Никой не му казва Горан, всички го наричат Брега. Когато го попитах каква музика има в айпода си, каза, че има и нашенския оркестър "Карандила". Като изключихме камерите ме погледна хитро и ми каза: "Ти как очакваш музикант да слуша чужда музика? Та дори и гинекологът, който работи с най-хубавото нещо на света, след края на 8-часовия работен ден не иска да продължава да работи!".
Интервю на Петя Дикова с Горан Брегович:
Благодаря, че ни приехте тук.
За мен е удоволствие.
Ние сме в Белград... Ако можехте да направите паралел между Белград, Сараево и Париж, къде е сърцето Ви и къде - душата?
В Париж бях в изгнание. Тук имаше война и аз трябваше да отида някъде. За мой късмет това беше Париж. Там работих по "Аризонска мечта" с Кустурица. Париж има дългогодишна история да приема артисти, които бягат от родината си - руски и скандинавски писатели, испански художници....
Аз съм си момче от Сараево. Вече дори не знам колко точно са държавите, които се родиха от старата Югославия и разбира се, това никога няма да се случи с България - изведнъж родината ти да изчезне... Тогава разбираш, че родината е всъщност въпрос на емоция, а не на география или политика. Затова не ме интересува, че трябва да си покажа паспорта на няколко граници.
Горан Брегович е роден в Сараево преди 64 години, майка му е сръбкиня, баща му - хърватин. Казва, че Париж е едно от малкото места в света, където да си югославявнин не означава задължително да си джебчия.
Какъв е вкусът на социализма и на комунизма?
По комунизма съм свирил на няколко концерта в България. Тогава видях разликата. Вашата полиция беше доста по-сурова. Поне спрямо рокендрола. Като че ли нашият комунизъм беше по-гъвкав от българския. Но според мен, ако погледнете назад, това е най-хубавият период, който сме имали в историята - безплатно образование за всички, социални осигуровки за всички, имаше работа за всички...
Ако бяхте завършили социология и философия, които записвате в университета, какво бихте ми преподали по Марксизъм?
Сега ще ти кажа някои идеи на Карл Маркс, които работят и днес, като плановата икономика. Това е Китай. Ако държавата реши даден град да произвежда копчета например. Това копче със сигурност идва от един град в Китай, както и 90% от всички копчета в света. Нищо не може да спре една държава, когато тя реши да прави планова икономика. Това е идея на Карл Маркс.
Добре, споменахте копчета. "Ако бях бяло копче", тогава какво?
"Ако бях бяло копче" е името на първия албум с групата „Биело дугме" - в превод бяло копче, с която Горан господства сцените в бивша Югославия от 1974-а до 1989-а.
Това беше леко порнографска песен. Ако можеше да бъда бяло копче, ти можеше да ме откопчаеш или закопчаеш до прелестите си. Песента беше за това. Баща ми беше военен, полковник, а майка ми беше касиерка. Семейството ни беше типичната средна класа. Вкъщи се слушаше нещо между традиционно и Сан Ремо. Но отрано започнах да свиря на китара с по-големите, защото бях добър. Тогава започнах да свиря в стриптийз барове. Бях 17-годишен.
Знам за този период. Какво представляваха стриптийз баровете тогава?
По комунизма стриптийз баровете бяха като убежище за артистите. Там се запознах с някои доста влиятелни хора. Свирех там не само заради голите момичета. Но пък от друга страна, ако видиш толкова много голи момичета на 17-годишна възраст, си казваш: "Господи, пратил си ми работа, която е истинско удоволствие!" ... Сякаш получих съобщение от него: "Брегович, много ще се забавляваш с това, което правиш!"
Ами първата Ви цигулка - беше ли трудно за семейството да си позволи да Ви купи цигулка?
Баща ми свиреше на цигулка, искаше аз да стана цигулар, понеже той не е станал професионален музикант заради армията. Но пък изведнъж разбираш, че момичетата предпочитат китаристи.
Защо? Защото е по-секси?
Не знам защо. Трудно е да намериш обяснение за нещата, които жените правят.
Във втори клас Брегович е изключен от музикалната школа (класа по цигулка), уж заради мързел и липса на талант.
Родителите подкрепяха ли Ви?
Спомням си, че когато донесох първия си хонорар от музика, татко ми каза: "Надявам се, че няма да се занимаваш с тази циганска работа!" Аз все още съм в циганската работа.
Ами майка Ви? Не Ви е разрешила да се запишете в училище по изкуства?
Аз рисувах добре и сестрата на майка ми, тя беше медицински работник, работеше в службата, където преглеждат ученици. Каза на майка ми, че в художественото училище всички са хомосексуалисти. И майка ми каза: "Не, без хомосексуалисти!"
Това ли беше най-лошото, което можеше да се случи на детето й?
Почти най-лошото.
Брегович казва, че единственият му стремеж по онова време е бил да остави следа и да не влезе в затвора.
Затова, когато комунизмът си отиде, си отиде и мотивацията на мнозина артисти. Цялото поколение на филмови режисьори, писатели изгубиха мотива си. Дори рокендролът на Изток по онова време беше много по-важен от рокендрола на Запад. Не като музика, а като социален феномен.
Ами косата Ви? Някой опитвал ли се е да Ви подстриже тогава?
Да, в началото, защото се считаше за твърде западно. Бяха щури времена.
Кое е най-щурото нещо, което сте правили в живота си?
Ааа, като си рокаджия правиш много щури неща в живота си. Може би най-щурото беше... Преди няколко години се покатерих на една череша и паднах. Да, през 2008-ма... Счупих си две ребра. Това беше наистина абсурдно нещо, едно от онези глупави неща, които правиш в живота си, без да знаеш защо. Цяла година ходих с метални пластини в гърба. Но вече съм добре. Е, не ставам за акробатичен секс.
Как станахте идол, абсолютна икона в Източна Европа? Какъв беше пътят Ви?
Предполагам, че е малко чудо. Трябва да е било чудо. Няма обяснение за него, защото аз идвам от толкова малка музикална култура. Тук нямаме нищо оригинално, повлияни сме от големите култури като италианска, румънска, хърватска, българска, албанска, гръцка... Ние нямаме много оригинални неща. Това е еклектична музика и като излезеш, те те приемат като Франкенщайн с отделните парчета. Така се случи, че в света просто има любопитство за малките култури.
Защо решавате да напуснете "Биело Дугме", когато групата е на върха?
Защото ми писна. А и войната беше започнала. Знаете ли, когато свирихме на големи концерти, първите знаци за национализъм и война станаха видими на нашите концерти.
Как така?
Нали знаете как започва един рокендрол концерт? Тъмно е, излизаш в тъмнина и изведнъж светлините грейват. Спомням си един концерт, тук в един сръбски град... И в тъмнината, вместо да викат нещо друго, те започваха да викат "Сърбия, Сърбия!!!" И когато прожекторите светваха, виждахме знамената, сръбските знамена. След това бяхме в едно хърватско градче, стана същото обаче с "Хърватия, Хърватия"... Светват прожектори и гора от знамена. Затова напуснах "Биело Дугме", защото не ми харесваше да свиря в тази атмосфера.
Ако не беше войната, аз вече си бях купил къща на адриатическия бряг, щях да стана рибар. Лятото преди войната лових риба и се учих как да бъда пенсионер.
Вие никога не може да се пенсионирате, нали?
Аааа, ако не беше войната, аз щях да съм станал един перфектен рибар на брега на Адриатическо море. Знам как да ловя риба.
Това щеше ли да бъде достатъчно? Ами адреналинът? Нямаше ли да Ви липсва?
Не, вече ми беше омръзнало. Беше ми омръзнала тази потребност на рокендрола да усилва всичко, да му придава повече грандиозност. Това правя и сега. Нищо от онзи шоубизнес не е останало на концертите ми. Само музика. Чао. Седя си там, давам малки знаци на музикантите си, пийвам си малко и това е.
Но милиони хора си мечтаят за това, което Вие сте имали - момичетата, феновете, огромната слава, наркотиците, алкохола, автографите...
Не можеш да правиш това цял живот. Дори и хайверът омръзва след известно време. И тогава искаш сирене по шопски. То ти е по-вкусно.
Брегович смята, че въпреки разрушителната си сила, войната играе важна роля за цивилизацията, защото мобилизира най-доброто и най-лошото у хората. Затова музикантът се радва, че познава почти всички военни престъпници от Босна. И напомня, че без войната би бил просто един пенсиониран рокаджия.
С "Биело Дугме" имате албум "Плюй и запей, моя Югославия" - много хубав албум. Защо решихте да го кръстите така?
Защото вече миришеше на война. 4-5 години преди войната усещах, че нещо се е объркало. Оттам е и репликата: "Югославия, изправи се на краката си и плюй и пей! И тези, които не искат да пеят или да слушат песента, те ще слушат бурята". За съжаление, предсказанието се сбъдна.
Значи ли това, че от позицията на времето разделянето на Югославия е било грешка?
Нееее... Ако погледнете историята, държави се формират и разделят, но нямаше нужда от кръвопролития. Всичко можеше да се направи като в Чехословакия - цивилизовано. Но нали знаете какви сме ние на Балканите?! Всичко трябва да приключи с бой! Дори и просто да си седиш в кафене, накрая винаги се стига до бой. Какво е запой без бой? Та и войната беше като обикновен балкански запой. За жалост...
Моля Ви, разкажете ни за емблематичната песен "Калашников". Защо гърми Калашникът? Заради наближаващата война или защото сме такива - стреляме, дори и когато се веселим?
Нищо му няма на Калашника, проблемът е в нас. Ние може да злоупотребим с всичко. Той убива и прави трагедии, но в същото време допринася и за много справедливост. Моята песен няма нищо общо с това. Тя е просто иронична песен за момчетата, които обичат да ходят с оръжие. Няма сериозно послание.
А какво е посланието й?
Че бих продал дори и майката на жена си за един Калашников. Само ми го дайте да направя малко "бум-бум".
Според Вас каква е тайната на тандема Брегович - Кустурица?
Бяхме заедно в най-добрия му период. Направих музиката на три от най-добрите му филма - "Ъндърграунд", "Аризонска мечта" и "Време на цигани". Прекарахме десет години заедно. Това е много време да прекараш с някого.
Кой е най-важният човек в живота Ви?
Винаги съм считал Клептън за най-важния човек в живота ми. Когато излезе първата му група "Крийм", аз свирех по стриптийз клубове. А нали се сещате, че е много лесно да прекараш живота си по стриптийз барове. Парите са добри, животът е хубав, момичетата са мили. Когато дойде "Крийм", за първи път чух свободна музика, която не е джаз. Свободен рокендрол! Започнахме да го свирим това и ни изхвърлиха след няколко месеца. Винаги съм считал това за най-важния момент в кариерата ми - че заради Клептън ме изхвърлиха от стриптийз баровете.
Миналата година ми се обадиха и ми казаха, че Клептън иска да ме види, има концерт в Белград. Аз тъкмо само този ден бях в Белград и беше доста невероятно. Той ми каза, че Скорсезе му е дал първия ми запис "Циганско време" и оттогава винаги си купува моите дискове.
И понеже, ние малко или повече сме мъже със сходна биография - дали си рок звезда на Запад или на Изток, е едно и също, имаш по твърде много от всичко. И се заговорихме за миналото. Той ми разказа за проблемите си с наркотиците и алкохола. Виж, колко интересно. Той ми каза, че му е било по-трудно да се откаже от алкохола, отколкото от хероина. Това ме шокира. И аз имах труден епизод с наркотиците. За мой късмет, аз приключих преди него. Но нали си представяте, когато стари пичове като нас с такъв километраж в рокендрола се срещнат, си говорят за китари и за такива неща. На следващата сутрин преди полета му дойде тук да пие кафе и да види асистентите ми.
Вие и Ерик Клептън тук? Звучи като сбъдната мечта!
Той е много готин. Ще ти хареса.
Как изглежда един обикновен Ваш ден?
Започвам да работя в 9:30 до към 16:30, имам и обедна почивка. Това е като обикновена работа. Като твоята...
Да, почти като в здравното министерство.
Да, вярвам в 8-часовия работен ден.
Значи ставате към 8:30 може би?
Да, да...
Странно! Мислех, че спите до обяд!?
В никакъв случай! Знам, че хората си представят как композиторите свирят на пиано и идва музата... и виждаш изгрева... Не е така! Всеки артист, който ми споменеш сега, мога да ти кажа, че е работил като всеки друг. Талантът е като пастата за зъби, обаче ти трябва време, за да я изстискаш. Затова изстискваш по 8 часа на ден. Ако има нещо вътре, ще излезе!
Знаете ли, ние сме от Балканите, трябва ни малко лудост... За нас нормалността не е достатъчна. Поне в музиката. И във всичко останало.
Бихте ли казали, че нашите страни са по-скоро за сватби или по-скоро на вълна погребения?
Мисля, че са в състояние на наивен оптимизъм. Винаги е имало моменти на оптимизъм и отчаяние. И сега е моментът за него. Дори и историята да не ни дава причина за оптимизъм. Ние все пак вярваме, че Европа най-накрая има план и за нас.
С какво искате да Ви запомнят?
С нищо особено. Като всяко друго човешко същество... Ходиш като куче, пикаеш, опитваш се да оставиш следи след себе си, така живеем...
Вие сте оставили една дяволски голяма следа.
Горан Брегович е имал четири големи концерта и няколко по-малки в България. Винаги използва български певици. От времето на "Ъндърграунд" работи със сестрите Людмила и Даниела Радкови. Докато работил по саудтрака на филма, поискал певици от "Мистерията на българските гласове", намерили му шест-седем певици. Людмила била бременна в деветия месец. Тогава пяла с него за първи път. Сега бебето е студентка първа година.
И накрая, да поговорим за концерта Ви в София на 19 декември...
Ще дойда с брас бенда. Ще изпълня някои песни, които написах за филми, няколко песни от "Кармен с щастлив край" и разбира се, парчета от албума "Алкохол - Шампанско за цигани".
Не изхвърляйте шибаните цигани! Тези хора трябва да бъдат уважавани. Това се опитвам да кажа с този албум... Трудно е да намериш музиканти, които всеки път като свириш с тях, да е като малко чудо. За това става въпрос. Ако всяка сутрин не вярвах, че ще се случи чудо, нямаше да се събуждам изобщо.
Къде, освен в музиката, намирате чудеса?
Навсякъде! Навсякъде има чудеса. Хубаво е да съм с теб - това е малко чудо! Не е ли така?
Да, за мен!
И за мен също!
