Той свири така, сякаш искат да чуе самия живот. Говори за неща, които звучат почти старомодно – дисциплина, памет, приятелство, доверие, природа, душа. Като лично преживяна истина. Защото истинската импровизация (никога) не започва от пръстите, а от начина, по който човек гледа света...
Понякога най-големите музиканти не говорят за музиката. Говорят за живота. За дисциплината, която един ден трябва да бъде забравена. За грешката, която понякога се оказва по-вярна от съвършеното изпълнение. За хората, които се срещат, не защото са виртуозни, а защото дишат в един и същ ритъм. За онова особено доверие, без което импровизацията би била просто поредица от правилни тонове.
Истинският джаз винаги е бил повече от музика. Той е акт на присъствие. Изисква не само техника, но и смелостта да останеш без защита. Да излезеш пред публика с цялото знание, което си трупал години наред, и в същото време да бъдеш готов да се разделиш с него още в първата минута. Да оставиш музиката да те поведе натам, където разумът никога не би тръгнал...
Разговорът с Антонио Фарао е странно преживяване. Вместо сред ноти и техника, попадаш в света на природата, паметта, свободата и човешките отношения. Неслучайно, когато трябва да опише себе си с една дума, той избира „животно“. В друг контекст тя би прозвучала грубо, но при него звучи почти като философско понятие. На пръв поглед изненадва, после започва да придобива смисъл.
Животното не позира. То не живее чрез отражението си в чуждите очи. Не търси признание. Не пресмята следващия си жест. То просто е! Следва инстинкта си с онази естественост, която човекът постепенно е заменил с контрол, стратегия и желание да бъде харесван. Може би, това е най-големият урок, който Фарао носи със себе си... Фарао, съхранил способността да остане естествен, като най-висша форма на изкуството.
Италианският пианист е сред хедлайнерите на джаз феста в Банско (31 юли – 9 август).
Антонио Фарао (Antonio Farao) разговаря с Даниел Димитров – за музиката като за инстинкт, свобода и дълбоко човешко преживяване, за импровизацията, дисциплината, ролята на миналото, опасностите на повърхностната култура и необходимостта артистът да запази естествената си връзка с живота, хората и сцената, за джаза като пространство на свобода, интуиция и духовна връзка.
Споделяте, че възприемате музиката като инстинктивен процес, сравнявайки я с „животинска“ енергия, с първично, необработено чувство, което се ражда в самия миг на изпълнението...
– Упражнявам се всеки ден, правя всичко, което трябва, но когато изляза да свиря, просто живея себе си и следвам вълната. На сцената не мисля, просто свиря...
Свързана новина
Това означава ли, че има момент, в който преставате да мислите като музикант и просто съществувате вътре в музиката?
– Аз просто живея, докато свиря. Разбира се, познавам формата на композициите, знам тяхната структура, но се старая да не мисля. Все едно, когато карате автомобил – не гледате краката си, а пътя пред себе си...
Не се ли страхувате, че понякога инстинктът може да Ви подведе?
– Разбира се, че можеш да сгрешиш. Това е рискът, който поемаме, когато търсим различни пътища в музиката. Но понякога именно грешката те отвежда към нещо ново... А понякога една грешка всъщност изобщо не е грешка.
А защо използвате прилагателното „животински“? Какво притежава животното, което човекът понякога губи?
– Животното е естествено. Именно за това говоря. То носи любов и вибрация. В този смисъл използвам думата...
Смятате ли, че музиката е по-близо до природата, отколкото до културата?
– За мен тя е преди всичко природна. Културата също има значение, но в основата си музиката принадлежи на природата.
Критикувате модерната тенденция за повърхностна естетика и кратки клипове в социалните мрежи, призовавате младите артисти да търсят дълбочината на живото свирене и истинските джаз ценности. Трудно ли се отправя и възприема това послание?...
– Днес живеем в ерата на интернет и това е голям риск...
Хората започват да те оценяват според броя на последователите ти в социалните мрежи. Това е напълно погрешно, защото аз съм израснал по съвсем различен начин. Днес можеш да впечатлиш някого с тридесет секунди виртуозна техника. Но това не е същността.
Младите музиканти трябва да направят няколко крачки назад и да учат музиката така, както я учехме ние. Да свирят с група, да ходят на джем сешъни, да слушат концерти на живо, да слушат плочи. Това е истинският път към този вид музика.
За проекта Do it казвате, че е роден от дългогодишна артистична и човешка връзка и е „вътрешен импулс, който се нуждаеше от малко обяснение“. Лесно или точно обратното – много трудно, се ражда проект при тези обстоятелство?
– Беше лесно. Преди години вече бяхме свирили заедно със Стефан Белмондо. Прекарахме прекрасни моменти с музиканти като Томас Брамери и Бенджамин Енок. В един момент решихме да съберем този проект и всеки донесе свои композиции. Мои, на Стефан, на Томас... Събрахме ги и се получи звук, който много обичам.
Свързана новина
Обичам този квартет. Предстоят ни още концерти и мисля, че това е наистина много добър проект.
Но дори когато сте близки приятели, това невинаги означава, че ще се получи. При нас се случи, защото говорим почти един и същ музикален език. Усещането ни е общо и взаимодействието помежду ни беше прекрасно.
„Вдъхновявам се повече от миналото, отколкото от бъдещето“, казвате Вие. Защо? Как виждате своето бъдеще?
– Да, така е. Как бих могъл да бъда вдъхновен от бъдещето?... Аз не го познавам. Познавам единствено това, което вече съм преживял. Именно затова тийнейджърските ми години, а дори и детството, продължават да ме вдъхновяват, когато композирам.
Дисциплината не ограничава свободата, тя я прави възможна – кога за първи път се убедихте в тези свои думи?
– Това е труден въпрос...
Дисциплината е изключително важна. Тя е необходима в ежедневните упражнения. Трябва да имаш програма, постоянство, ред. Но когато излезеш на сцената и започнеш да свириш пред публика, трябва напълно да забравиш всичко това. Да оставиш душата и спонтанността да говорят. На сцената трябва да бъдеш свободен. Там вече не мислиш за дисциплината...
Джазът е много по-дълбока форма на музика и към него трябва да се подхожда много по-духовно – това е мисия, според Вас. Имате ли днес много духовни братя и сестри в музиката?
– Имам. Не са много, не е лесно да ги откриеш, но ги има. Приятели... Братя и сестри по дух...
Има ли място в Италия, което Ви вдъхновява повече от останалите?
– Не бих казал. За мен много по-важни са хората – организаторите на фестивалите, които те канят, защото наистина искат да бъдеш там. Това създава специална връзка. Когато някой ме покани с такова отношение, аз давам всичко от себе си. Никога не се пестя. Свиря с цялото си сърце.
Свързана новина
Каква музика слушате за удоволствие извън джаза?
– Продължавам да слушам старите записи. Те и днес са моето вдъхновение.
Новата музика, като цяло, ми се струва прекалено сложна като структура, твърде техническа и съсредоточена върху самата техника. А така постепенно се губи нещо от душата... Затова, когато слушам музика, най-често се връщам към миналото.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
– (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) Животно (Смее се – бел. а.).
Какво животно?
– Добро животно. Не... В другия смисъл. Добро. Усещам хората, музикантите, живота така, както ги усеща едно животно. Понякога се отварям към някого, понякога се затварям.
Всичко зависи от усещането. Именно затова казвам, че съм животно.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
– ...живота. Обичам живота. Обичам този свят, макар че днес не винаги е лесно да го кажеш.
Обичам истинските човешки отношения. Добрата енергия между хората. Не обичам напрежението. Не обичам хората да се мразят. Аз свиря музика, а музиката по природа носи добра вибрация. Няма смисъл да ѝ придаваме лоша...
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
