Никой не му казва Горан, всички го наричат Брега. Когато го попитах каква музика има в айпода си, каза, че има и нашенския оркестър "Карандила". Като изключихме камерите ме погледна хитро и ми каза: "Ти как очакваш музикант да слуша чужда музика? Та дори и гинекологът, който работи с най-хубавото нещо на света, след края на 8-часовия работен ден не иска да продължава да работи!".
Интервю на Петя Дикова с Горан Брегович:
Благодаря, че ни приехте тук.
За мен е удоволствие.
Ние сме в Белград... Ако можехте да направите паралел между Белград, Сараево и Париж, къде е сърцето Ви и къде - душата?
В Париж бях в изгнание. Тук имаше война и аз трябваше да отида някъде. За мой късмет това беше Париж. Там работих по "Аризонска мечта" с Кустурица. Париж има дългогодишна история да приема артисти, които бягат от родината си - руски и скандинавски писатели, испански художници....
Аз съм си момче от Сараево. Вече дори не знам колко точно са държавите, които се родиха от старата Югославия и разбира се, това никога няма да се случи с България - изведнъж родината ти да изчезне... Тогава разбираш, че родината е всъщност въпрос на емоция, а не на география или политика. Затова не ме интересува, че трябва да си покажа паспорта на няколко граници.
Горан Брегович е роден в Сараево преди 64 години, майка му е сръбкиня, баща му - хърватин. Казва, че Париж е едно от малкото места в света, където да си югославявнин не означава задължително да си джебчия.
Какъв е вкусът на социализма и на комунизма?
По комунизма съм свирил на няколко концерта в България. Тогава видях разликата. Вашата полиция беше доста по-сурова. Поне спрямо рокендрола. Като че ли нашият комунизъм беше по-гъвкав от българския. Но според мен, ако погледнете назад, това е най-хубавият период, който сме имали в историята - безплатно образование за всички, социални осигуровки за всички, имаше работа за всички...
Ако бяхте завършили социология и философия, които записвате в университета, какво бихте ми преподали по Марксизъм?
Сега ще ти кажа някои идеи на Карл Маркс, които работят и днес, като плановата икономика. Това е Китай. Ако държавата реши даден град да произвежда копчета например. Това копче със сигурност идва от един град в Китай, както и 90% от всички копчета в света. Нищо не може да спре една държава, когато тя реши да прави планова икономика. Това е идея на Карл Маркс.
Добре, споменахте копчета. "Ако бях бяло копче", тогава какво?
"Ако бях бяло копче" е името на първия албум с групата „Биело дугме" - в превод бяло копче, с която Горан господства сцените в бивша Югославия от 1974-а до 1989-а.
Това беше леко порнографска песен. Ако можеше да бъда бяло копче, ти можеше да ме откопчаеш или закопчаеш до прелестите си. Песента беше за това. Баща ми беше военен, полковник, а майка ми беше касиерка. Семейството ни беше типичната средна класа. Вкъщи се слушаше нещо между традиционно и Сан Ремо. Но отрано започнах да свиря на китара с по-големите, защото бях добър. Тогава започнах да свиря в стриптийз барове. Бях 17-годишен.
Знам за този период. Какво представляваха стриптийз баровете тогава?
По комунизма стриптийз баровете бяха като убежище за артистите. Там се запознах с някои доста влиятелни хора. Свирех там не само заради голите момичета. Но пък от друга страна, ако видиш толкова много голи момичета на 17-годишна възраст, си казваш: "Господи, пратил си ми работа, която е истинско удоволствие!" ... Сякаш получих съобщение от него: "Брегович, много ще се забавляваш с това, което правиш!"
Ами първата Ви цигулка - беше ли трудно за семейството да си позволи да Ви купи цигулка?
Баща ми свиреше на цигулка, искаше аз да стана цигулар, понеже той не е станал професионален музикант заради армията. Но пък изведнъж разбираш, че момичетата предпочитат китаристи.
Защо? Защото е по-секси?
Не знам защо. Трудно е да намериш обяснение за нещата, които жените правят.
Във втори клас Брегович е изключен от музикалната школа (класа по цигулка), уж заради мързел и липса на талант.
Родителите подкрепяха ли Ви?
Спомням си, че когато донесох първия си хонорар от музика, татко ми каза: "Надявам се, че няма да се занимаваш с тази циганска работа!" Аз все още съм в циганската работа.
Ами майка Ви? Не Ви е разрешила да се запишете в училище по изкуства?
Аз рисувах добре и сестрата на майка ми, тя беше медицински работник, работеше в службата, където преглеждат ученици. Каза на майка ми, че в художественото училище всички са хомосексуалисти. И майка ми каза: "Не, без хомосексуалисти!"
Това ли беше най-лошото, което можеше да се случи на детето й?
Почти най-лошото.
Брегович казва, че единственият му стремеж по онова време е бил да остави следа и да не влезе в затвора.
Затова, когато комунизмът си отиде, си отиде и мотивацията на мнозина артисти. Цялото поколение на филмови режисьори, писатели изгубиха мотива си. Дори рокендролът на Изток по онова време беше много по-важен от рокендрола на Запад. Не като музика, а като социален феномен.
Ами косата Ви? Някой опитвал ли се е да Ви подстриже тогава?
Да, в началото, защото се считаше за твърде западно. Бяха щури времена.
