добър филм заслужено отиде при лентата „1917“ на режисьора Сам Мендес. Филмът разказва историята на войници по време на Първата световна война и ако на част от публиката вече й е дотегнало да гледа военни филми, на Холивуд още им харесват.

По-важното – традиционният Холивуд търси кино магия, а „1917“ е пример пар екселанс.

Лентата е кинематографичен шедьовър заснет по начин, който да създаде илюзията, че всичко е един кадър. Холивуд харесва този мащаб, харесва традиционните кино ценности и в това отношение „1917“ е прекрасен избор за най-добър филм.

И, нека си го кажем – „1917“ определено няма да изглежда толкова впечатляващо на малък екран вкъщи, докато пералнята шуми на заден фон.

Сам Мендес беше отличен в категорията за най-добра режисура и би трябвало – трудна работа е да заснемеш толкова „кинаджийски“ филм.

Холивуд мрази „Нетфликс“ – дори Робърт де Ниро не може да ги убеди в обратното

Макар наградата за главна мъжка роля абсолютно заслужено да отиде при Хоакин Финикс за „Жокера“, дори актьорите от продукции на стрийминг компанията не можаха да преодолеят омразата на традиционния Холивуд.

Робърт де Ниро, Ал Пачино, Джо Пеши, Адам Драйвър, Скарлет Йохансон – всички правят зашеметяващи роли в продукциите на компанията, но остават на заден план, защото са роли от малкия екран.

Истината е, че Холивуд няма нужда от промяна на статуквото. За тях киното трябва да бъде само и единствено на големия екран и дори титанични професионалисти от сферата не могат да ги убедят в обратното.

Неволни жертви на борбата между старото и новото стават именно отделните части на индустрията – актьори, режисьори, сценаристи. Сляпата оценка, че филми от стрийминг компании не заслужават внимание ощетява иначе брилянтни изпълнения и професионализъм, които – ако бяха на голям екран – щяха да пожънат възторжени овации.

„Ирландецът“ и „Брачна история“, макар шедьоври сами по себе си, остават някъде по средата между традиционните кино ценности и съвременната реалност. Те не са нито кино, нито телевизия. Те са в своя собствена междинна категория – прекалено големи за малкия екран, но прекалено малки за големия.

Наградите „Златен глобус“ са предвестник на Оскарите. Ако негласната традиция бъде спазена, то бъдещето на „Нетфликс“ не изглежда розово. Компанията може и да спечели стрийминг войните, но ще трябва да минат още много години в доказване, за да стигнат до „голямата лига“ в киното.